„Новая газета“ се закрива след 33 години: редакцията сочи ФСБ и властите

🇷🇺📰 „Новая газета“, най-известният независим руски вестник и едно от малкото издания в страната, които открито се обявиха против войната в Украйна, обяви, че спира да съществува. „Убиха ни“, гласи изявлението от петък, 30 октомври. „На 9 ноември ще угасим светлината в дома си, в който живяхме 30 години, ще изключим сървърите и ще си тръгнем. Вестник вече няма. Руските власти и специални служби принудиха редакцията да спре работа.“ Последен брой все пак ще излезе, гласи послепис на съобщението. Руските власти не са коментирали веднага, отбелязва Associated Press.

Непосредственият повод е писмо, с което на редакцията е разпоредено да напусне сградата в Потаповски переулок в центъра на Москва, където работи от близо 30 години. „Едновременно с писмото за изселване спряха системата за дарения, която ни позволяваше да получаваме пари от читателите си. Т.е. ни лишиха от средства. Изобщо“, пише в изявлението. Банките се позовават на своите вътрешни корпоративни правила, но журналистите не приемат обяснението: „Това е координирана акция.“ В изявлението като виновници са посочени конкретни институции: „Правят го Федералната служба за сигурност (ФСБ), Министерството на правосъдието, прокуратурата и всички останали, които приватизираха държавата и узурпираха властта.“ Според изявлението под прикритието на озлоблението, свързано със съветското минало, в страната „почти е изградена военна диктатура“.

Хронологията на натиска през последните месеци е следната:

• 9 април – обиск в столичната редакция на вестника, продължил няколко часа. Олег Ролдугин, член на ръководството на изданието, е арестуван по обвинение в незаконно използване на лични данни, което предвижда до 6 години затвор. Към края на октомври той се намира под домашен арест до 10 януари 2027 г. В изявлението се посочва, че предстои съдебен процес.
• 4 септември – Министерството на правосъдието вписва изданието в регистъра на „чуждестранните агенти“. Това е статут, с който властите бележат критиците си и който задължава всеки текст да носи предупредителен надпис. В списъка на „участниците“ влизат над 100 журналисти и автори, а сред тях Дмитрий Муратов и Елена Милашина. Като основание ведомството посочва и позицията на вестника за войната.
• 15 октомври – обиск в дома на главния редактор Сергей Соколов и разпит в Следствения комитет по делото „Ролдугин“. Според изданието следствието смята, че Ролдугин е действал заедно със Соколов или по негови указания.
• 19 октомври – според The Economist ръководството научава, че ще бъде изселено от сградата.
• 26 октомври – съоснователят Дмитрий Муратов и Соколов събират екипа в мазето на съседна сграда, без никой да носи телефон, защото вече не смятат собствената си редакция за безопасна. Там е взето решението вестникът да бъде закрит. Сред причините е опасението, че следващата стъпка ще бъде обявяването на „Новая газета“ за „екстремистка организация“.

Соколов не потвърди публикацията на The Economist: по думите му единствената достоверна информация е в изявлението на редакцията.

Затварянето слага край на история, започнала през 1993 г. Михаил Горбачов вложи в основаването му част от Нобеловата награда за мир, която получи през 1990 г. Самото изявление описва цената, която изданието плати. Редакцията изброи в него шестима души, които нарича свои колеги и които са убити по политически мотиви: Игор Домников, Юрий Шчекочихин, Анна Политковская, Станислав Маркелов, Анастасия Бабурова и Наталия Естемирова. Всички те загинаха между 2000 и 2009 г. и текстът подчертава, че това е станало „именно по време на управлението на този режим“, а не през белязаните от бандитизъм години на Борис Елцин. Политковская, която пишеше за престъпленията във Втората чеченска война, беше застреляна във входа на дома си в Москва на 7 октомври 2006 г. През 2014 г. петима мъже бяха осъдени за участие в убийството, но съдебно решение за това кой го е поръчал няма и досега. Музеят на журналистката, открит през 2021 г. в бившия ѝ кабинет в редакцията, също ще бъде затворен.

Муратов получи Нобеловата награда за мир за 2021 г. заедно с филипинската журналистка Мария Реса. На 7 април 2022 г. мъж го заля с червена боя във влак и по думите на колегите му той едва не загуби зрението си. Наказателно дело така и не е образувано, „макар че извършителите са известни“. През 2023 г. Муратов се оттегли като главен редактор, тъй като властите го обявиха за „чуждестранен агент“. Пред AFP той описа закриването като поредно доказателство, че конституцията е обезсилена на практика и хората вече лежат в затвора заради убежденията си. Милашина, която провеждаше разследвания за Чечения, беше отвлечена и пребита там през лятото на 2023 г.

