🇮🇷💥🇰🇼 Ирански дрон камикадзе удари и подпали складова база на Kuwait and Gulf Link Transport (KGL), цивилна логистична компания с дългогодишни договори с Пентагона, разположена в промишлената зона Мина Абдула южно от Кувейт Сити през изминалата нощ. Революционната гвардия (IRGC) бързо пое отговорност за удара, определяйки атаката като насочена срещу „главния център за логистика и поддръжка на американската армия в Западна Азия“, извършено в четвъртата вълна на кампанията ѝ „Наср-2“ срещу цели в Персийския залив.
Кадри, геолокирани от CNN, показват дрон Шахед-136, който се спуска към вече горящия склад и отключва мощна експлозия. Видеокадри от мястото улавят ограден складов комплекс, погълнат от пламъци, вторична огнена топка, издигаща се над стените, и кувейтски аварийни екипи, скупчени пред портала. Че тази сграда гореше още преди дронът да я порази, CNN отбелязва изрично – без да установи какво е подпалило първия пожар, дали по-ранен снаряд от същата вълна, или детонация в самия склад.
Пропастта между иранското твърдение и това, което всъщност се вижда на кадрите, е огромна. KGL не е военна база, а търговско дружество на територията на Кувейт, но и не съвсем без връзка с американското присъствие: компанията е сред основните снабдители на въоръжените сили на САЩ в Близкия изток от десетилетия. През 2018 г. Агенцията за отбранителна логистика (DLA) ѝ възложи договор за до 1,38 млрд. долара да доставя храна на над 20 000 американски военнослужещи в Кувейт, Ирак и Йордания; армията ѝ предложи и отделен договор за тежък линеен транспорт в зоната на отговорност на Централно командване (CENTCOM). Именно този профил – цивилен изпълнител, който храни и снабдява американски военни бази – Гвардията раздува до „главния“ военен логистичен център на цяла Западна Азия. Дали точно поразеният склад е съхранявал стоки, предназначени за тези бази, на този етап не е известно; CNN изрично посочва, че американска връзка със самата сграда не е потвърдена.
Иронията се подсилва от това какво всъщност представлява Кувейт за американската армия. Държавата е най-големият плацдарм на САЩ в Близкия изток – около 13 500 военни, разпределени в три големи военни бази: „Кемп Арифджан“, „Али ал-Салем“ и „Кемп Бюринг“. Именно „Кемп Арифджан“, а не някакъв търговски склад, е логистичният гръбнак на Централното командване на САЩ – предна щабквартира на Сухопътното командване на САЩ (ARCENT) и струпване на бойна техника, достатъчна да въоръжи цяла дивизия. Тъкмо тази истинска опора остана недокосната зад базовата отбрана, докато ударът, обявен за „унищожаване на главния логистичен център на американската армия“, се стовари върху склада на цивилен изпълнител.
Ударът се вписва в разгаряща се ответна кампания. След като Исламабадският меморандум – 60-дневното примирие, договорено през юни с посредничеството на Пакистан – се срина на 7 юли, американските сили подновиха мащабните си удари по южното крайбрежие на Иран: според данни на CENTCOM срещу 80 цели в нощите срещу 8 и 9 юли, сред тях Бандар Абас, Бушер и петролният терминал на остров Харг. Техеран отвърна, като насочи ракети и дронове към американски обекти и свързана с тях инфраструктура из целия регион – Кувейт, Бахрейн, Катар и Йордания. Само за Кувейт това е поредният удар в последната седмица. На 3 юни ирански дрон „Шахед“ порази Терминал 1 на международното летище, уби индийски гражданин и рани над 60 души; на 12 юли ракетен удар засегна 3 гранични поста и офшорна петролна платформа, което рани един работник. При последната вълна Министерство на отбраната на Кувейт съобщи, че е прехванало 3 балистични ракети, 1 крилата ракета и 10 дрона, навлезли във въздушното пространство; паднали отломки нанесли материални щети на няколко места, а един човек потърсил медицинска помощ.
Иранските твърдения обаче рядко издържат на проверка и разминаването с KG предствлява модел, а не изключение. Още при удара по летището на 3 юни Техеран направи точно обратното на сегашното: отрече да е поразявал целта и приписа пожара на дефектирала американска батарея „Пейтриът“. При вълната от 8 юли пък обяви „координиран удар по 85 американски военни цели“ в Кувейт и Бахрейн – число, което нито Кувейт, нито Бахрейн потвърдиха; на 14 юли към списъка беше прибавена разрушена рампа за дронове MQ-9 в авиобаза „Али ал-Салем“, а щетите по нея останаха непроверени. Между отричането на едно попадение и увенчаването на следващото с ранг на „главен команден център“ работи една и съща логика: претенцията се нагажда към наратива, не към реалността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар