🇷🇺🤝🇮🇷 След близо две седмици на военни действия, повредили сериозно военната и ядрена инфраструктура на Иран, Тел Авив и Техеран обявиха примирие. Мнозина биха очаквали Москва да се тревожи за последиците върху собствената си военна кампания в Украйна. Русия стана свидетел на това как Израел пое контрол над въздушното пространство на Иран и унищожи иранската ПВО – нещо, което руската армия така и не успя да постигне в Украйна.
Израелските и американските удари също така повредиха иранските съоръжения за обогатяване на уран, както и производствените мощности за дронове и ракети. А именно иранските оръжия – особено дроновете – играят ключова роля във военната стратегия на Москва. След такъв сериозен удар, Техеран ще трябва да възстановява своите капацитети, което вероятно ще забави или дори временно ще прекрати помощта му за Кремъл.
В ранните фази на войната в Украйна Иран предостави на Русия бойните дронове Shahed-136, както и технологии и ноу-хау за тяхното производство. С течение на времето тези дронове, преименувани от Русия на "Геран-2", се превърнаха в гръбнака на нейната кампания за удари в дълбочина срещу украински цели. Освен дронове, Техеран транспортира и артилерийски снаряди и амуниции през Каспийско море. През януари двете държави сключиха договор за стратегическо партньорство, символ на задълбочаващо се сътрудничество в отбраната.
Но въпреки тази история на координация, отслабеният Иран едва ли ще окаже съществено влияние върху руските усилия днес. Причината: Русия вече произвежда масово Shahed-136 на своя територия, използвайки доставените от Иран технологии, чертежи и обучен персонал. В рамките на специалната икономическа зона в Алабуга производството бе локализирано, а руските инженери разработиха и усъвършенствани версии на дроновете – с подобрени двигатели, бойни глави и по-голяма устойчивост срещу електронни смущения.
Подобно ограничено въздействие ще има и унищожаването на иранската ракетна индустрия. Миналата есен Русия получи от Иран няколко ракети Fath-360 и дори е поискала други модели, но засега не е използвала тези системи в Украйна. По оценки на украинските власти Русия разполага с около 13 000 ракети от различен клас и произвежда до 200 нови месечно – без остър недостиг, който би наложил иранска намеса.
Освен това Кремъл вече разширява мрежата си от съюзници. Зависимостта от Иран достигна връхна точка около година след началото на войната, но оттогава Русия започна да разчита все повече на Китай и Северна Корея. През 2023 г. Пхенян се утвърди като неин ключов партньор, изпращайки муниции, ракети, а напоследък дори и хора. По време на Парада на победата миналия месец в Москва Владимир Путин публично прегърна и благодари на севернокорейски генерали за тяхната подкрепа.
Що се отнася до доставки на компоненти и изделия с двойна употреба, Китай се превърна в най-важния партньор на руската отбранителна индустрия. Руско-китайски логистичен комплекс, който в момента се изгражда в Алабуга, е още едно доказателство за засилващото се китайско участие – включително в производството на нови модели дронове като Гарпия-А1 и Гарпия-3.
Сраженията между Израел и Иран може и да са приключили засега, но съдбата на иранската ядрена програма и съдържанието на запасите от обогатен уран остават неясни. Докато Русия засилва лятната си офанзива и продължава да нанася удари с дронове по украински градове, е малко вероятно Владимир Путин да бъде подложен на сериозен натиск за прекратяване на бойните действия – особено при положение че вниманието на САЩ е насочено другаде.
За Москва войната между Израел и Иран и прякото американско участие в нея беше нежелана изненада. Тя обърка стратегическите ѝ планове в Близкия изток и разкри лимитите на руската проекция на сила. Но не е фактор, който би спрял настъплението в Украйна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар