„До последния ми дъх“: В търсене на роднини в сирийската „кланица“.

Мъж, търсещ роднините си в затвора Седная, държи окървавени примки, намерени вътре.
📸 Снимка: Ali Haj Suleiman/Al Jazeera

🇸🇾 В продължение на десетилетия в Сирия затворът Седная се споменаваше само шепнейки, а изтезанията и смъртта са били просто ежедневна рутина в мястото, което всички наричат ​​„човешка кланица“.

Но вечерта на 7 декември всичко приключи, когато бойци на сирийската опозиция нахлуха през вратите на зловещото съоръжение и освободиха затворниците. За нула време хиляди сирийци се спуснаха към затвора в планините северно от столицата Дамаск, в отчаяно търсене на новини за техните близки, които смятаха, че са се намирали зад стените на затвора.

Стоейки пред вратите на затвора, Джума Джуббу от Идлиб, каза: „Освобождението на Сирия е неописуема радост. Но радостта е непълна, защото има изчезнали задържани, от които изобщо не сме чували вест.“

Двете сгради на Седная вероятно са държали до 20 000 затворници, според доклади на Amnesty International – международна неправителствена правозащитна организация. Много от тях бяха освободени преди седмица – в събота вечерта и неделя сутринта. Но до понеделник хиляди хора все още чакаха новини.

Сцената вътре в затвора беше хаотична. Разпространяваха се слухове, че има скрити подземни части от затвора, до които те нямат достъп. Бивш затворник каза пред Ал Джазира, че военната полиция му е споделила, че има три подземни етажа с хиляди хора, държани там. Тази седмица хората използваха водопроводи с надеждата да намерят пролуки в стените или подовете.

Братът на Мохамед ал Бакур Абдула е в неизвестност от ареста му преди 12 години по обвинение за участие в мирните протести срещу режима на Башар ал-Асад.
📸 Снимка: Ali Haj Suleiman/Al Jazeera

В един момент от далечната стена на затвора се разнесе силен трясък и из тълпата се разнесоха викове. Някой беше проникнал и имаше надежди, че са намерили вход към слуховете за клетки. Хората започнаха да тичат към звука с възгласи „Бог е най-великият“. Но едва няколко секунди по-късно виковете заглъхнаха и хората се обърнаха – фалшива надежда. Нямаше вход.

„Чакаме, надявайки се, че Бог ще ни напътства да намерим подземния затвор, защото повечето от затворниците, които са били освободени преди, казват, че затворът има три подземни нива“, каза Джубу, който сподели, че издирва 20 души от своето село, сред които негови братовчеди. Всички са били задържани в първите години на войната в периода 2011-2013 г. и мнозина са вярвали, че са задържани именно в Седная.

Но само няколко часа по-късно беше разпространено изявление от Асоциацията на задържаните и изчезналите в затвора Седная, в което се посочва, че последният затворник е бил освободен в 11 часа сутринта на предишния ден.

Белите каски, силите за гражданска отбрана на Сирия, продължиха операциите по издирването, но във вторник те бяха преустановени, след като не откриха други затворници. Опозиционните бойци освободиха Алепо, Хама и Хомс на път за Дамаск, като всеки град те отвориха вратите на затворите и освободиха десетки хиляди хора.

Но още липсват.

Семейства, търсещи близките си, чакат с надежда, докато член на силите за гражданска защита, Белите каски, се опитва да открие вход към подземни клетки.
📸 Снимка: Ali Haj Suleiman/Al Jazeera

По пътя за Седная хората шофираха, доколкото е възможно, преди тълпата от хора да ги принуди да паркират и да продължат пеша. Млади и стари, мъже и жени, някои с деца – всички се изкачиха по неасфалтирания склон към прословутия затвор.

По времето на режима Седная беше военен затвор, където мнозина бяха държани по обвинения в „тероризъм“, което в действителност означаваше, че са били арестувани по произволни причини. Много от хората, с които Ал Джазира разговаря там, казаха, че техните роднини не са направили нищо лошо.

Някои от тях дори не бяха сигурни, че близките им са тук, но бяха дошли, защото бяха чули от някого, че е възможно техен роднина да е тук. Или са проверили други затвори и все още не са открили никаква следа от близките си.

32-годишният Мохамад ал-Бакур сподели, че брат му Абдула е бил арестуван през 2012 г. за участие в мирните протести в Алепо и оттогава няма никаква вест от него.

В нощта на бягството на бившия президент Башар ал-Асад от Дамаск към Москва, Ал-Бакур се отправи директно от родния си град в покрайнините на Алепо към Седная, с надеждата да открие своя брат.

„Децата му са възрастни, но те не го помнят и не биха го разпознали“, каза той и влезе в затвора, за да го претърси за следи от своя брат.

50-годишната Ламис Салама е дошла в затвора Седная, в отчаяно търсене на новини за сина си, арестуван преди седем години, и брат си, арестуван преди 12 години.
📸 Снимка: Ali Haj Suleiman/Al Jazeera

„Миризмите там са неописуеми. Страданието на затворниците вътре е било невъобразимо“, каза той. „Много пъти те са искали смърт, но не са можели да я открият. Смъртта се е превърнала в една от мечтите им.“

Много от затворниците в Седная споделиха, че са били обект на мъчения и изнасилвания. Много други са били убити, за да не разбере останалият свят какво се е случило с тях. Трупът на видния активист Мазен ал-Хамада беше открит в моргата на военна болница със следи от мъчения.

Друг бивш затворник, Юсеф Абу Уади, разказа пред Ал Джазира за отношението на пазачите на затвора към затворниците: „Те чукаха на вратата, крещяха „Мълчи, куче!“ и не ни даваха да си говорим. Храната беше оскъдна. Извеждаха ни навън и ни малтретираха.

„Понякога двама души ни държаха и биеха. Влачеха ни и ни отнемаха лекарствата.“

Много затворници казаха на Amnesty International през 2016 г., че не им е било позволявано да контактуват с външния свят или да изпращат каквото и да е било на членове на семействата си.

В много случаи семействата на задържани са умишлено лъгани, че той е починал, според доклада на Amnesty. Повечето затворници в доклада също са били свидетели на поне една смърт по време на престоя си зад решетките.

Без никакво потвърдено доказателство за живот или смърт за техните роднини и приятели, много сирийци продължават да живеят в неизвестност. Почти всички споделят, че ще продължат да ги издирват докато не ги открият или не получат официално потвърждение за смъртта им.

Един от тези хора е 50-годишната Ламис Салама, която също беше в Седная този понеделник, в търсене на новини за своя син, задържан преди седем години, който ако все още е сред живите е на 33 години; и на брат си, арестуван преди 12 години.

„Изпитвам страх и ужас. Искам да видя сина си, искам да знам дали е жив или мъртъв“, каза тя. „Това е болката в сърцето ми. Ако е мъртъв, бих могла да спра да търся и да се опитвам да го приема, но ако е жив, ще продължа да го търся до последния си дъх, само за да науча къде е.“