Техеран екзекутира 56 души по дела за национална сигурност от март насам

🇮🇷⚖️🕯️ Иран е екзекутирал най-малко 56 души по обвинения, свързани с националната сигурност, за под 5 месеца, а над 100 други са изложени на същия риск по сходни дела. Числата обяви върховният комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк, който определи смъртното наказание в страната като средство да всява страх сред населението и да смазва несъгласието. 27 от изпълнените присъди са по дела, свързани с протестите от януари, а отброяването започва от 19 март, когато Техеран обяви първите екзекуции на участници в тях.

„Разтревожен съм от скокът на екзекуциите и смъртните присъди в Иран от март насам и, че смъртното наказание продължава да се използва, за да всява страх сред населението и да потиска несъгласието“, гласи изявлението. Тюрк определи трайното отсъствие на гаранции за справедлив процес като дълбоко тревожна и посочи, че признания са получавани с изтезания и други видове малтретиране. Някои наказания са изпълнени публично, някои само седмици след ареста. Според съобщенията, 12 подсъдими са получили смъртна присъда след едно-единствено закрито заседание, продължило три часа.

Заседанието е по делото за площад „Аликхани“ в Исфахан, по което революционен съд осъди 12 души, които бяха задържани при безредици в града през януари. През юли специални докладчици на ООН поискаха тези присъди да бъдат отменени, защото осъждането на 12 души на смърт в едно заседание, при закрити врата и без яснота за индивидуалната отговорност на всеки от тях, нарушава установените стандарти за справедлив процес. Обвиненията стъпват до голяма степен върху признания, излъчени в ефира на държавна телевизия; съдебните актове не са оповестени, а по време на следствието задържаните са държани в условия, описани от експертите на ООН като произволни арести и принудително отвличане. Между задържането през януари и изпълнението на присъдите по това дело минаха шест месеца.

Искането не беше отразено. На 19 юли в Исфахан бяха обесени Ерфан Есфандиари и Голмохамад Мохамади, а на 28 юли, на разсъмване, Аболфазл Сепахи и Амирхосейн Сафари бяха екзекутирани публично на самия площад „Аликхани“. Това бяха първите публични обесвания в страната за 2026 г. Присъстващи граждани се опитаха да протестират и бяха разпръснати от органите на реда. 8 от 12-те остават в затвора „Дастгерд“ с влезли в сила смъртни присъди, а близките се събират пред стените му при всяко прехвърляне в единична килия. На 1 август в затвора в Шахруд беше обесен 20-годишният Арвин Хейрхах, осъден за „мохаребе“ или война срещу Бога. Задържан през януари, той беше преместен в изолация три дни по-рано; семейството му чака пред затвора през последната нощ, а по думите на организацията „Хенгав“ той им е казал: „Не ги оставяйте да ме забравят. Изправихме се за освобождението на родината си.“

Отброяването на Тюрк започва на 19 март, деня преди иранската нова година, когато в Ком бяха обесени Салех Мохамади, Саид Давуди и Мехди Гасеми, осъдени за убийство на двама полицаи при демонстрациите и за действия в полза на САЩ и Израел. Съдебната агенция „Мизан“ съобщи, че наказанието е изпълнено в присъствието на група хора. Това бяха първите официално обявени екзекуции, свързани с уличната вълна.

Самата вълна тръгна на 28 декември 2025 г. от поскъпването на живота, инфлацията и недостига на стоки и за седмици прерасна в общонационални демонстрации за сваляне на режима на Ислямската република. Потушаването им ескалира на 8-9 януари. Висшият съвет за национална сигурност призна 3117 загинали и посочи като причин терористични актове, организирани от САЩ и Израел. Май Сато, специален докладчик на ООН за Иран говори за поне 5000 загинали и допуска по медицински източници многократно по-висока стойност. Amnesty International определя януари 2026 г. като най-смъртоносния период на репресии в Иран за десетилетията, откакто води изследванията си, и посочва, че продължителното изключване на интернета е оставило мащаба на убийствата без независимо преброяване.

Между потушаването на протестите от януари и първата бесилка на 19 март дойде войната. На 28 февруари Израел и САЩ предприеха съвместна въздушна кампания, още в първите часове от която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей, а на 8 март Съветът на експертите избра неговия син Моджтаба за наследник на поста. Новият върховен лидер няма публична поява оттогава насам. Арестите и смъртните присъди се умножиха успоредно по двете линии: заради конфликта и заради демонстрациите.

Числата на Тюрк са само политическият пласт от много по-голяма крива. По преброяване на организацията Iran Human Rights през първото полугодие на 2026 г. в страната са екзекутирани поне 370 души, от които 101 само през юни; 55 от случаите са по обвинения за национална сигурност, а 18 са на участници в протестите. Сред екзекутираните има поне 9 жени, а организацията извършва проверка по непотвърдени съобщения за 400 нови изпълнени наказания, т.е. е възможно истинската стойност да е повече от двойна. Мнозинството от обесванията остават по наркоделата, за които Тюрк посочва, че продължават с тревожни темпове. През 2025 г. Amnesty International преброи поне 2159 екзекуции в Иран, повече от двойно на предходната година и най-високата стойност за страната от 1981 г. насам. Китай остава извън тази съпоставка, защото не публикува данни за собствените си присъди.

Моделът, който тези числа очертават, не е низ от отделни съдебни грешки. Апаратът, който ги произвежда, не е бил построен през януари: наркоделата го поддържат зареден с хиляди дела годишно и десетилетия наред, така че когато властта реши да го насочи навътре, тя не създава нов механизъм, а пренасочва вече работещ такъв. Разликата от началото на годината е предназначението и показността. Смъртните присъди се произнасят на групи, в закрити зали и въз основа на признания в телевизионен ефир, а се изпълняват публично, на площада, където е станало деянието, и в срок, който не оставя място за защита.

Иран смята произнасянията за обичайно правосъдие: подсъдимите са осъдени за убийства на полицаи и за действия в полза на чужди държави, а наказанието е предвидено в закона и се прилага от съд. Присъдите в едно заседание, затворената зала и срокът обаче не са белези на нормално правосъдие. „Хенгав“ определи убийствата от януари като престъпления срещу човечеството, защото силите за сигурност са действали по планирана и широкообхватна схема; същата подредба личи в онова, което последва в съдебните зали. Шест месеца по-късно няма международен механизъм за разследване, а преговорите между САЩ и Иран, довели до меморандума от средата на юни, разпаднал се в началото на юли, не включваха нито дума за правата на човека, въпреки многобройните заявки на Тръмп в началото на годината и обещанието към протестиращите в Иран, че „помощта е на път“.