🇺🇸⚔️🇻🇪 Администрацията на Тръмп обяви, че ударната група на самолетоносача USS Gerald R. Ford (CVN-78) ще бъде разположена в Карибско море, за да помогне за „разрушаването на транснационални престъпни организации и противодействието на наркотероризма в защита на Родината“.
В свой анализ Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) посочва, че досега групата е била разположена в Средиземно море за учения със съюзници, както и за реагиране на потенциални враждебни действия около Израел, Газа и Червено море.
По-ранен анализ постави въпроса дали силите в региона ще намалеят, ще останат на същото ниво или ще се увеличат. За известно време изглеждаше, че силите остават на същото ниво поради това, че напускащите кораби бяха заменяни от новопристигащи. Сега обаче изглежда, че военноморското присъствие се разширява.
Преместването на толкова важен елемент от бойната мощ на САЩ е изключително значимо. ВМС на САЩ разполагат с 11 самолетоносача, но обикновено само 3 от тях са в открито море по едно и също време поради нуждите от поддръжка и обучение. Всички регионални командвания се нуждаят от тях.
Индо-Тихоокеанското командване винаги иска един, в допълнение към самолетоносача, постоянно базиран в Япония за противодействие на китайския флот и провеждане на учения със съюзници и партньори от региона.
Централното командване иска един в Индийския океан за действия срещу Иран и хутите в Йемен или в Източното Средиземноморие за осигуряване на противовъздушна отбрана за Израел.
Европейското командване иска един за операции около Европа като инструмент за възпиране на Русия. За разлика от това, Карибският регион е с ниска видимост от десетилетия, поради което е посещаван рядко от самолетоносачи.
Администрацията свързва разполагането с мисията за борба с наркотиците, и няколко от неговите широки възможности могат да помогнат за текущите операции. Въпреки това самолетоносачите като цяло са слабо подходящи за задачите по наблюдение, свързани със спирането на трафиканти на наркотици. От друга страна, те са изключително подходящи за провеждане на въздушни атаки и поддържане на десантни операции.
Самолетоносачите са изключително мощни заради своето въздушно крило. Тяхната ударна сила идва основно от изтребителите, обикновено 24 броя Boeing F/A-18E/F Super Hornet и 24 единици Lockheed Martin F-35 Lightning II. Те обаче не са подходящи за търсене в борбата с наркотиците, тъй като се движат твърде бързо.
Освен изтребителите, самолетоносачите разполагат с поддържащи самолети като тактическия самолет за ранно предупреждение (AEW) Grumman E-2 Hawkeye за (най-често 4 броя), както и хеликоптери за противолодъчна война Sikorsky SH-60 Seahawk (19 броя). Те могат да помогнат при търсенето и да изстрелват противокорабни ракети, като Penguin, които са предназначени за атака срещу бързи лодки. Имат също един хеликоптер SH-60R за противолодъчна война, който може да помогне при търсенето.
Съобщава се, че три разрушителя ще ескортират групата до Карибския басейн. За сравнение, пет разрушителя бяха разположени с USS Gerald R. Ford в Средиземно море, но два очевидно остават в европейския театър.
С изпращането им в региона ВМС на САЩ ще разполагат с повече от 700 клетки за вертикален пуск (VLS), които носят различни ракети, сред които крилати ракети за атака по суша Tomahawk или зенитни ракети за противовъздушна отбрнаа SM-6. Със средно натоварване от 25% ракети за атака по сушата, около 180 броя Tomahawk ще бъдат на разположение за нанасяне на удари по режима на Мадуро или съоръжения на картелите.
В момента групата се намира в Средиземно море и ще са ѝ нужни около 10 дни, за да достигне Карибите. при средна скорост от 20 възела, така че нищо не е предстоящо. Въпреки това, този самолетоносач е толкова рядък и мощен военен ресурс, че Пентагонът едва ли ще го задържи на едно място за дълго. Други световни събития ще изискват внимание, а регионалните командири ще настояват за присъствието на ударна група. За регионалния командир на Южното командване на САЩ това е ресурс от типа „ползваш или губиш“ – или започни удари, или се откажи от него.
Движението на самолетоносач към Карибите е един от двата индикатора, които по-рано бяха отбелязани от CSIS като сигнали за потенциална атака или инвазия. Другият е изграждането на палаткови лагери в Пуерто Рико, което би указало подготовка за значително придвижване на сили към региона, което засега не се е случило. Американските военни са все по-добре позиционирани за провеждане на въздушна кампания срещу картели или режима на Мадуро във Венецуела, но все още нямат достатъчно бойна мощ за сухопътна инвазия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар