Туск обвини ПиС и Навроцки, че рушат правовата държава в Полша

🇵🇱⚖️ Полският премиер Доналд Туск обвини партията „Право и справедливост“ (ПиС) и президента Карол Навроцки, че рушат правовата държава, и заяви, че по отношение на спора за Конституционен трибунал „в някои неща компромис не може да има“.

„Да наричаме нещата с истинските им имена. От години в Полша има организации и политици, които искат да унищожат демокрацията и върховенството на правото“, каза той в телевизионно обръщение вечерта на 31 октомври. Ден по-рано съдът се оказа с две ръководства, а полицията застана пред седалището му във Варшава. Навроцки нарече случилото се „силово превземане на конституционен орган“. В неделя сутринта председателят Богдан Швенчковски, когото колегите му отстраниха, отново не беше пуснат вътре.

В обръщението Туск определи случилото се пред съда като нападение срещу законно избраните съдии. Според него полицията е „пазила трибунала от нападателите“. Позицията на другата страна той сравни с поведението на крадец, който е издърпал чантата на възрастна жена и когато го хванат, крещи, че е жертва на насилие. Онези наблюдатели, които предлагат крадецът и жертвата да си поделят съдържанието на чантата, нарече „симетристи“. Отказът му от компромис засяга именно тази подялба: според събеседници на Rzeczpospolita в кабинета Туск иска да предложи на президента дебат за промяна на конституцията. Навроцки, когото премиерът постави редом с неговия предшественик Анджей Дуда, получи лична реплика: „В правовата държава политикът не може да влиза в съд или трибунал, да дава нареждания или да сплашва съдиите, дори да е президент.“ За случилото се пред съда той обвини групи от политици и активисти на ПиС и „Конфедерацията“, „от Браун до Бонкевич“, т.е. от крайнодесния евродепутат Гжегож Браун до активиста Роберт Бонкевич. „Крясъкът, лъжата и боят не могат да са източник на правото в Полша и няма да бъдат“, заяви Туск.

Към края на обръщението си Туск отправи и най-тежкото си обвинение. Независимо дали враговете на демокрацията действат от „алчност, глупост или предателство“, ефектът е един и същ. Неслучайно, каза той, те намират подкрепа сред проруските сили и се ползват от „армии от руски ботове“. Междувременно бившият руски президент Дмитрий Медведев написа в руската платформа Max, че в Полша е извършен преврат, а „либералите на Туск, протежето на Брюксел“, потискат консерваторите от ПиС. Туск цитира неговите думи в X с кратък коментар: „И всичко е ясно.“

Къде е спорът днес

Старото и новото ръководство на трибунала вече взаимно оспорват валидността на актовете си:

• 30 октомври: съдия Анна Корвин-Пьотровска, която се смята за съдията с най-дълъг стаж, отстрани за един месец Швенчковски и заместника му Бартломей Сохански.
• 31 октомври: тя прекрати работата на деловодството и посъветва своите колеги да работят извън седалището, а вечерта уточни, че двамата отстранени нямат достъп до сградата. Швенчковски отговори, като обяви 3–6 ноември за неработни дни.
• 1 ноември: Швенчковски застана пред полицаите на входа и им нареди да го въведат вътре и да изведат „узурпаторите“. Те не изпълниха нареждането. „Всичко, което тя пише, са нейни лични мемоари“, каза той за разпорежданията на Корвин-Пьотровска и обеща да идва всеки ден.

В нощта срещу 31 октомври Навроцки влезе в сградата заедно с първия председател на Върховния съд Збигнев Капински и се сблъска на входа с група от новите магистрати. Капински свика извънредно общо събрание на Върховния съд на 3 ноември, на което да обсъди „заплахите за конституционния ред“. Корвин-Пьотровска е насрочила за същия ден Общото събрание на Конституционния трибунал, на което предстои да бъде приет бюджетът му за 2027 г.

Как се стигна дотук

Кризата започна през 2015 г. Преди края на мандата си Сеймът с мнозинство на „Гражданска платформа“ избра 5 нови конституционни съдии, макар че имаше право само на 3. След изборите новото мнозинство на ПиС обяви целия избор за невалиден и избра своя петорка. Тогавашният трибунал на Анджей Ржеплински прие, че старият Сейм е можел да избере трима съдии, а новият – двама. Президентът Анджей Дуда обаче прие клетвата само на новите. Така в съда влязоха трима души, които кабинетът на Туск и мнозинството от полските юристи наричат „дублери“: заели са местата на Роман Хаузер, Анджей Якубецки и Кшищоф Шлебзак, които никога не са встъпили в длъжност.

