🇺🇸🛡️🇮🇱 Американската армия изпраща още един зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot от Тексас към Израел, за да подсили отбраната на водещия си съюзник в Близкия изток, съобщи The Wall Street Journal, цитирайки данни от мониторинг на въздушния трафик и двама служители, запознати отблизо с трансфера. Според същия материал САЩ са предупредили своите съюзници в Персийския залив да се подготвят за кратка и интензивна военна кампания срещу Иран след междинните избори в САЩ на 3 ноември.
Президентът Доналд Тръмп все още не е взел окончателно решение, но според хора, запознати с неговите виждания, клони към мащабен удар след междинните избори, който може да бъде насочен към иранската инфраструктура и ядрени обекти. Белият дом отказа да коментира детайли относно „чувствителни военни планове, които може да съществуват, но може и да не съществуват“ и уточни, че „Тръмп разглежда всички възможности, за да гарантира, че Иран никога няма да се сдобие с ядрено оръжие“. Президентът на САЩ вече даде уверение, че няма да атакува Ислямската република преди междинните избори. На митинг във Форт Майърс, Флорида, на 23 октомври той свърза подновяването на ударите с резултата от преговорите: „Може да направим още една малка Epic Fury, или ще се съгласят“, имайки предвид името на съвместната кампания на въздушни удари от САЩ и Израел, започнала на 28 февруари.
Преместването на зенитно-ракетните комплекси е част от по-широка подготовка, която вече се изразява в конкретни действия. WSJ посочва, че американските части в региона попълват запасите си от боеприпаси, бойната авиация се готви за удари, а войските са изведени от бази, където биха били уязвими при ответен огън от Иран. Очаква се още една ударна група на самолетоносач и една експедиционна част на Морската пехота през ноември да се присъединят към онези 20-ина бойни кораба в зоната на отговорност (AOR) на Централното командване (CENTCOM) в Близкия изток, въпреки че една част от тях може да бъде сменена. Израел също се готви с планове и списък с цели, а премиерът Бенямин Нетаняху продължава да настоява ударите да бъдат подновени. По думите на хора, запознати с планирането, всички тези ходове имат една цел: ако Тръмп реши да нанесе удар, силите и средствата за него да са подготвени. Пентагонът определя собствената си задача по същия начин.
Според оценката на Axios батареите Patriot и особено боеприпасите за тях са сред най-търсените оръжия от началото на войната с Иран. Една батарея съчетава радар, пункт за управление и пускови установки, но нейните възможности зависят от наличните ракети – прехващачите PAC-2 GEM-T и PAC-3 MSE. През 2025 г. Lockheed Martin достави 620 ракети PAC-3 MSE, т.е. около 50 на месец за американската армия и за още 17 държави, които използват системата. Рамковото споразумение с Пентагона от януари 2026 г. предвижда да бъде достигнато производство от 2000 ракети годишно, но срокът за това е 7 години, а не няколко месеца.
Подкрепленията се изпращат към Близкия изток за сметка на други части от земното кълбо. WSJ обяви, че през септември САЩ са изпратили 2 допълнителни батареи – едната към стратегически петролен обект на територията на Саудитска Арабия, другата към газово съоръжение в Катар. Axios отбелязва, че Пентагонът е прехвърлил батареи и ракети в региона от други командвания, което е породило опасения за готовността в други части на света. Батареите имат за цел да убедят Рияд и Доха, че САЩ ще защитят енергийните им обекти, ако размяната на удари бъде подновена. В началото на август държавните глави на двете държави са настоявали пред Тръмп да не нанася масиран удар по енергийната инфраструктура на Иран, защото има сериозни опасения от масирани ответни удари по собствените им съоръжения. По думите на американски служители именно това е била една от главните причини той да се откаже. При подновяване на мащабните удари обаче САЩ ще се нуждаят от саудитското въздушно пространство, а Рияд едва ли ще го отвори, ако смята, че петролните му обекти остават без защита.
