Северна Корея е изпратила нови 3000 войници в Русия от началото на годината.

🇰🇵🤝🇷🇺 Северна Корея е разположила нови 3000 войници в Русия от началото на тази година и продължава да доставя ракети, артилерия и снаряди в подкрепа на войната срещу Украйна. Това съобщи в четвъртък Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея (JCS).

Москва и Пхенян засилиха връзките си след на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. като Сеул обвини върховния лидер на северната си съседка Ким Чен Ун, че е изпратил както жива сила, така и въоръжение, за да подпомогне руската агресия.

Въпреки че до момента Москва и Пхенян не са потвърдили разполагането на войските, двете страни сключиха широкообхватно военно споразумение миналата година, което включва клауза за взаимна отбрана, по време на посещението на руския президент Владимир Путин в Северна Корея.

„Смята се, че допълнителни 3000 войници са били изпратени през месеците януари и февруари като подкрепления“, се посочва в изявлението на JCS. Смята се, че около 4000 от първоначалните 11 000 севернокорейски военни, изпратени в Руската федерация, са били убити или ранени, посочва Сеул, позовавайки се на разузнавателни сведения.

В допълнение към личен състав, Северна Корея продължава да изпраща балистични ракети с малък обсег (SRBM) в значителни количества, а също така е изпратила и приблизително 220 единици от 170-милиметровите самоходни оръдия и 240-милиметровите ракетни установки, според доклада на JCS, в който се предупреждава, че „тези числа могат да се увеличат в зависимост от ситуацията на бойното поле“.

Северна Корея извърши поредица от тестови изстрелвания на балистични ракети миналата година в нарушение на санкциите на ООН и анализаторите предполагат, че Пхенян може да използва войната в Украйна като полигон за тестове на оръжия, които възнамерява да изнася за Русия.

Сърбия и Унгария сформират военен съюз.

🇷🇸🤝🇭🇺 Сърбия и Унгария ще сформират военен съюз, а президентите на двете страни Александър Вучич и Виктор Орабан вече работят по осъществяването на плана, твърди сръбското издание Kurir. Ако се реализира, това ще бъде първият военен съюз с участието на Сърбия след разпадането на бивша Югославия.

Според изданието, това е сръбският отговор на подписаното преди броени дни споразумение между Хърватия, Албания и Косово в областта на отбраната. Тъй като Хърватия и Албания са членки на НАТО, Унгария, която също е член на Алианса, може да подпише подобно двустранно споразумение с държава, която не е негов член и това би била Сърбия.

„Имайки предвид промените във Вашингтон, Сърбия е част от една по-широка концепция, водена от Америка, когато става дума за зоната на Южна и Централна Европа. Имайки предвид, че Унгария е член на НАТО и ЕС, подобен ход със сигурност ще има положителен отзвук в евроатлантическата общност. Алиансът е логично следствие от надграждането на отношенията между двете държави и на този етап можем да предположим, че ще служи и като по-широка платформа за всеобхватно военно-политическо сътрудничество с положителни икономически последици“, обясни сръбският анализатор Дарко Обрадович.

„Посредством Унгария Сърбия ще получи косвен достъп до централноевропейската отбранителна инициатива“, посочи още Обрадович, допълвайки че „това е адекватен и пропорционален отговор от страна на Сърбия на меморандума между Албания, Хърватия и т.нар. Косово.“

Югославия и НАТО

Балканският пакт, официално известен като Споразумението за приятелство и сътрудничество, е договор, подписан от Гърция, Турция и Югославия в Анкара на 28 февруари 1953 г.

Пактът трябва да действа като възпиращ фактор срещу съветската експанзия на Балканския п-ов и предвижда евентуално създаване на общ военен щаб за трите страни. Неофициално той е начин за интегриране на Югославия в западната отбранителна система и икономическа помощ поради нарастващите заплахи, които тя получава от Москва.

Югославия и Съветският съюз са били съюзници след Втората световна война, но двустранното сътрудничество е спряно през 1948 г. след противопоставянето между Тито и Сталин. Опасенията от съветска инвазия карат Белград бързо да установи политически и отбранителни споразумения със западните страни.

НАТО смята Югославия за стратегически важна страна, така че Балканският пакт се възприема като начин за западните съюзници да вкарат Югославия в своята сфера на влияние в случай на съветска агресия.

Когато пактът е създаден и подписан, Турция и Гърция вече са членове на НАТО в продължение на една година, след като и двете се присъединяват на 18 февруари 1952 г., докато Югославия е социалистическа необвързана държава, която по-късно става член-учредител на Движението на необвързаните.

Балканският пакт дава шанс на Югославия де факто да се асоциира с НАТО по геополитически въпроси, като същевременно запази своя официален неутралитет. През октомври 1954 г. Израел също изразява своя интерес да се присъедини към алианса с очакването, че Югославия ще действа като посредник в развитието на египетско-израелските отношения; Югославските власти остават отворени към предложението, но в крайна сметка Израел така и не се присъединява към алианса.