вторник, 3 ноември 2026 г.

Анализ: Украинската ПВО пред зимата и недостигът на ракети за Patriot

🇷🇺🚀🇺🇦 През октомври украинската ПВО е свалила 11 от около 150 балистични ракети, които руската армия е изстреляла по страната, докато от 6473 ударни дрона (витлови „Шахед-131“ и „Шахед-136“, реактивния „Шахед-238“ и руските им версии от „Геран-1“ до „Геран-5“) са свалени 4859, или около 3/4 от всички. Данните са на ВВС и на Генералния щаб на ВСУ и описват два различни слоя на отбрана под едно общо име. При дроновете украинската ПВО сваля повечето от целите, при крилатите ракети през октомври – около половината, а при балистичните ракети, за чието прехващане използват MIM-104 Patriot – незначителен дял. „Не ни достигат, разбира се, прехващачи за системите Patriot“ заяви на 2 ноември говорителят на ВВС полковник Юрий Игнат и уточни, че става дума за ракетите PAC-3.

Поводът за този преглед е кадър, споделен в социалните мрежи в началото на ноември: пускова установка на батарея Patriot сред борове, с повдигнати контейнери и 16 празни гнезда, разпределени в 4 контейнера по 4. Според сведенията установката се намира в гора край Киев, но мястото не е потвърдено независимо, а авторът и датата не са известни. Снимката не показва и дали установката чака презареждане, или стои празна от седмици. Подобна установка, отново с 16 празни гнезда, Украйна показа през август на CNN в царевична нива, без да разкрие мястото. Главният ѝ инженер, представен само като Дмитро, тогава заяви, че не е виждал установка Patriot да стреля от 6 седмици: „Наистина печална гледка е, когато имаш техника, а не можеш да прехванеш нито една ракета.“

Горният слой на украинската ПВО, който трябва да спира балистичните ракети, е осигурен от комплексите Patriot с прехващачите PAC-2 GEM-T и PAC-3 MSE. Колко батареи има Украйна, не е обявено. По-важното число е броят на ракетите. На 28 октомври Зеленски каза пред журналисти, че от САЩ идват „12 ракети на месец, средно – ето какво получаваме през 2026 година“. Според него министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет е одобрил пакет с 12 ракети, „но този месец използвах 35“, а въпросът е откъде са другите 23, „които намерих по други направления“. На 15 октомври CNN съобщи, позовавайки се на свой анонимен източник, че прехващачите са свършили, а през август Зеленски заяви, че зенитни ракети, получени от съюзниците през първите шест месеца на годината, са около 1/3 от тези за първата половина на 2025 г.

Спорът засяга именно Patriot. „Европа плати, всичко пристигна и всичко беше наред. Но в някои случаи, особено с Patriot, това е голямо предизвикателство“, каза Зеленски на 28 октомври. Два дни по-рано той заяви, че страната му чака почти месец подписа на Хегсет за ракети за Patriot и NASAMS, вече платени от европейски страни по механизма PURL, с който те купуват американско оръжие за Украйна. Държавният секретар Марко Рубио беше отрекъл на 20 октомври забавянето да е политическо решение, а върховният главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич заяви, че платеното по този механизъм не е забавено: „Всичко е доставено, всъщност имахме доставка точно през последната седмица.“ Същия ден Държавният департамент одобри продажба на 500 зенитни ракети PAC-3 MSE за 2,1 млрд. долара, финансирана от Канада, Германия, Норвегия и от европейския заем за Украйна. Зеленски поиска зимен пакет от 100 ракети месечно и написа, че според условията доставките „може да започнат едва след няколко години“.

Целите, за които са нужни тези прехващачи, са основно балистичните ракети 9М723 на оперативно-тактическия комплекс 9К720 „Искандер-М“ и севернокорейските балистични ракети с малък обсег KN-23. По оценка на украинското военно разузнаване, предадена от NV през октомври, Русия може да произвежда до 65 ракети 9М723 месечно, а запасът им е около 115. Самите ракети също се променят. През октомври 2025 г. Financial Times съобщи за модификации, които позволяват на „Искандер-М“ и на аеробалистичната ракета Х-47М2 „Кинжал“ да маневрират в последната фаза на полета, а според германско-украинския проект Ukraine Air War Monitor Русия оттогава е направила и траекторията на спускане към целта по-стръмна. Към това се добавя и тактиката. Преди удара на 5 август, по думите на висш украински служител пред Kyiv Independent, руските дронове цял ден са разузнавали, а после голям брой балистични ракети са долетели едновременно от няколко посоки. По думите на служителя затова свалянето на всички би било почти невъзможно дори с повече прехващачи.

