Американски P-8A над Варна запълва празнина, която България не може да запълни сама

🇺🇸✈️🇧🇬 Противолодъчен и морски патрулен самолет P-8A „Посейдон“ започна операции в западната част на Черно море от летище Варна. Така НАТО отговаря на поредица удари с дронове по търговски кораби близо до бреговете на Румъния и България. Самолетът кацна на 18 октомври след полет от военноморската авиобаза Сигонела в Сицилия. На следващия ден направи няколко завоя над морето източно от Варна, част от тях на височина около 2700 метра, за което първо съобщи ItaMilRadar, който проследява военни полети по публични данни за въздушния трафик. Според изданието американски P-8A не е летял на мисия над Черно море от няколко месеца.

P-8A е военноморски вариант на пътническия самолет Boeing 737, преустроен за търсене на подводници и надводни цели. Разполага с морски радар, оптико-електронна и инфрачервена камера и различни средства за радиотехническо разузнаване. Ниската височина подсказва какво е търсил екипажът над акваторията на Черно море. Далечни емисии се прихващат от голяма височина, докато огледът на отделни съдове и следи по водата налага снижаване. От това ItaMilRadar стига до извода, че целта по-скоро е морско патрулиране, а не събиране на разузнавателни данни. Изданието уточнява, че точната задача не може да се потвърди по данни от проследяването и че не вижда пряка връзка с ударите по корабите.

Ден по-късно обаче министърът на отбраната направи тази връзка. На брифинг на 20 октомври Димитър Стоянов каза, че решението за изпращането на самолета е взето „съвместно“ с НАТО, след като България е поискала допълнителни средства за наблюдение. Първото писмо с искане за по-плътно радарно покритие и разузнавателна авиация е било изпратено още на 26 август, второто – на 13 октомври, след ударите край Крапец и Бяла. „Нашите съюзници реагираха много бързо. Те предложиха и изпратиха самолет, който има точно нужните функции за извършване на разузнаване от въздуха“, заяви Стоянов. Всички събрани данни постъпват в мрежата на НАТО и достигат до българските служби, когато е необходимо. Колко време P-8A ще остане над Черно море, министърът отказа да коментира: самолетът ще изпълнява мисии, „докато е необходимо“. Премиерът Румен Радев допълни, че престоят му зависи от обстановката.

Между 26 август и 13 октомври във водите на изключителната икономическа зона на България бяха ударени 4 търговски корааб. На 6 октомври морски и въздушни дронове удариха товарния кораб „ABLE“ и плаващия под флага на Того „ALFA WATAN“ на около 70 морски мили източно от Бяла и той потъна скоро след атаката. ABLE, натоварен с близо 6000 тона ечемик от Румъния за Турция, дни наред се носеше по водата, напусна зоната на 14 октомври на 33 мили от брега срещу Ахтопол и потъна край турския бряг. В нощта на 12 срещу 13 октомври бяха ударени още два съда. Малтийският „CHELSEA 3“ бе поразен на 18 мили източно от Бяла, а „HS DIGNITY“ потъна на 17 мили източно от Крапец. И двата случая са в прилежащата зона, на 3 до 6 мили отвъд границата на териториалното море. Последва удар срещу кораб в териториалните води на Румъния. Още на 5 октомври, на 30 мили южно от Сфънту Георге, бяха убити двама моряци от кораб за сухи товари. Президентът на Украйна Володимир Зеленски обвини за удара руски дронове, докато Букурещ не назова извършител.

Разстоянията до брега показват докъде стигат българските способности за извършване нанаблюдение. По думите на Стоянов в момента действат две безпилотни системи – на Сухопътните войски и на Съвместното командване на специалните операции, които наблюдават териториалното море на смени: „Наблюдаваме нашето териториално море в различни зони, като ги сменяме.“ Териториалното море достига до 12 мили от брега. Нито един от руските удари край българския бряг не попада в неговите предели. Трета система с оптични, радарни и инфрачервени сензори ще започне работа до края на седмицата. За крайбрежните средства на ВМС и Морската администрация министърът беше пределно откровен: „Дали сме изостанали във времето? Да, изостанали сме и трябва да побързаме.“ Парите за модернизацията се очакват едва в бюджета за 2027 г.

