Китай мълчи за сериозен инцидент с потънала ядрена подводница

Плаващи кранове бяха забелязани близо до мястото, където новопостроената подводница беше забелязана на сателитни изображения до кея в корабостроителницата Ухан.
📸 Снимка: PlanetLabs

🇨🇳 Най-новата атакуваща ядрена подводница на Китай е потънала през пролетта, създавайки сериозна пречка за една от най-приоритетните отбранителни програми на страната, заявиха американски служители, запознати с въпроса.

Епизодът, който китайските власти се опитаха да прикрият и досега не беше разкрит, се е случил в корабостроителница близо до Ухан в края на май или началото на юни тази година.

Инцидентът идва в момент, когато Китай полага усилия да разшири военноморския си флот, включително и флота си от атомни подводници.

Пентагонът определи Китай като основното си дългосрочно предизвикателство, а американски служители смятат, че Пекин използва политически и военен средства, за да оказва натиск срещу Тайван, самоуправляващ се остров с демократично избрана власт, който Пекин смята за част от суверенната му територия.

Китай твърди, че целта му при изграждането на армия от световна класа е да възпира евентуална външна агресия, както и да защитава задграничните си интереси. Говорител на посолството на Китай в САЩ не отговори веднага на искане за коментар.

Американските служители не знаят дали подводницата е превозвала ядрено гориво в момента на потъване, но експерти извън правителството на САЩ изразиха предположение, че това вероятно е така.

Подводните технологии отдавна са област, в която Съединените щати имат преднина, но властите в Пекин полагат сериозни усилия, за да намалят разликата.

Китай се стреми да разнообрази производството на ядрени подводници, което е съсредоточено в североизточния град Хулудао, но Китай се насочва и към производството на ядрени атакуващи подводници в корабостроителницата Учанг, която се намира близо до Ухан.

Подводната война традиционно е била област, в която Съединените щати имат значителна преднина, но Китай прави всичко възможно да намали разликата.
📸 Снимка: Mark Schiefelbein/AFP

Пекин е разполагал с 48 дизелови атакуващи подводници и шест ядрени атакуващи подводници в края на 2022 г., според доклад на Пентагона за военната мощ на Китай, публикуван миналата година.

В този доклад се посочва, че целта на Китай при разработването на нови атакуващи подводници, надводни кораби и военноморски самолети е да противодейства на усилията на САЩ и партньорите им в помощ на Тайван при евентуален конфликт и да постигне „морско превъзходство“ в рамките на т.нар. „първа островна верига“, включваща островите от Японския архипелаг, Тайван, Филипините и Южнокитайско море.

Потъналата подводница от клас Zhou е първата от нов клас китайски ядрени подводници, които разполагат с отличителна X-образна кърма, която е проектирана да ги направи далеч по-маневрени.

Подводницата е построена от държавната компания China State Shipbuilding Corp и е наблюдавана до кея на река Яндзъ в края на май, когато е преминавала процес по окончателното си оборудване преди да излезе в открито море.

В началото на юни на мястото на инцидента са пристигнали големи плаващи кранове, за да спасят подводницата от коритото на реката, според сателитни снимки.

„Потъването на нова ядрена подводница, произведена в нов завод, ще забави плановете на Китай да разшири своя флот от ядрени подводници. Това е важно“, посочи Брент Садлър, старши научен сътрудник в американския мозъчен тръст Heritage Foundation и пенсиониран офицер на атомна подводница от военноморския флот на САЩ.

Нито Народната освободителна армия, както е известна китайската армия, нито местните власти са оповестявали публична информация за инцидента.

„Не е изненадващо, че военноморските сили на НОАК ще се опитат да прикрият факта, че тяхната първа от класа си ядрена атакуваща подводница е потънала край кея“, каза американски служител на. „В допълнение към очевидните въпроси за стандартите за обучение и качеството на оборудване, инцидентът повдига по-дълбоки въпроси, касаещи вътрешната отчетност в НОАК и надзора върху отбранителната индустрия на Китай, която отдавна е засегната от корупция.“

Първата публична индикация, че нещо не е наред в корабостроителницата близо до Ухан, дойде през лятото, когато Томас Шугарт, бивш офицер-подводничар от ВМС на САЩ и помощник старши сътрудник в Центъра за нова американска сигурност, написа поредица от публикации в социалните медии, отбелязвайки, необичайна активност на плаващите кранове, която беше заснета от търговски сателитни изображения.

Подводната война се превърна в приоритет на Китай в оръжейната надпревара със САЩ на фона на нарастващото напрежение в Тихоокеанския регион.
📸 Снимка: Kevin Frayer/Getty Images

Шугарт предположи, че може да е имало инцидент, включващ нов тип подводница, но по това време все още не е бил наясно, че тя е атомна.

„Можете ли да си представите американска атомна подводница да потъва в Сан Диего, а властите да си премълчават и да не кажат на никого за това? Мили Боже!", каза Шугарт тази седмица в интервю за The Wall Street Journal.

Докато подводницата е била спасена, по всяка вероятност ще трябва да минат много месеци преди да бъде пусната отново в морето.

„Цялата подводница ще бъде пълна с вода. Цялата електроника трябва да бъде почистена. Може да се наложи електрическите двигатели да бъдат сменени. Ще има много работа“, обясни Шугарт.

Американските служители не са открили никакви признаци, че китайски служители са взели проби от водата или близката среда за радиация. Възможно е китайски служители да са били ранени или загинали при потъването на подводницата, но американски служители заявиха, че нямат сведения за това.

Шугарт заяви, че рискът от ядрено изтичане вероятно е нисък, тъй като подводницата не е излязла в морето и нейните реактори вероятно не работят с високо ниво на мощност.

Американският флот също е претърпявал подобни инциденти, които се оказват скъпи. През 1969 г. атомната подводница USS Guitarro е закотвена в корабостроителница в Калифорния, когато потъва след поредица от грешки, допуснати от строителните работници. Тя бива официално пусната в експлоатация едва 32 месеца след потъването ѝ.