До закриването се стигна след събитията от 2022 г. Месец след началото на пълномащабната война, на 28 март, вестникът спря да излиза след второ предупреждение от Роскомнадзор, федералния орган за надзор на медиите. По-късно същата година остана и без регистрация като медия. Част от екипа замина и създаде в Рига отделна редакция, „Новая газета Европа“. Москва я обяви за „нежелателна“ организация през 2023 г. Нейният главен редактор Кирил Мартинов беше осъден задочно на 6 години затвор. Московският екип обаче остана в страната и поддържаше сайт, блокиран в Русия. Така „Новая газета“ остана, по думите на AP, последната голяма независима медия, критична към Кремъл, след като останалите бяха закрити или блокирани.

Реакциите дойдоха предимно от хора и медии в изгнание. „Медуза“ публикува съвместно заявление на редакцията си и десетки журналисти от „Медиазона“, „Дождь“, „Важные истории“, The Bell, ОВД-Инфо и „Мемориал“. Подписалите наричат „Новая газета“ „най-добрата медия в руската история по всички показатели“ и обещават, че изданието няма да изчезне. Председателят на Норвежкия Нобелов комитет Йорген Ватне Фрюднес определи закриването като тежък удар по свободата на изразяване и правото на информация. Комитетът призова Кремъл да прекрати репресиите над независимите медии. Пред сградата в Потаповски переулок се събраха читатели, а на паметната плоча на Политковская се появиха цветя.

Вестникът не беше забранен: сам обяви края си, след като за по-малко от година остана без собствения си адрес и средствата от даренията на читателите си. За същия период един от неговите ръководители остана дори без свободата си, а за изданието вече беше невъзможно да работи, без всеки от авторите му да бъде белязан от клеймо. Редакцият настоява, че това е координирана акция. Банките се позовават на вътрешни правила, Министерство на правосъдието и ФСБ не са дали обяснение, а кой стои зад писмото за изселване и по чие нареждане са спрени даренията, така и не става ясно. Хронологията е на страната на вестника. По думите му изселването и спирането на даренията идват едновременно, седмици след като цялото издание е вписано като „чуждестранен агент“ и броени дни след обиска у Соколов. Затова вероятно тези мерки са свързани, а не са поредица от несвързани решения.

Закриването на вестника слага точка на процес, започнал още през първите седмици на войната. През март 2022 г. в Наказателния кодекс беше въведена разпоредбата за „неверни сведения“ за армията, която грози обвиняемия с до 15 години затвор, а „Эхо Москвы“ и „Дождь“ спряха да излъчват в Русия. Оттогава правото да се пише за войната не е отнемано с един голям закон, а чрез безброй малки стъпки, всяка от които може да изглежда поносима сама по себе си. През юни 2026 г. в регистъра на „чуждестранните агенти“ стояха 962 души и организации, а според заместник-министъра на правосъдието Олег Свириденко чуждестранно финансиране е открито само при 4% от вписаните през 2025 г. В списъка на „нежелателните“ организации само през 2025 г. влязоха 95 нови, 32 от които свързани с независими медии. От септември 2025 г. дори се въведоха глоби за читателите, които умишлено търсят „екстремистки материали“ в интернет.

Резултатът е страна, в която на теория независимата журналистика не е забранена, но реално е превърната в невъзможно начинание. В последния индекс на „Репортери без граници“ Русия се намира на 172-ро място от 180 държави в света, а между стените на затворите ѝ лежат 48 журналисти, 26 от които са украинци. Почти цялата независима преса на руски език вече се прави в изгнание, от екипи, които Кремъл обяви за „нежелателни“ и чиито главни редактори бяха осъдени задочно. „Новая газета“ остана последният водещ вестник, който въпреки всичко се опитваше да работи от Москва, под собственото си име и на собствения си адрес, с хора, които могат да бъдат обискирани, разпитани и затворени. Със затварянето му разговорът на руски за Русия окончателно се изнася зад граница, а вътре остава единствено до болка познат държавен монолог.

Има горчива симетрия в това, че вестникът се роди през 1993 г., годината, в която беше приета и сегашната руска конституция, а си отива с обвинението, че е убит заедно с нея. Член 29 от същата конституция гласи, че цензурата е забранена, и журналистите го цитират в прощалния си текст като подигравка. 33 години по-късно последният голям независим вестник, който се опитваше да живее по него у дома, изгаси лампите и напусна дома си.