Другите западни ПВО комплекси засега не могат да заместят Patriot срещу балистични заплахи. През юни Игнат каза, че версията на френско-италианския SAMP/T, с която разполага Киев, все още не е използвана срещу такива цели. Новото поколение SAMP/T NG, поръчано от Киев, и ракетата Aster 30 B1NT, която трябва да му даде такава способност, се очакват от 2027 г. Германският IRIS-T SLM, чийто 11-и комплекс пристигна в началото на октомври по данни на Defense Express, и норвежко-американският NASAMS са комплекси със среден обсег срещу самолети, крилати ракети и дронове.

Срещу крилатите ракети представянето е значително по-успешно, но въпреки това остава нестабилно. През май и юни, по изчисленията на Ukraine Air War Monitor, са свалени съответно 78% и 79% от тях, а през юли – 68%. През октомври сводката на ВВС отчита общо 41 свалени крилати и управляеми авиационни ракети при около 80 изстреляни, т.е. около половината. През нощта на 2 срещу 3 ноември свалените са 49 от 59. Този слой обаче също зависи от зенитните ракети, а на 27 октомври Генералният щаб на ВСУ отбеляза, че работи „в условията на дефицит на зенитни управляеми ракети“, и обяви, че залага на т.нар. малка ПВО.

Под това име Киев изброява зенитните установки Gepard и „Шилка“, новите системи Skynex, Skyranger и Terrahawk Paladin, дронове-прехващачи и мобилни огневи групи с преносими зенитно-ракетни комплекси и картечници. Според Ukraine Air War Monitor изброените средства свалят при нисък разход дроновете, които съставляват основната част от руските въздушни атаки, и намаляват натоварването на скъпите комплекси. Става дума за дроновете от семейството на „Шахед-136“ (на руски „Геран-2“) и все по-често за реактивни варианти, от „Геран-3“ до „Геран-5“. По оценка на монитора реактивните апарати са около 350 през юни, 1500 през юли, 2800 през август и 3900 през септември. За октомври щабът отчита 89% свалени витлови и 66% свалени реактивни апарати. През май, преди масовата поява на реактивните варианти, дялът свалени дронове достигна 91,5%, най-високият от февруари 2025 г. През август той спадна до 83%. Някои от новите прехващачи вече са свалили по няколко десетки реактивни дрона.

Срещу най-бързите дронове основната тежест носят изтребителите. На 2 октомври Зеленски заяви, че F-16 неутрализират 50-60% от реактивните дронове, а щабът изброи също френските Mirage 2000 и съветските МиГ-29. През октомври авиацията на ВВС е изпълнила над 1100 полета за изтребително прикритие. Спорна обаче остава техническата изправност на изтребителите: The Wall Street Journal писа в края на септември, че над половината украински F-16 не са в изправност заради закъснения при обслужването в Белгия, което Министерство на външните работи на Украйна отрече на 2 октомври.

Украйна не произвежда боеприпаси за Patriot. По време на срещата на върха на НАТО в Анкара през юни Тръмп предложи на Киев лиценз за производство на ракети, а Зеленски заяви пред CNN, че е предложил на Raytheon и Lockheed Martin собствеността и контрола върху завод в Украйна. Белият дом отговори, че не са взети решения, а към средата на октомври лиценз няма. Украинският проект в тази област е на Fire Point: прехващачът FP-7.X за системата Freyja, разработван заедно с европейски партньори, трябва да постигне първото си прехващане на балистична ракета до средата на следващата година, както заяви пред Reuters ръководството на компанията.

Русия се опитва да порази и самите батареи Patriot. През май 2023 г. нейното Министерство на отбраната обяви, че е унищожило 5 пускови установки и радарна станция при удар с ракети „Кинжал“ в околностите на Киев. Американски официални лица заявиха за CNN, че комплексът е понесъл минимални поражения. В крайна сметка на 18 май Пентагонът обяви, че комплексът е минал успешен ремонт. През октомври 2024 г. ведомството обяви унищожена установка в Днипропетровска област, а Игнат отговори, че са били поразени отделни компоненти от батареята, а още на същия ден същото подразделение е свалило руски балистични ракети. Украйна от своя страна удря пусковите установки на „Искандер“: Зеленски обяви такива удари край границата на 22 август и на 29 октомври.

