🇫🇷 Френският президент Еманюел Макрон се очаква да разкрие детайли за новата доброволна военна служба по време на посещение в базата на 27-а планинска пехотна бригада във Варсес, разположена в югоизточната част на страната, този четвъртък.
Новината бележи сериозна промяна близо три десетилетия след закриването на задължителната наборна служба от бившият президент Жак Ширак през 1996 г. В интервю за радио RTL тази сутрин Макрон защити необходимостта от по-тясна връзка между гражданите и въоръжените сили.
„Трябва да укрепим пакта между армията и нацията“, заяви той и подчерта, че новата програма има за цел да модернизира френската система за национална служба.
Идеята за връщане на национална служба под някаква форма витае още от първата му президентска кампания през 2017 г. Тогава той даде старт на инициатива, довела до създаването на Универсалната национална служба (SNU) – програма с предимно граждански фокус, която се очакваше да насърчи ангажираността на младите хора.
SNU обаче се сблъска с високи разходи, проблеми при прилагането и слаб интерес, поради което тя беше фактически замразена, когато Себастиан Льокорню стана премиер през септември. В своето интервю Макрон повтори, че проектът ще остане изцяло доброволен и не спомена нищо за връщане на задължителната наборна служба. Преди всичко той се опита да разсее страховете, че обновената програма може да включва изпращане на младежи в Украйна.
„В никакъв случай не бива да допуснем недоразумение, че ще пращаме младите си хора в Украйна. Става дума за съвсем друго“, посочи Макрон. Изявлението на началника на генералния щаб генерал Фабиен Мандон пред Конгреса на френските кметове предизвика истински шок: Франция рискува провал, ако не е готова да приеме да загубим децата си, за да защити това, което сме“, каза той.
Финансовите параметри на новата програма остават една от основните неизвестни. Според бележка на Висшия комисариат по планирането подобна схема за 70 000 участници годишно би струвала 1,7 милиарда евро – разход, който не е предвиден в сегашния военен бюджет за 2024–2030 г.
Премиерът Себастиен Льокорню обяви, че скоро в парламента ще започне дебат по редица въпроси в сфератан а отбраната, като ще бъде проведено гласуване и в двете камари.
Франция далеч не е единствената държава на континента, която преосмисля военната си готовност в отговор на руските провокации. Няколко европейски държави наскоро разшириха или възстановиха своите програми за национална служба.
Белгия, Нидерландия и Германия вече показаха интерес към доброволни или селективни модели на набор. През август федералните власти в Берлин приеха закон за въвеждане на доброволна военна служба – от догодина всички 18-годишни ще получат въпросници за оценка на уменията и интереса им към Бундесвера – въоръжените сили на страната.
10 държави от ЕС все още имат или върнаха задължителната военна служба: Австрия, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Гърция, Латвия, Литва и Швеция.

Няма коментари:
Публикуване на коментар