След смяната на властта през 2023 г. правителството престана да признава трибунала. От декември 2024 г. с решение на Министерския съвет то не обнародва решенията му с мотива, че в този състав съдът не може да изпълнява конституционните си задачи. Същия месец Дуда назначи за председател Швенчковски, бивш национален прокурор от времето на ПиС. На 18 декември 2025 г. Съдът на ЕС постанови по дело C-448/23, че полският трибунал не е независим и безпристрастен съд, създаден със закон, заради нередностите при назначаването на трима от членовете му и на тогавашния председател.

Кабинетът на Туск реши да изчака изтичането на мандатите на назначените при ПиС магистрати. През 2026 г. Сеймът избра общо 8 нови съдии: 6 на 13 март, след тях Славомир Патира и накрая, през септември, Мачей Берек.

Първият спор: кой е съдия

Конституцията казва само, че трибуналът се състои от 15 съдии, избрани поотделно от Сейма за 9 години. Клетвата се урежда от обикновен закон – Закона за статута на съдиите от 2016 г. Член 4 изисква избраният да положи клетва „пред президента“. Според член 5 служебното правоотношение със съда възниква след клетвата и едва тогава председателят разпределя дела на съдията.

От 8-те избрани през 2026 г. Навроцки приема клетвата на 3. Останалите 5 не бяха поканени в двореца: Марчин Джурда, Анна Корвин-Пьотровска, Кристиан Маркевич, Мачей Таборовски и Берек. Те положиха клетва в Сейма, без присъствието на президента. Президентството твърди, че клетва без присъствието на държавния глава няма правно действие. Швенчковски прави следващата крачка: щом няма клетва, няма служебно правоотношение, а следователно няма и съдия. Затова той не допуска петимата до заседания. Правителството и голяма част от полските правници тълкуват думата „пред“ като указание към кого е отправена клетвата, а не като изискване за физическо присъствие. При обратното тълкуване изборът на Сейма зависи от това дали президентът ще покани избраните.

По този въпрос институциите на ЕС застанаха на страната на Сейма. На 5 май 2026 г. Европейският съд по правата на човека постанови временна мярка: полските власти трябва да се въздържат от действия, които пречат на избраните през март магистрати да заемат и упражняват длъжността си. Венецианската комисия на Съвета на Европа призова на 13 октомври Навроцки незабавно да приеме клетвата на останалите, без да преразглежда избора им, и прие, че при отказ или забавяне клетвата може да бъде положена и без него. На 31 октомври говорител на Европейската комисия заяви пред Euronews, че изборът на 8-те нови членове е в конституционните правомощия на Сейма. Еврокомисарят по върховенството на правото Майкъл Макграт добави, че трибуналът трябва да може да работи съгласно полската конституция и практиката на Съда на ЕС.

Вторият спор: кой ръководи съда

Отстраняването на Швенчковски има по-несигурно правно основание. Корвин-Пьотровска се позовава на два закона. Процесуалният закон за трибунала възлага ръководството на съдията с най-дълъг общ стаж в два случая: когато постът на председателя е вакантен и когато председателят не може да упълномощи заместника си. Вторият закон, за общите съдилища, позволява незабавното отстраняване на съдия, когато го изисква авторитетът на съда. Корвин-Пьотровска мотивира мярката с това, че Швенчковски не допуска петимата, не изпълнява временната мярка на Страсбург и не свиква Общото събрание.

Мандатът на Швенчковски продължава, затова Корвин-Пьотровска се позова на втория случай: заместване на председател, когото не може да замени упълномощен заместник. Според Prawo.pl планът за събранието на 3 ноември се основава и на допускането, че постът е фактически вакантен. Конституционалистът Марек Хмай защитава тази теза: изборът на Швенчковски е опорочен, защото в гласуването за него са участвали „дублерите“, и назначението му може да се смята за недействително. Срещу това основание се обявиха и юристи, които иначе са критични спрямо Швенчковски. „Не съм мислил, че ще ми се наложи да защитя Швенчковски, но това правно основание не съществува“, написа проф. Марчин Матчак. Според него разпоредбата за общите съдилища дава на правосъдния министър правото да отстранява председател, но няма надзорни правомощия спрямо трибунала. Съмнения изрази и Хелзинкската фондация за правата на човека. Съдията от Върховния съд Влодзимеж Врубел напомни, че самият Капински наскоро е прилагал същата разпоредба, за да отстрани съдия от Върховния съд.