Сравнението с предишните години показва, че недостигът на прехващачи не е ново явление, а тази година  руската армия изстрелва повече ракети. Според Ukraine Air War Monitor най-тежкият месец за украинската ПВО досега е бил март 2024 г. Тогава преминалите руски балистични и крилати ракети са били повече и от юли 2026 г. През 2025 г. дялът свалени балистични ракети е спаднал от 37% за август на 6% за септември по изчисленията на Financial Times, а през октомври е бил около 15% по данни на монитора. През първото тримесечие на 2026 г. средният дял е бил 37%, а през април е паднал до 17%. През юни е скочил до 41%, през юли е бил 28%, а през август почти не е имало прехващания. Онези 11 от общо 150 през октомври са 7%. Мониторът отбелязва и промяна в ритъма: в предишните зими руското командване е трупало ракетни запаси през лятото и започва вълните от удари по енергетиката през декември 2023 г., ноември 2024 г. и октомври 2025 г., а през 2026 г. такава пауза няма. Между януари и май Русия е изстрелвала средно по 184 крилати и балистични ракети на месец срещу 109 за същия период на 2025 г.

Ударите по енергетиката засягат най-директно градовете. На 30 октомври Зеленски отбеляза, че само през последните две седмици от месеца са били нанесени над 30 руски удара по критични части на енергийната мрежа, както че Путин е започнал удари по системите, които поддържат живота в градовете: „Мишените са тока, парното, водата, мостовете и изобщо животът в градовете.“ По сметките на монитора през септември Киев и областта са били подложени на най-тежък обстрел, с атаки в 28 от 30 дни, а на 1 и 2 октомври беше ударен Южният мост в столицата.

След ударите в нощта на 14 октомври трите големи ТЕЦ в столицата ТЕЦ-5, ТЕЦ-6 и Дарницката, са спрели да произвеждат ток, съобщи „Економична правда“ по данни на източници в отрасъла. Заедно те са давали около 1,3 GW, а през зимата потреблението на града се очаква да скочи до 1,8–2 GW. Според експерти, на които се позовава самото издание, при благоприятни условия това значи 8–10 часа без ток на ден и 12–16 часа, ако ударите продължат. При силни студове изключванията може да стигнат до 20 часа. Според CNN при атаката срещу 14 октомври балистични ракети са ударили 3 електричски централи в Киев, а източник на телевизията каза, че почти никоя от балистичните ракети не е прехваната „поради липса на прехващачи“.

На 2 и 3 ноември в Киев и други 5 украински области вече имаше аварийни, а после почасови изключвания на тока. В нощта на 3 ноември беше извършена атаката, която Kyiv Independent определи като най-голямата срещу енергетиката за цялата година. Изпълнителният директор на „Укренерго“ Виталий Зайченко сподели пред Kyiv Independent, че това е сред най-тежките кампании с балистични ракети срещу критичната мрежа. Изстреляните балистични ракети по данни на Зеленски са 17, а ВВС отчетоха 3 свалени от залпа, сред които „Искандер-М“, KN-23 и хиперзвукова крилата ракета 3М22 „Циркон“, която отчитат заедно с балистичните.

Друга част от числата сочи в обратната посока. Срещу дроновете, които остават основната част от руските атаки, украинската ПВО сваля по-голямата част от целите. През нощта срещу 3 ноември балистични ракети все пак бяха свалени. Гринкевич твърди, че платеното се доставя, а ракетите не идват само от американски пакети: през октомври Зеленски е намерил 23 ракети извън тях. В същото време руската страна изстреля около 150 балистични ракети през същия месец, а според оценката на украинското разузнаване може да произвежда до 65 ракети 9М723 месечно, без да се броят севернокорейските.

На 19 ноември канцлерът Фридрих Мерц събира в Берлин „Коалицията на желаещите“, а сред темите по данни на Tagesspiegel са трудностите с доставките, включително за ПВО. Към 4 ноември доставките на одобрените 500 прехващача PAC-3 MSE по думите на Зеленски може да започнат едва след години, а публичен отговор на искането на Киев за 100 ракети месечно през зимата няма.

Няма коментари:

Публикуване на коментар