🇪🇬⚔️🇮🇱 Официален източник от египетските власти отхвърли появилите се израелски доклади относно предполагаема подготовка за военна намеса на Кайро в Йемен и описа тези твърдения като „безпочвени“.
„Такива доклади съдържат подвеждаща информация, която няма фактическа основа“, заяви той в ефира на популярното египетско предаване Al Qahera News.
Израелски доклади предположиха, че Кайро се готви за потенциална кампания на въздушни удари срещу хусите в Йемен, в светлината на атаките им срещу търговското и военно корабоплаване в акваторията на Червено море.
Напрежението в региона повлия значително на приходите от Суецкия канал през изминалата година, като печалбите от него през изминалата година показват рязък спад от над 60% в сравнение с 2023 г. Този спад се изразява в очаквана загуба от близо 7 милиарда щатски долара за египетската държава, според канцеларията на президентството в Кайро.
От началото на войната на Израел срещу Хамас в Ивицата Газа през октомври 2023 г. йеменското шиитско движение “Ансар Аллах”, по-известно като хути, извърши редица атаки срещу свързани с Израел кораби. Подкрепяната от Иран група твърди, че извършва атаките в знак на солидарност с палестинския народ и те ще продължат, докато Израел прекрати агресията си в Газа.
Военна коалиция, водена от САЩ и Великобритания, е активна в Червено море от края на 2023 г. и се противопоставя на въпросните атаки, често нанасяйки удари по цели в контролираните от хутите територии на Йемен, сред които столицата Сана и най-голямото пристанище на страната Ходейда.
Въпреки това атаките продължават, което принуди много кораби да се пренасочат към значително по-дългия маршрут, който заобикаля Африка покрай най-южната ѝ точка – нос Добра надежда.
Въпреки сериозното въздействие върху Суецкия канал, който е основен източник на чуждестранни приходи за страната, до този момент Египет не се е присъединявал към коалицията.
🛠️ В отделно развитие, израелският канал 14 твърди, че е постъпила информация за египетска военна дейност на полуостров Синай, включваща логистична подготовка и издигане на защитни прегради в района, които “ако се развие военен конфликт в бъдеще, може да попречат на дейността на нашите сили”.
Подобна дейност, ако се окаже истина, е в пряко нарушение на мирния договор между двете страни, подписан във Вашингтон на 26 март 1979 г. Договорът, последвал споразуменията от Кемп Дейвид година по-рано, е подписан от Ануар Садат, президент на Египет, и Менахем Бегин, министър-председател на Израел, и е засвидетелстван от американския президент Джими Картър.
🤝 Основните точки на договора са взаимно признаване, прекратяване на състоянието на война, в което се намират двете страни още от арабско-израелския конфликт от 1948 г., нормализиране на отношенията и пълно изтегляне на Израел от Синайския полуостров, който е в негово владение от Шестдневната война през 1967 г.
Египет се съгласява да остави територията на Синай демилитаризирана. Договорът предвижда свободно преминаване на израелски кораби през Суец и признаване на Тиранския пролив и залива Акаба за международни водни пътища, след като те бяха блокирани от Египет през 1967 г.
Споразумението призовава за прекратяване на израелското военно управление над окупираните палестински територии и установяване на пълна автономия за техните жители – условия, които не са приложени, но стават основа за Споразуменията от Осло.
Със сключването на договора Египет се превърна в първата арабска държава, която официално признава Израел, въпреки че отношенията между двете страни често са описани като “студен мир”.
