💭 Кратки мисли от администратора на Frontline Monitor по повод предстоящия ответен удар на Израел срещу Иран:
Според германския журналист и политик Август Лудвиг фон Рохау (1810-1873), създател на понятието „Realpolitik“ (в превод - политически реализъм) „законът на силата управлява света на държавите, също както законът на гравитацията управлява физическия свят.“
Този закон произтича от поставянето на държавния интерес преди всичко друго и съчетаване на достъпните към дадения исторически момент ресурси, предимства и обстоятелства по такъв начин, че тяхното системно действие да обслужва в максимална степен този интерес.
Инструментариумът на реалната политика не е равнозначен на правото на по-силния да налага волята си над останалите. Правото на по-силния може да се извежда и от редица други предпоставки – идейни, религиозни, расови, етнически и т.н.
Политическият реализъм е насочен към приоритизиране на държавния интерес без оглед на ценности от друг характер – етични, хуманни или общочовешки. Това не означава, че тези ценности се отричат или неглижират, но те не играят първостепенна роля при вземането на решенията.
Затова понякога той има оттенък на цинична, макиавелистка и дори аморална политика. По-често обаче е прагматично поведение, насочено към укрепване на властта и влиянието на държавата при рационално съобразяване с текущите обстоятелства – вътрешно и външнополитически.
Политическата история оценява като привърженици на политическия реализъм кардинал Ришельо, Ото фон Бисмарк, Шарл дьо Гол, Дън Сяопин, Ханс-Дитрих Геншер, Хенри Кисинджър, Джордж Кенан, Збигнев Бжежински.
✍️ В своя публикация броени минути след иранската ракетна атака срещу Израел на 1 октомври вечерта, изразих мнение, че тя не само няма да остане без последствия, но и Израел ще отговори по тежък и безкомпромисен начин, поради което бях обвинен в липса на безпристрастност. След като вече изяснихме концепцията за политическия реализъм, нека споделя някои аргументи в подкрепа на направената от мен прогноза:
☢️ През последното десетилетие Иран извърши мащабни инвестиции в укрепването на ядрената си програма срещу атаки, като най-ценните ѝ съоръжения са буквално заровени под планини, което прави унищожаването ѝ посредством масирани въздушни удари трудно постижимо, въпреки отсъствието на качествена иранска противовъздушна отбрана. Всеки подобен опит вероятно ще изисква участието на САЩ, което изглежда твърде малко вероятно.
💥 Освен това, всяка една атака срещу съоръженията на иранската ядрена програма, особено по складовете с обогатен уран, носи потенциален риск от радиационно замърсяване, което може да предизвика крайно негативен ефект върху местното население и в крайна сметка да консолидира подкрепата на местното население за властите в Техеран. В същото време обикновеното население на Иран може да се окаже отличен инструмент в подкрепа на израелския стремеж към сваляне на авторитарния и ислямистки режим, застанал начело на страната след революцията от 1979 г. Политическото ръководство на Израел знае отлично това - неслучайно съвсем наскоро премиерът Бенямин Нетаняху направи директно обръщение към иранския народ, в което обвинява неговите управляващи, че бутат страната към “ръба на пропастта”.
🇮🇱 Поради гореизброените причини ответният удар на Израел вероятно ще се фокусира върху цели, различни от ядрените, като например ракетните установки и енергийната инфраструктура. Правителството на Нетаняху и съюзниците му каханисти знаят отлично, че една директна атака, дори и извършена самостоятелно, срещу съоръженията в богатите на петрол райони Хузестан и Шираз ще нанесе тежък удар за Ислямската република, чиято икономика е в период на упадък и до голяма степен разчита на износа на петрол, за да оцелее икономически.
💸 Биби и най-близките му съюзници във властта са наясно и с последиците от подобен развой, който ще предизвика ефекта на доминото на Запад, с покачване на цените на енергията в Съединените щати и Европа - нещо, което поне теоретично би било от полза за икономиките на Русия и саудитско-емиратската фракция в ОПЕК, които се нуждаят от по-малко енергийни доставки за пазара и по-високи цени.
🇺🇸🗳 С наближаването на очертаващите се като крайно оспорвани президентски избори в САЩ, нанасянето на непосредствени и краткосрочни щети на американската икономика чрез скок в цените на горивата точно в този момент може да е от съществена полза за Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс, които отдавна са в ролята на неполебими защитници на Израел, за сметка на Камала Харис и Тим Уолц, чийто имидж не само е обвързан с настоящата администрация, но и са изцяло зависими от електората на мюсюлманските общности, а за да спечелят преднина на изборите се нуждаят от контролирана инфлация, за да не изгубят умерения вот.
🇷🇺📈 Евентуален скок в цените на петрола също така би донесъл прекомерни печалби на част от руско-израелските олигарси. Някои от тях като Роман Абрамович претендират, че никога не са имали финансови отношения с Владимир Путин, въпреки че през последните месеци изплуват все повече сведения за обратното. Други като съоснователите на руската „Алфа Банк“ Михаил Фридман и Герман Кан, не са крили близките си отношения с руския президент. Всички те са считани за “финансов мост” между Русия и Израел, а печалбите им по един или друг начин зависят от цената на петрола. Между тях има и друга обща черта - всички те са видни филантропи, чиито дарения играят ключова роля в еврейските благотворителни фондации през последните години. Бившият собственик на Челси например е извършил дарения в размер на над 500 милиона щатски долара на еврейски организации в Израел и по света.
🇮🇷🚀 Израелски удар срещу иранската инфраструктура за добив и преработка на нефт би принудил властите в Техеран да предприемат в отговор действия, компрометиращи пряко неутралитета на Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ), тъй като евентуалното затваряне на Ормузкия проток играе директно срещу интересите на страните в него. Неутралитетът на ССПЗ беше постигнат от реформисткото правителство на Масуд Пезешкиан с цената на сериозни усилия, уверявайки ги че „проблемът на Техеран не е с монархиите от залива, а със злото и империалистическо ционистко образувание в Светите земи“.
🗳 Евентуален удар ще консолидира още повече имиджа на възпирането, особено високо ценено от консервативното и милитаристкото крило на израелското общество като платформата на Ликуд, и би могло да гарантира нейното преизбиране на следващите парламентарни избори, тъй като ще се превърне в политическата партия, отмъстила за терористичните атаки от 7 октомври, унищожила Хамас и Хизбула и отслабила иранския режим както никога досега.
В пламенната си реч в деня след иранската ракетна атака, Нетаняху заяви, че Израел „променя баланса на силите в региона“ и че „няма място в Иран или Близкия изток, което дългата ръка на Израел да не достигне“. Имайки предвид случващото се в региона през последните месеци, неговото изказване надали се тълкува като празно предупреждение от когото и да е било. Израелският лидер вече изпълни заканите си срещу Хизбула и Хамас - най-верните прокси сили на Иран в Близкия изток, създадени и поддържани с неговата идеологическа и финансова подкрепа. Същите бяха обезглавени за броени дни благодарение на една от най-зрелищните кампании в световната военна история...
А сега влезте в ролята на “адвоката на дявола”, след което се запитайте: Има ли причина Нетаняху да отстъпи точно сега, вместо да ги изпълни отново, този път срещу най-големия си враг?
