Пентагонът планира удари с MOAB по енергийни и ядрени обекти в Иран

🇺🇸💣🇮🇷 Пентагонът е изготвил план за удари по иранската енергийна инфраструктура и ядрени обекти, които предвиждат използването на GBU-43/B Massive Ordnance Air Blast (MOAB), най-мощната бомба с конвенционален заряд в американския арсенал. Ако бъде използвана, това ще е първата употреба на MOAB във войната с Иран. CNN описа плановете, като се позова на петима американски служители и източници, запознати с военното планиране. CBS потвърди наличието им по свои източници същия ден. Заповед за удари на този етап няма. Плановете предлагат варианти, които ще бъдат активирани, ако президентът Доналд Тръмп вземе решение да поднови ударите.

Намерението е описано най-точно в твърдението, цитирано от първия източник на CNN. Тръмп е наредил на военните да подготвят допълнителни серии от удари по „много енергийна инфраструктура“, евентуално и с MOAB, а ударът е предвиден „преди изтеглянето на САЩ от зоната на отговорност“. Retrograde е военният термин за организираното изтегляне на сили и техника, а Централното командване (CENTCOM) отговаря за Близкия изток. Според източника това означава, че САЩ може да нанесат последна серия удари, да обявят победа и бързо да изтеглят всички сили. Пети събеседник на CNN посочва, че следващата ротация на сили в зоната на CENTCOM предстои в близките седмици, а част от изтеглените може да не бъдат заменени.

Втори източник съобщи, че плановете за ядрените цели, сред които обекта в планината Пикакс, предвиждат изрично MOAB. Обектът е тунелен комплекс под планината Кух-е Коланг Газла, южно от Натанз. Строи се от есента на 2020 г. Според наблюдатели се намира на 80-100 метра дълбочина, а международни инспектори никога не са имали достъп до него. Вашингтон и Израел смятат, че Техеран е складирал там компоненти от ядрената си програма. Тръмп заплашва обекта поне от юли. В интервю за Newsmax вечерта на 15 октомври той го спомена: „Сега гледаме към планината Пикакс. Може да се наложи да отидем там. Ще го ударим. Ще го извадим от строя бързо.“ Тръмп не потвърди и не опроверга информацията на CNN. Попитан за бомбата, Тръмп отбеляза: „Изобщо не е ядрена, просто е изключително голяма бомба. Като мъничка ядрена бомба е“, и добави, че не би използвал ядрено оръжие, защото „не се налага“.

Съмненията идват от самите хора, които познават плановете. MOAB тежи 9,8 тона, от които около 8,5 тона са взривно вещество. Насочва се чрез GPS навигация и се взривява над земята, така че ударната вълна се разпространява във всички посоки и разрушава площ колкото 9 градски карета. Тя обаче не е създадена да прониква в земята. Източниците на CNN смятат, че тя вероятно няма да успее да достигне до вкопаните под земята ядрени обекти на Иран. Трети източник, запознат с дискусиите, я определя като „огромно оръжие за информационни операции, чудесно за разчистване на големи площи, но с малко други приложения“, което „определено не е проектирано като бойна част за дълбоко проникване“. За подземни цели САЩ разполагат с GBU-57A/B Massive Ordnance Penetrator, която е по-тежка (около 13,6 тона), но носи около 2,4 тона взривно вещество, защото конструкцията ѝ включва здрав корпус за пробиване на скала и бетон. Именно с нея бяха поразени Фордо и Натанз през юни 2025 г. Още през юли експерти оценяваха, че Пикакс е извън обхвата и на нея. Друго официално лице обяснява логиката по-просто: планирането осигурява набор от възможности, а за най-трудните и най-дълбоко разположени цели се търси най-мощният боеприпас.

Носителят на MOAB е още едно ограничение. Тази бомба не се хвърля от бомбардировач, а от транспортен самолет от семейството C-130, обикновено MC-130 на силите за специални операции. Изтегля се с парашут през задната рампа, а самолетът е бавен и лесно се открива с радар. Затова нейната употреба предполага пълно господство над въздушното пространство.

Остава психологическият ефект, който не е второстепенен. Когато MOAB преминава последните изпитания през 2003 г. американски военни твърдят пред CNN, че е предназначена основно за психологически ефект. Огромната експлозия трябва да сломи иракските войници и да ги накара да се предадат, без бой. Третият източник свързва тази логика със сегашното положение на Белия дом: президентът „сам се е поставил в ситуация, в която е почти принуден да направи нещо“, и щом липсват боеприпаси, които да проникнат на нужната дълбочина, „трябва да се разчита на психологическите ефекти, за които MOAB е добре пригодена“. Четвърти събеседник, запознат с планирането в Пентагона, описва други подготвени варианти като „шоу с фойерверки“: удари, които трябва да дадат на Тръмп изход от конфликта, дори да не постигнат целите пред командването, с конфликтът беше започнат.

Причината е политическа. Войната започна на 28 февруари 2026 г. със съвместната операция на Израел и САЩ, а американските бомбардировки продължават повече от половин година. Примирието от пролетта и подписаният през юни меморандум се разпаднаха през юли, а от септември страните отново си разменят ограничени удари. Конфликтът е крайно непопулярен в САЩ и републиканците очакват това да доведе до съответните последици на изборите. На 8 октомври Тръмп обяви, че няма да подновява ударите по Иран преди 3 ноември. Някои от съветниците му признават, че не знаят доколко това обещание е окончателно. Според източниците на CNN президентът се противопоставя на съюзниците, които го съветват просто да прибере войските, защото това би изглеждало като поражение. Мнозина в администрацията и извън нея смятат, че Иран може да бъде победен категорично единствено със сухопътна операция, която би струвала хиляди американски животи. Тръмп отхвърля такава операция, а към момента никой в администрацията не я предлага.

Ударите по енергетиката повдигат и правен въпрос. Допълнителният протокол I към Женевските конвенции допуска удари само срещу обект, който ефективно допринася за военните действия и чието унищожаване носи определено военно предимство. САЩ не са ратифицирали протокола, но Наръчникът по законите на войната на Пентагона приема същото определение и го тълкува широко: достатъчно е целта да допринася за способността на противника да води или да поддържа военните действия. Международният комитет на Червения кръст отхвърля това разширение, защото при него почти всяка икономическа дейност на врага се превръща в законна цел. Дори целта да е призната за военен обект, всеки удар би следвлао да отговаря на принципа на пропорционалност: очакваните цивилни жертви и материални щети не бива да са прекомерни спрямо конкретното военно предимство. Боеприпас, който поразява цели квартали, трудно би отговорил на това изискване, когато целта е близо до населено място. Източниците на CNN също посочват, че обсегът на взрива почти сигурно ще породи опасения за цивилни жертви.

В отговор на запитване от CNN представител на Белия дом заяви, че там не коментират чувствителни теми като военното планиране, които „може да съществуват, а може и да не съществуват“, а Тръмп не изключва нито една възможност, „за да се гарантира, че Иран никога няма да притежава ядрено оръжие“. От своя Пентагонът обяви, че планира „широк спектър от оперативни сценарии“, за да изпълни указанията на президента и министъра.

Единственият досегашен удар с MOAB в реални бойни действия беше разпореден именно от Тръмп. На 13 април 2017 г. в първата година от първия му мандат, MOAB порази тунелен комплекс на Ислямска държава в окръг Ачин на провинция Нангархар в Афганистан. Според местните власти при удара са убити 36 бойци, а тунелите, оръжието и боеприпасите са унищожени. Официални лица от САЩ и Афганистан тогава заявиха, че цивилни не са пострадали. След удара на американските военни беше зададен въпросът дали за такава цел изобщо е била нужна бомба от 9,8 тона, и същият въпрос вероятно ще се появи, ако сега бъде хвърлена над Иран.

Дали MOAB ще остане сред обсъжданите варианти, или ще бъде използвана, ще стане ясно по няколко признака. Първият е ротацията в CENTCOM: ако през ноември част от изтеглените подразделения не бъдат заменени, изтеглянето вече е започнало. Вторият е прехвърлянето на MC-130 и на самите бомби в региона. Третият е дали след 3 ноември Тръмп ще поднови ударите преди изтеглянето, или ще използва заплахата като лост за споразумение, което да отвори Ормузкия проток.