Спорът за клетвата и спорът за ръководството се преплитат на Общото събрание на 3 ноември. Решение на събранието е необходимо и за бюджета, и за петте искания за сваляне на имунитета, които министърът на правосъдието и главен прокурор Валдемар Журек внесе на 30 октомври: 4 срещу Швенчковски и 1 срещу Сохански. Процесуалният закон поставя 3 условия. Събранието се свиква от председателя, а за да вземе то каквото и да е решение, председателят трябва да присъства. Членове са само съдиите, заклели се пред президента. За вземане на решения е необходимо присъствието на поне 10 от 15 съдии.

Новото мнозинство може да изпълни първите две условия само ако председателят се смята за заместен или постът му за вакантен, а петимата – за пълноправни членове. Третото условие е въпрос на общ брой присъстващи: петимата без президентска клетва и тримата с нея са общо 8, т.е. мнозинство, но им трябват още 2 от 7 „стари“ съдии. На практика изборът е между петима, тъй като 2 от 7 са самите Швенчковски и Сохански. Швенчковски вече обяви, че старите съдии няма да дойдат. 4 бивши председатели на трибунала Марек Сафян, Йежи Стемпен, Бохдан Здзенницки и Анджей Зол, призоваха в общо изявление на 1 ноември новите магистрати да бъдат оставени да проведат събранието и да решат за имунитетите. „Не съществува друг път, който да сложи край на конституционната криза и да върне на обществото Конституционния трибунал“, написаха те.

Партиите и реакциите отвън

„Гражданска коалиция“ на Туск и Левицата не участваха в консултациите в президентския дворец на 31 октомври. Повечето от участниците – „Полша 2050“, „Разем“ и „Конфедерацията“ – се обявиха за пълно „нулиране“ на трибунала: сегашният състав да бъде разпуснат, а нов да бъде избран по правила, които изискват широко съгласие. „Конфедерацията“ внесе план от 5 точки, според който 15-те съдии се избират с мнозинство от 3/5. Шимон Холовня от „Полша 2050“ счита трибунала в сегашния му вид за „неспасяем“ и призова президента и премиера да преговарят директно. ПиС заяви, че „конституционният ред трябва да бъде възстановен“. Бившият премиер Матеуш Моравецки пък поиска властта да бъде спряна и да „отговаря за посегателството“. Още на 30 октомври профилът на трибунала в X обвини участниците в тези действия, че са извършили престъплението преврат.

Извън Полша реакциите на политиците следват партийните граници. Бившият унгарски премиер Виктор Орбан написа в X, че никога не е предполагал, че Туск „ще стигне дотам, че да извърши преврат срещу собствения си народ“. Съпредседателят на групата на Европейските консерватори и реформисти в Европейския парламент Никола Прокачини заяви, че действията на кабинета на Туск са „явно и сериозно нарушение на върховенството на правото“. Посланикът на САЩ Томас Роуз беше по-сдържан: нарече случилото се безпрецедентна конфронтация, при която двете страни дават коренно различни версии, и каза, че не е работа на Америка да дава оценка или да се намесва.

Отговорът на въпроса кой е законният съд е по-ясен, отколкото изглежда от шума около сградата, но само наполовина. По въпроса за петимата съдии Европейският съд по правата на човека с временната си мярка, Венецианската комисия и Европейската комисия заемат една позиция: изборът е правомощие на Сейма и властите не бива да пречат на избраните да встъпят в длъжност. Президентството отговаря, че мненията на Венецианската комисия не са източник на право вътре в страната. Европейските институции все още не са се произнесли по отстраняването на председателя, а правното основание за подобен ход оспорват дори юристи, които иначе критикуват Швенчковски. Втората половина от спора остава без външен арбитър.

Политическият изход минава през ПиС. Промяната на конституцията изисква 2/3 от гласовете в Сейма. Когато на 17 септември Сеймът се опита да отхвърли ветото на Навроцки върху закона за статута на най-близкия човек, за отхвърлянето гласуваха 232 депутати при нужни 259.

На 3 ноември ще стане ясно дали поне двама от петимата „стари“ съдии, които не са отстранени, ще седнат до новото мнозинство. Ако дойдат, трибуналът ще приеме бюджета и ще гласува за имунитета на Швенчковски, макар и без председателя, чието присъствие законът изисква. Тогава спорът ще се пренесе върху валидността на тези решения. Ако не дойдат, новото мнозинство ще разполага с повече от половината места в трибунала, но няма да има кворума, от който зависят бюджетът и имунитетите.