Какво точно постигна Русия, като удари инфраструктурата на Украйна с хиляди шахове?

🇷🇺 След провала на първоначалната инвазия в Украйна и опита за превземане на Киев и други големи градове, Русия предприе продължителна кампания на въздушни удари, насочени към гражданската инфраструктура на Украйна. През зимата тя се фокусира върху енергийната мрежа с цел да затрудни максимално живота на украинския народ, както и върху транспорт, корабоплаване и инфраструктурни обекти.

От миналата година Русия увеличи значително обема на атаките и само през зимата бяха използвани близо 19 000 дрона. Това доведе до прекъсвания на тока и ограничен достъп до парно за милиони украинци. Русия обаче не спря дотук и атакува железници, пристанища и индустриални обекти, за да отслаби украинската икономика максимално.

„Крайната цел е Украйна да бъде лишена от индустриалния капацитет да се защитава и да бъдат унищожени базовите удобства за поддържане дори на минимален стандарт на живот“, пишат експерти от Атлантическия съвет. „Кремъл се надява, че това ще пречупи украинския морал и ще позволи на Путин да диктува условия на мира.“

Въпреки своя мащаб обаче, зимната кампания на Русия срещна трудности при постигането на основните си цели и опита си да промени съществено хода на войната. На фронтовата линия тя продължава да се стреми към териториални придобивки в Източна и Южна Украйна, но от началото на годината се наблюдава точно обратното – настъпление на украинските сили. Руските въоръжени сили понесоха тежки загуби, възлизащи на близо 1,3 милиона души – темпове, изпреварващи способността на Русия да попълва редиците си.

Руската ударна кампания в цифри

За да разберем мащаба и ограниченията на руската въздушна кампания, трябва да погледнем какво може да произвежда тя и колко често може да нанася удари.

Какви ракети и дронове произвежда Русия за удари по украинските градове?

Тя произвежда значително количество ракети, а CSIS твърди, че производството се е утроило. Месечно се издават около 60 ракети „Искандер“, а общият ракетен капацитет е 150 броя на месец. Някои оценки сочат годишен капацитет от 840-1020 ракети за „Искандер“ и „Кинжал“. Въпреки това ракетите „Орешник“, които са способни да носят ядрен заряд, са налични в малък брой – около 3-4 според украински официални лица, макар че Русия планира да разшири производството през 2026 г. Те са изключително трудни за прехващане.

Дроновете „Шахед“ са сред водещите оръжия на Русия срещу украинската инфраструктура. Когато започна да ги използва, те бяха изцяло иранско производство. Като част от сътрудничеството между двете държави, Иран предаде чертежите и консултира Русия при стартирането на собствено производство. С времето то се локализира и ускори, а характерният висок звук на двигателя им е познат на всички украинци. Обикновено руската армия изстрелва големи вълни от тези дронове с цел да средствата за ПВО и да изтощи запасите от скъпи зенитни ракети.

Към 2025 г. около 90% от дроновете „Геран“ са произведени в Русия. Според някои експерти това засилва разрива между двете страни. Към момента Иран няма почти нищо общо с руското производство на дронове и дори вече Русия предоставя дронове и ракети обратно на Иран. Важно е да се отбележи, че много руски дронове и ракети съдържат западни компоненти, включително немски части.

Има различни варианти; например „Геран 5“ достига скорост от 600 км/ч, докато „Геран 3“ развива до 400 км/ч. Данните за производството не са напълно известни, но украинското разузнаване смята, че през 2025 г. са можели да се произвеждат по около 2700 дрона на месец.

За разлика от ракетите, дроновете са много евтини. Цените варират, но CSIS ги оценява на 35 000 долара на брой. Те обаче се прехващат по-лесно поради по-ниската си скорост. В Русия се създават и други дронове, като „Гербера“, използвани за разузнаване и смущаване на ПВО.

Колко от тези оръжия изстрелва Русия месечно?

Руската кампания се определя от обема. През декември бяха изстрелвани около 166 апарата на ден. През зимата Русия изстреля около 738 балистични ракети, със 91 през януари и рекордните 288 през февруари.

Моделът на атаките разкрива ключово ограничение: Русия нанася масирани удари срещу няколко региона едновременно, но само периодично (например на 26 февруари, 22 февруари и 28 януари). Често атаките са фокусирани върху отделни градове. В Одеса през декември и януари имаше масирани удари по енергийна и пристанищна инфраструктура. Киев също претърпя рекордни атаки през зимата на 2025-2026 г.

Въпреки че комбинираните удари са периодични, обстрелите с дронове се случват всяка нощ. Киев е цел заради културното си значение, Одеса заради пристанищата, а Харков и Днипро – заради железопътната мрежа. Украйна поддържа висок процент на прехващане на дронове (около 85%), като други държави вече търсят нейния опит.

Ремонт, възстановяване и устойчивост

Украинците се адаптираха, купувайки генератори и зарядни станции. Въпреки тежката зима, населението в градовете използваше „Пунктовете на несъкрушимостта“ за топлина и енергия.

Финансовата цена за Русия е внушителна. Само за февруари (288 ракети и 5059 дрона) цената възлиза на около 465 милиона долара. Макар това да е малка част от общия военен бюджет (оценяван между 160 и 292 милиарда долара), сумата е осезаема на фона на икономическите проблеми, регионалния дълг и недостига на жива сила.

Украйна плаща висока цена, но се адаптира със смесени методи: многослойна ПВО, електронна война, зенитни оръдия, дронове-прехващачи, MANPADS, за да неутрализира заплахата от „Шахед“ на по-ниска цена.

Обществената подкрепа в Украйна остава стабилна. Около 70% от хората вярват, че преговори с Русия няма да постигнат нищо, и имат минимално доверие в Кремъл. На фронта руската армия загуби 92 850 души през зимата, което накара главнокомандващия Сирски да обяви, че Украйна е спечелила „войната за зимата“.

В крайна сметка, след хиляди дронове и милиони долари, Русия успя само в едно: да увеличи страданията на цивилните, което е видно от 66% ръст на смъртните случаи през декември 2025 г. Но Путин не пречупи украинската непоколебимост, нито промени решително хода на войната.