сряда, 30 септември 2026 г.

Русия заплаши НАТО с ядрено оръжие при опит да изолира Калининград

Междуконтинентални балистични ракетни комплекси РС-24 „Ярс“ по време на парада за Деня на победата в Москва, 9 май 2020 г. 📸 Снимка: Alexander Zemlianichenko / AP
Руският президент Владимир Путин присъства на среща с губернатора на Калининградска област Алексей Беспрозванних в Москва, Русия, на 24 март 2026 г. 📸 Снимка: Путин на среща с областния губернатор на Калининград Алексей Беспрозванних в Москва, 24 март 2026 г.

🇷🇺 Москва изпрати дипломатическа нота до НАТО, в която заплаши с употреба на ядрено оръжие, ако страни от Алианса направят опит да изолират Калининград от останалата част на Руската федерация. Ройтерс съобщи за документа, който обвинява НАТО, че върви по „опасен и безразсъден курс“, който носи „висок риск от избухване на пряк въоръжен конфликт“.

Прагът в нотата е поставен под въоръжения удар по руска територия. В нея пише: „Русия ще бъде готова да използва целия арсенал от сили и средства, с които разполага, включително ядрено оръжие, за да защити територията си, ако страни от НАТО предприемат какъвто и да било опит за изолиране на Калининградска област от останалата част на страната“. Според нотата подобен сблъсък може да включва „руски удари по центровете за вземане на решения в страните членки на алианса още от самото начало“.

НАТО отхвърли обвинението в писмен отговор, който Reuters също прегледа: посочва, че е отбранителен съюз и нищо от дейността му не застрашава руска територия. „Нито едно учение или действие на НАТО не представлява заплаха за територията на Руската федерация“, пише в отговора. Съюзът призовава Москва „да се въздържа от все по-безразсъдното си поведение към съюзниците и да прекрати безотговорната си ядрена реторика“.

Reuters отбелязва, че Москва все по-често представя военната дейност на съюзниците около областта като директна заплаха за себе си. Николай Соков, ядрен анализатор във Виена и бивш руски дипломат, отбеляза пред Reuters, че нотата може да отразява нарастваща тревога в Москва от западните доставки на оръжие за Киев, санкциите, военните учения, разузнавателните полети и възможните ограничения за корабоплаването в Балтийско море. Той обясни: „Очакват повече действия, включително блокада на Балтийско море – точно под прага на военен конфликт по европейските разчети, но за тях това ще бъде открита война“ и допълни: „Виждам риск от взаимна грешна преценка“.

Предупреждението не е единично. През последните дни руски посолства в най-малко 3 европейски страни са отправили предупреждения, в които обвиняват НАТО в ескалация на напрежението около Калининград, съобщава Reuters. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков описа предупрежденията като дипломатически напомняния към „горещите глави в Европа“. Дипломат от НАТО оцени документа като поредния опит да се сплашат европейците и заяви, че НАТО ще продължи да подкрепя Украйна. Висш европейски служител от сферата на отбраната сподели, че това е първата заплаха от такъв вид от Русия от времето на Студената война, определяйки я като сериозна.

Ядрената тематика в руските изявления към Запада датира от 27 февруари 2022 г. Три дни след началото на пълномащабната война в Украйна, Путин нареди силите за ядрено възпиране да преминат в „особен режим на бойно дежурство“, и посочи „агресивни изявления“ на държавни глави на водещи страни членки на НАТО и икономическите мерки срещу Руската федерация. Онова предупреждение нямаше адресат или условие. Новият документ съдържа и двете: писмена нота към Алианса с назована територия и причина за отговор. Тя идва на фона на диверсии, палежи и кибератаки в ЕС, чиито правителства свързват с руските специални служби.

Преди нея Кремъл даде серия от публични сигнали. На 23 април руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко заяви, че съюзниците отработват сценарии за морска блокада и превземане на Калининградска област по време на ученията на Съвместните експедиционни сили (JEF) под ръководството на Обединеното кралство. На 23 септември руски многоцелеви вертолет Ми-8 навлезе от Калининградска област във въздушното пространство на Полша северно от Бранево – на 300 метра навътре за 42 секунди. Полша вдигна изтребители и постави наземната си противовъздушна отбрана в готовност, а оперативното командване прецени, че нарушението е проверка на готовността на ПВО на НАТО. На 29 септември руското посолство в Лондон заяви, че тези, които защитават планове за блокада или удар по Калининград, „не бива да си правят илюзии за последиците“: „Всяко военно действие на Обединеното кралство или НАТО срещу руска територия ще бъде посрещнато с отговор с всички налични на Русия средства, включително ядрено оръжие“. Посолството реагира на британски публикации относно уязвимостта на руския ексклав на брега на Балтийско море, сред които документална драма на Sky News и статии в iPaper.

Чувствителността на региона е географска. Калининградска област граничи само с Полша и Литва и няма сухопътна връзка с останалата част на Руската федерация. Там е домът на Балтийския флот. Между нея и Беларус, съюзник на Москва, лежи Сувалкският коридор, ивица от около 65 км по границата между Полша и Литва, която е единственият сухоземен път за съюзническите сили към Естония, Латвия и Литва. Същата ивица прави думата „изолиране“ двупосочна: коридорът е най-уязвимото място на алианса, като в същото време е най-късото разстояние, което разделя анклава от Беларус и Русия.

Прочитът на една и съща мярка в Москва и европейските столици се разминават, и затова Соков говори за риск от взаимна грешна преценка. Посолството в Лондон свърза ядрения отговор с военна операция срещу руска територия, а нотата го свързва с „какъвто и да било опит“ за изолиране на областта, т.е. с ход преди удар по руска земя, който стои по-ниско по стълбата на ескалацията. Европейските разчети, по думите на Соков, броят блокадата на Балтийско море под нивото на война. Една и съща мярка ще бъде прочетена в Москва като война, но в европейските столици – като действие под нейния праг.

Няма коментари:

Публикуване на коментар