Иран вече е показал, че заплахите му не са напразни. WSJ съобщава, че той е предупредил по публични и поверителни канали, че ще отговори на всеки удар с мощни обстрели по икономически и граждански цели в целия регион. Подобни заплахи Техеран отправи преди войната, започнала на 28 февруари. След нейното начало той нанесе удари по американски бази и дипломатически обекти, както и по енергийни съоръжения и летища в държавите от Персийския залив. На 23 октомври изданието изброи потенциалните цели, които включват летища, нефтопроводи, газопроводи и комуникации на съседните държави. Въпреки извършените над 20 000 удара от САЩ и Израел в най-активната фаза на конфликта Иран разполага със запас от стотици и потенциално хиляди балистични и крилати ракети и сглобява нови такива от складирани части. Израелски служители се тревожат от темпото, с което Техеран успява да възстанови способностите си. САЩ и техните съюзници в Залива бързат да попълнят своите запаси за противоракетна отбрана, изтощени от досегашните вълни от ирански удари.
Колкото по-очевидна е военната подготовка, толкова по-неизвестна е целта на един нов удар. Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси заяви пред Съвета за сигурност на ООН на 27 октомври: „От юни 2025 г. не сме установили никаква дейност по ремонт или възстановяване на нито един от обектите, поразени в удари през 2025-2026 г.“ В същото изказване обаче той призна, че нищо не може да замени достъпа до обектите с какъвто инспектори от агенцията не разполагат, и че не може да потвърди дали не е бил отклоняван ядрен материал. Бехнам Бен Талеблу от Фондация за защита на демокрациите (FDD) подчерта, че ако мотивът за нови удари е заплахата от възстановяване на ракетния арсенал, това трябва да бъде доказано публично от Тръмп „с колкото се може повече подробности“, защото санкциите и морската блокада вече дават на САЩ „предимство“. Двете заедно от месеци спират продажбите на ирански петрол.
Някои експерти поставят под съмнение и смисъла от нова вълна от удари. Бившият офицер от израелското военно разузнаване (Аман) Дани Цитринович определя като една от най-големите грешки убеждението, че нов кръг от въздушни удари, включително по критични обекти или висши кадри „може по някакъв начин да свали режима“. Според него това по-скоро ще постигне още по-непоколебима решимост за продължаване на ракетната и ядрената програма. Сет Джоунс от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) вижда друга логика: нов кръг удари би позволил на Тръмп да обяви, че отново е забавил развитието на ядрената програма, и да започне да намалява американското участие във войната.
Дипломатическият канал не е затворен напълно. Reuters съобщи, че на 25 октомври посредници от Катар са предали на ръководството в Техеран нов проект за примирие със 7-дневен график и ежедневни стъпки за изграждане на доверието от двете страни. Изпълнението на графика може да започне в първите дни на следващата седмица, а гаранти на сделката ще бъдат няколко страни. Отговорът на Техеран се очаква до края на седмицата. Вашингтон обаче настоява ядрената програма да бъде част от разговорите, а Техеран поставя тежки условия за тяхното подновяване. Засега усилията на посредниците не дават резултат.
Подготовката вече дава на Тръмп военен вариант, готов за изпълнение. Описаната от WSJ негова склонност да предприеме голям удар и предупреждението към съюзниците в Залива правят вероятно подновяването на ударите след 3 ноември. Самото решение обаче не е взето и възможността да се откаже остава открита: през август Тръмп вече отстъпи пред тревогите на Рияд и Доха, а санкциите и блокадата продължават да действат и без нови удари. Първото решаващо събитие идва още преди изборите – отговорът на Техеран във връзка с проекта на Катар, който се очаква до края на седмицата. Ако бъде приет от Иран, изпълнение на 7-дневният график с международни гаранти може да започне още през първите дни на другата седмица, точно в дните, за които се готви ударът. Ако го отхвърли, пред Тръмп остават блокадата и военният вариант.
Няма коментари:
Публикуване на коментар