Франция въвежда нова доброволна военна служба.

🇫🇷 Френският президент Еманюел Макрон се очаква да разкрие детайли за новата доброволна военна служба по време на посещение в базата на 27-а планинска пехотна бригада във Варсес, разположена в югоизточната част на страната, този четвъртък.

Новината бележи сериозна промяна близо три десетилетия след закриването на задължителната наборна служба от бившият президент Жак Ширак през 1996 г. В интервю за радио RTL тази сутрин Макрон защити необходимостта от по-тясна връзка между гражданите и въоръжените сили.

„Трябва да укрепим пакта между армията и нацията“, заяви той и подчерта, че новата програма има за цел да модернизира френската система за национална служба.

Идеята за връщане на национална служба под някаква форма витае още от първата му президентска кампания през 2017 г. Тогава той даде старт на инициатива, довела до създаването на Универсалната национална служба (SNU) – програма с предимно граждански фокус, която се очакваше да насърчи ангажираността на младите хора.

SNU обаче се сблъска с високи разходи, проблеми при прилагането и слаб интерес, поради което тя беше фактически замразена, когато Себастиан Льокорню стана премиер през септември. В своето интервю Макрон повтори, че проектът ще остане изцяло доброволен и не спомена нищо за връщане на задължителната наборна служба. Преди всичко той се опита да разсее страховете, че обновената програма може да включва изпращане на младежи в Украйна.

„В никакъв случай не бива да допуснем недоразумение, че ще пращаме младите си хора в Украйна. Става дума за съвсем друго“, посочи Макрон. Изявлението на началника на генералния щаб генерал Фабиен Мандон пред Конгреса на френските кметове предизвика истински шок: Франция рискува провал, ако не е готова да приеме да загубим децата си, за да защити това, което сме“, каза той.

Финансовите параметри на новата програма остават една от основните неизвестни. Според бележка на Висшия комисариат по планирането подобна схема за 70 000 участници годишно би струвала 1,7 милиарда евро – разход, който не е предвиден в сегашния военен бюджет за 2024–2030 г.

Премиерът Себастиен Льокорню обяви, че скоро в парламента ще започне дебат по редица въпроси в сфератан а отбраната, като ще бъде проведено гласуване и в двете камари.

Франция далеч не е единствената държава на континента, която преосмисля военната си готовност в отговор на руските провокации. Няколко европейски държави наскоро разшириха или възстановиха своите програми за национална служба.

Белгия, Нидерландия и Германия вече показаха интерес към доброволни или селективни модели на набор. През август федералните власти в Берлин приеха закон за въвеждане на доброволна военна служба – от догодина всички 18-годишни ще получат въпросници за оценка на уменията и интереса им към Бундесвера – въоръжените сили на страната.

10 държави от ЕС все още имат или върнаха задължителната военна служба: Австрия, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Гърция, Латвия, Литва и Швеция.

Френски генерал: „Французите да приемат, че може да загубят децата си“.

🇫🇷 Френският генерал Фабиен Мандон призова нацията си да приеме, че загубите може да са неизбежни, за да защити националната си сигурност, и предупреди за възможност от пряк военен сблъсък с Русия до 2030 г.

Министърът на въоръжените сили Катрин Вотрен защити началника на Генералния щаб генерал Фабиен Мандон, който призова французите да проявят „твърдост“, както и да „приемат, че може да загубят децата си“, за да „защити това, което сме“. Той предупреди, че руската армия се готви за конфронтация със западните държави до 2030 г.

Във вторник пред Конгреса на френските кметове генерал Мандон заяви, че Франция рискува да претърпи провал, ако не е готова да понесе човешки жертви и икономически затруднения заради приоритетното производство на отбранителна техника.

„Ако страната ни се уплаши, защото не е готова да приеме да загуби децата си – защото трябва да си казваме нещата направо – и да пострада икономически, защото приоритетите ще отидат към отбранителното производство, тогава сме в опасност“, каза началникът на отбраната.

„Ние разполагаме с всички знания, с цялата икономическа и демографска мощ, за да възпираме московския режим да опитва късмета си по-далеч. Това, което нямаме, е твърдостта да понесем болката от защитата на това, което сме.“

Изявленията бяха предшествани от друго предупреждение, отправено през октомври от генерал Мандон към депутати, че френската армия се подготвя за „сблъсък с Москва след три-четири години“.

