🇧🇬🇬🇷🇷🇴 Военните министри на България, Гърция и Румъния са подписали намерение (LoI) за създаването на хармонизиран коридор за военна мобилност в рамките на НАТО. Това се случи на 11-ти юли в кулоарите на срещата на върха на НАТО във Вашингтон, която тази година отбелязва 75-годишнината от създаването на Организацията на Северноатлантическия договор.
Това стана ясно от статия на Dir.bg, позоваваща се на публикация от гръцкия министър на отбраната Никос Дендиас в платформата Х.
„Заедно с моите български и румънски колеги Атанас Запрянов и Ангел Тилвар подписахме писмо за намерения днес в кулоарите на срещата на върха на НАТО във Вашингтон за създаване на хармонизиран коридор за военна мобилност. По мое предложение през есента ще имаме тристранна среща в Александруполис, за да обсъдим изпълнението на предвидените действия“, обяви Никос Дендиас, като съобщението му е придружено от няколко снимки.
Според eKathimerini коридорът е предназначен да свърже главните стратегически градове за НАТО по източния му фланг - гръцките Солун и Александруполис с българските Варна и румънската Констанца. Именно край Констанца вече е в ход разширяване на военната база, която скоро трябва да се превърне в най-голямата такава на НАТО в Европа.
Като най-важна причина за сътрудничество между България, Гърция и Румъния се посочва осигуряването на бърза реакция и мобилизиране на подкрепления, в случай че сигурността на една от трите държави е застрашена.
Плановете за т.нар. Военен Шенген битуват от поне 8 години. Словосъчетанието беше наложено от командващия сухопътните войски на САЩ в Европа ген. Бен Ходжис. През май 2016 г. на международна конференция в естонската столица Талин под наслов „Създавайки нова норма“ той е цитиран да казва: „Необходимо е това, което бих нарекъл Военен Шенген“, като аргументира нуждата с бавните механизми за взимане на решения: „Сега ми е необходима една седмица, за да получа разрешение за прехвърляне на сили от Германия в Полша. И две седмици - за разрешение да прехвърля сили през територията на Чехия. Ние имаме нужда от същата свобода на движение в ЕС като шофьора на ТИР, който превозва ябълки от Полша във Франция“.
Темата беше повдигната и в България през 2017 година, като тогавашният министър на отбраната Красимир Каракачанов е цитиран да казва, че страната ни може да подкрепи идеята за Военен Шенген, но преди това трябва да проведе преговори със съюзниците в НАТО.
През 2018 година въпросът за Военен Шенген стигна и до ЕК. Неназован официално европейски дипломат беше цитиран от АФП да казва: „Тези предложения имат практическо измерение, но необходимостта от тях е ясна при засилването на напреженията с Русия. Вече не може да се каже, че конфликт в Европа е невъзможен“.
След нахлуването на Русия в Украйна НАТО отново предупреди своите членове, че „твърде многото бюрокрация възпрепятства придвижването на войски в Европа - проблем, който може да доведе до големи забавяния, ако избухне директен конфликт с Москва“.
„Пространството, фактът, че не всички сили са предно базирани - всичко това означава, че алиансът трябва да бъде бърз в придвижването на войските от базите им до правилното място на източния фланг“, обяви през ноември миналата година началникът на логистичното командване на НАТО JSEC генерал-лейтенант Александер Золфранк.
Той каза, че би искал да види „военен Шенген“ - зона за свободно военно преминаване, подобна на политическата Шенгенска зона, която позволява свободно движение в по-голямата част от ЕС.
„НАТО не трябва да предизвиква грешни изчисления в Кремъл, като създава впечатлението, че Москва може да има шанс да спечели, защото алиансът не е подготвен. Трябва да бъдем напред в кривата. Трябва да подготвим театъра много преди да бъде задействан член 5“, предупреди генерал-лейтенант Александер Золфранк, позовавайки се на клаузата за колективна отбрана на Алианса, която на практика го поставя в състояние на война.
През февруари тази година Нидерландия, Германия и Полша се съгласиха да оптимизират своите военни логистиката, за да рационализират изпращането на военни сили до руската граница през нидерландското пристанище Ротердам и железопътните системи на Германия и Полша в случай на голяма криза.
