Появиха се първи кадри от финландските „Гвоздики“ в Украйна.

📸 Снимка: Vestman/Wikimedia Commons

🇺🇦🤝🇫🇮 В социалните мрежи бяха разпространени първите записи и снимки, показващи използването от украинската армия на гаубиците 2С1 „Гвоздика“, прехвърлени от Финландия.

Информацията, че Финландия вероятно ще прехвърли верижни гаубици 2С1 „Гвоздика“ (познати като PsH 74) в Украйна, се появи през август миналата година, благодарение на аналитичната група Oryx.

Сега в платформата X бяха публикувани първите видеокадри и снимки, които потвърждават използването им от силите на украинската 67-ма отделна механизирана бригада.

За съжаление, не е известен точният брой на гаубиците, прехвърлени от Хелзинки на Киев. Според наличните данни Финландия е притежавала общо 74 оръдия 2С1 „Гвоздика“ до началото на руската инвазия, а страната е поръчала общо 96 от самоходни гаубици K9 от Южна Корея, което означава, че съветските системи ще бъдат заменени изцяло.

Самите гвоздики бяха придобити от Финландия преди много години от бившата Германска демократична република (ГДР) и някои от тях трябваше да бъдат модифицирани.

Прехвърлянето на тези оръдия в Украйна ще позволи поне частично да се компенсират загубите в един от основните видове артилерия, използвани от украинските въоръжени сили. Използването им се улеснява от увеличените темпове на производство на боеприпаси за тях, както от Украйна, така и от нейните съюзници.

Въпросните верижни гаубици PsH 74 не са единственият вид артилерия, който Финландия прехвърли „тихомълком“ на Украйна. Наред с тях бяха доставени полевите оръдия „130 K 54“ и буксируемите гаубици 2А36 „Гиацинт-Б“, заедно с боеприпаси за тях. За съжаление няма информация за броя на отделните видове предоставено оръжие.

2С1 „Гвоздика“ е съветска самоходна 122-милиметрова верижна гаубица, монтирана на модернизирано шаси на бронетранспортьора МТ-ЛБ. Първият прототип е проектиран от Харковския тракторен завод през 1958 г. За първи път е забелязана публично в началото на 70-те години на военния парад на полската армия. Произвежда се от държавни предприятия в бившия Съветски съюз, България и Полша.

Обсегът на основното въоръжение е определен на 15,5 км при използване на стандартни боеприпаси, но може да бъде увеличен до 22 км при използване на газогенератор. Екипажът е защитен от 20 мм броня, която предпазва само от артилерийски фрагменти и боеприпаси за малки оръжия.

Двигателят е дизелов съветски ЯМЗ-238Н с мощност 300 к.с. или полски SW-680T с мощност 240 к.с. Максималната скорост е 60 км/ч при шофиране по павиран път и 30 км/ч при офроуд. Може да преодолява водни препятствия със скорост до 4,5 км/ч. Максималният пробег е 500 км.