петък, 2 май 2025 г.

ГУР на Украйна показа кадри на атаки с дронове срещу руското ПВО и радари в Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна публикува кадри от атаки на дронове с изглед от първо лице (FPV) срещу руските системи за противовъздушна отбрана С-300В и съпътстващи радари в окупирания Крим.

Целите на атаката включват пускова установка на С-300В и някои ключови радари като Обзор-3, Каста-2Е2, СТ-68 и Имбир – всички част от критичната структура на руската въздушна отбрана на полуострова. Операцията е осъществена в стратегически важния регион, незаконно анексиран от Русия през 2014 г., и подчертава един нарастващ проблем за съвременните армии: уязвимостта на скъпи и сложни наземни системи спрямо евтините, малки и маневрени дронове.

Атаките в Крим не само имат тактически ефект върху хода на бойните действия, но и повдигат фундаментални въпроси за бъдещето на войната. Как може система, проектирана да се справя със сложни въздушни заплахи, да бъде уязвима от дронове на стойност едва няколко хиляди долара?

FPV дроновете, първоначално създадени за състезания и хоби, вече са адаптирани за военни цели. Те струват между 500 и 2000 долара, оборудвани са с камери с висока резолюция и могат да носят малък експлозивен заряд. Операторите ги управляват дистанционно в реално време, използвайки видеопоток на живо от бордовата камера. Тяхната евтина изработка, малки размери и способност да летят ниско над терена ги прави особено ефективни срещу неподвижни или бавно движещи се цели.

Украинската армия използва многократно дронове срещу руски радари, включващи Каста-2Е2 и Подлет, в очевидна стратегия за отслабване на ПВО капацитета на Русия. С-300В, централната мишена на удара, е мобилна система за далечен обхват, фокусирана върху защитата на наземните войски. Тя включва ракети 9М82 и 9М83, които могат да поразяват цели на разстояния до 100 км и на височина до 30 км.

Свързаните радари, Обзор-3 (за далечно наблюдение), Имбир (за насочване на ракети), Каста-2Е2 (за откриване на нисколетящи цели) и СТ-68 (за въздушно наблюдение), изграждат многослойна отбранителна мрежа. Теоретично тази система би трябвало да спира сложни въздушни атаки, но ударите в Крим показват обратното.

Основен недостатък на тези системи е нуждата от време за разполагане и преместване, което ги прави уязвими при престой. FPV дроновете могат да се приближат незабелязано, особено когато летят на ниска височина. Радиоелектронната борба, друг традиционен метод за защита, се оказва неефективна срещу дронове, използващи оптични кабели или помехоустойчиви комуникации.

Икономическото несъответствие е поразително: една установка С-300В струва десетки милиони долари, а дрон, способен да я унищожи – едва няколко хиляди. Това дава възможност на по-малки армии да нанасят непропорционално тежки щети – подход, който Киев все по-успешно прилага.

Ситуацията не е уникална за Русия. През 2020 г. Азербайджан използва турски дронове Bayraktar TB2, за да неутрализира бронирани и ПВО системи на Армения в Нагорни Карабах. Йеменските хути атакуваха зенитно-ракетните комплекси Patriot на Саудитска Арабия с евтини дронове. Дори САЩ са ставали жертва на инциденти с дронове в собственото си въздушно пространство.

Това подчертава глобалния проблем: отбранителните технологии, проектирани за конфликти от Студената война, се оказаха крайно неефективни срещу евтините и достъпни технологии от ново поколение. В отговор, НАТО инвестира в различни иновационни системи като лазерното оръжие, дрон-прехващачи и изкуствен интелект за борба с безпилотни заплахи.

В Крим украинските удари имат сериозни стратегически последици. Полуостровът е основна база на Черноморския флот на Русия и въздушни операции, което прави ПВО защитата жизненоважна. Унищожението на радари като Каста-2Е2 и Имбир създава "слепи зони" в руската мрежа за наблюдение, които може да бъдат използвани от украински ракети и по-големи дронове.

Освен тактическите щети, психологическият ефект също не е за подценяване. Успешните удари подкопават репутацията на руските ПВО системи, които са изнасяни и рекламирани в страни като Индия и Китай, които вече преосмислят надеждността на тези системи пред лицето на модерните заплахи.

В по-широк план ударите в Крим илюстрират трансформацията на модерната война. Евтини, но ефективни технологии дават възможност на по-слаби страни да се противопоставят успешно на военни суперсили. За Русия това е сериозна загуба. За света – предупреждение. Онези, които не адаптират своите доктрини и инвестиции към новите реалности, рискуват да останат безсилни дори пред дрон, струващ по-малко от смартфон.

И въпросът, който стои пред генералите по света, е: ще успеят ли да се адаптират навреме, или ще бъдат изпреварени от технологиите, които някога са подценявали?

Няма коментари:

Публикуване на коментар