Ограничени са и средствата за реакция. Пред парламента на 14 октомври Стоянов обясни, че задачите над морето се изпълняват основно от вертолети AS 532 „Cougar“ от авиобаза „Крумово“, тъй като Eurocopter AS 565MB Panther се намират в Румъния от декември 2025 г. без двигатели. 20-те анти-дрон системи, от които 10 мобилни и 10 стационарни, за 80 млн. евро засега съществуват единствено като заявка по европейския механизъм SAFE. Към 14 октомври подписването на меморандума с Испания за съвместната им покупка по инициативата Drone Edge тепърва предстоеше.

Поради тази причина помощта, поискана от НАТО на 16 октомври, надхвърля значително наблюдението: авиация, зенитно-ракетни комплекси, системи за борба с дронове и въздушен патрул – „на практика целия спектър“, по думите на Стоянов пред журналисти. Пред Reuters служител на НАТО каза, че посланиците на 32-те страни членки ще обсъдят искането през тази седмица. Ден по-рано Радев и румънският президент Никушор Дан разговаряха с генералния секретар Марк Рюте в Брюксел. Северната ни съседка предлага и съвместно черноморско командване на НАТО с участието на България и Турция. Рюте написа, че мерките за възпиране и отбрана ще бъдат променени „според необходимостта“. Конкретно решение не е обявено. Засега НАТО е изпратила един P-8A и два съюзнически екипа, сред които има специалисти по дронове и взривни вещества.

Очаква се експерти на съюзниците да съдействат за установяване извършителя на ударите. На 20 октомври министърът на транспорта Георги Пеев съобщи за „определени останки“ на борда на „CHELSEA 3“, който бе изтеглен в Бургас и има три пробойни в корпуса. Радев заговори за „физическите останки от дроновете“ и химически анализ на взривното вещество. Той допълни, че разчита специалистите, изпратени от съюзници, да установят типа на дрона със своята „високотехнологична апаратура“. Стоянов, чието ведомоство участва в разследването чрез „Военна полиция“, отговори същия следобед, че няма „идея какви са останките“ и дали колегата му говори за части от дрон или за последици от взрива. Произхода на находката ще обяви Военно-окръжната прокуратура в София, която води разследването. Ако анализът даде резултат, типът на дрона ще бъде установен по веществено доказателство, а не по думите на екипажа.

Има и друго обяснение за слабостта на защитата, и то не опира до сензорите. Още на 18 септември, след Съвета по сигурността, Стоянов говори за законодателни промени, които да уредят борбата с дронове. В същото време министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев призна сериозни пропуски в защитата на критичната инфраструктура от дронове. Дори когато дронът бъде засечен, правомощията и средствата за свалянето му отвъд 12-те мили са друг проблем, който не се разрешава от един разузнавателен самолет. Затова и ведомството разглежда разузнавателните дронове и анти-дрон системи в две отделни програми: първите дават информация за обстановката, вторите трябва да свалят целта.

Каквото и решение да вземат посланиците на НАТО, до края на годината картината върху изключителната икономическа зона на България ще идва от съюзниците. Парите за модернизация на морското наблюдение се очакват в бюджета за догодина, а българските разузнавателни дронове обхождат териториалното море. Затова решението в Брюксел ще покаже по-скоро друго: дали алиансът ще даде и средствата да се свали засечен дрон, каквито един патрулен самолет не носи. Първият собствен поглед отвъд 12-те мили може да дойде от третата система с радар на борда, обещана до края на седмицата, ако бъде пусната над открито море, а не само над териториалните води. Дотогава P-8A ще лети над Черно море „докато е необходимо“.