В четвъртък Вотрен защити Мандон, като заяви, че генералът „има пълното право да изразява мнението си за заплахите, които продължават да нарастват“.

„Неговите думи, извадени от контекста за политически цели, са военният език на лидер, който всеки ден знае, че млади войници рискуват живота си за нацията“, написа тя в X.

„Нашата отговорност е ясна: да избегнем всякаква конфронтация, но да се подготвим за нея и да укрепим отбранителния дух – онази колективна морална сила, без която нито една нация не може да устои на изпитанието.“

Опозицията въстана срещу „войнствената“ реторика

Лидерът на „Непокорна Франция“ (LFI) Жан-Люк Меланшон изрази „пълно несъгласие“ с думите на генерал Мандон, когото обвини в надхвърляне на правомощия.

„Не е негова работа да приканва кметовете или когото и да било към подготовка за война, която никой не е решил“, посочи Меланшон и допълни, че генерал Мандон не бива „да планира жертви, които биха били последствие от дипломатическите ни провали, за които не е питал общественото мнение“.

Партията на радикалната левица пусна изявление, в което призовава президента Еманюел Макрон публично да смъмри генерал Мандон и да потвърди, че стратегическите ориентации на Франция са „изключителна сфера на демократичния дебат и цивилните власти под контрола на парламента“.

Националният секретар на комунистическата партия Фабиен Русел нарече намесата опасна: „Не на непоносимия език за война. В бюджета за 2026 г. – 7 млрд повече за армията и 7 млрд по-малко за местните власти. Пред нас е избор за обществото. Ние избираме мира и отказваме логиката на войната.“

Себастиен Шьоню, заместник-председател на дясно-популистката „Национален сбор“ (RN), заяви, че генерал Мандон няма легитимност за такива изявления, освен ако „президентът на републиката не му е наредил – а това би било още по-лошо“.

„Човек трябва да е готов да умре за родината, но войната, която се води, трябва да е справедлива или да е въпрос на живот и смърт за нацията. Не мисля, че много французи са готови да отидат да умрат за Украйна“, заяви Луи Алио, кмет на Перпинян от RN.

„Влизаме в нова ера“, каза правителството

В четвъртък правителството публикува наръчник под надслов „Всички отговорни“, предназначен да подготви френското общество „да се справя с голяма криза, независимо от произхода ѝ“.

Документът, изготвен от Генералния секретариат по отбрана и национална сигурност, споменава риска от „заплаха, свързана с голям ангажимент на нашите въоръжени сили извън националната територия“.

„Франция ще трябва да разчита на всеки гражданин – с ангажимент към въоръжените сили, към различните оперативни резерви или с доброволна помощ за поддържане на функционирането на страната, където и да са полезни вашите умения“, се казва в него.

Думите на генерал Мандон отекват в Националния стратегически преглед, публикуван на 14 юли от френското правителство. Той посочва Русия като „най-пряката заплаха днес и в идните години за интересите на Франция, на нейните партньори и съюзници, както и за самата стабилност на европейския континент и евро-атлантическото пространство“.

В прегледа се посочва, че Франция „влиза в нова ера – тази на особено висок риск от голяма война с висока интензивност извън националната територия в Европа, която до 2030 г. би ангажирала Франция и нейните съюзници, особено европейските, като същевременно нашата територия ще бъде обект на масирани хибридни действия“.

Документът отправя призив към европейците „да поемат по-голяма отговорност за сигурността на континента“ и „да използват всички средства, с които разполагат, за да се защитават по-добре и да възпират всяка нова агресия“.

Наскоро НАТО отправи предупреждение, че Руската федерация би могла да бъде военно готова за голямо нападение в рамките на пет години.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте призова страните-членки да укрепят способностите си в сферата на отбраната, като отбеляза, че в момента Русия произвежда повече боеприпаси от целия алианс.

„Илюзиите няма да ни защитят. Не можем да пренебрегнем опасността. Надеждата не е стратегия. НАТО трябва да стане по-силен, по-справедлив и по-смъртоносен съюз“, каза той.