Черен дим над петролния възел „Самара“ след нощна атака с дронове

🇷🇺🎯🇺🇦 Стълбове черен дим се издигат от днес сутринта над линейната производствено-диспечерска станция (ЛПДС) „Самара“, разположена край село Просвет в Самарска област, където държавният оператор на руските магистрални нефтопроводи „Транснефт“ приема, съхранява и смесва суровия петрол. Независимото издание ASTRA стигна до заключение, че обектът е бил мишена на украинска атака, поне четвъртата по този обект от началото на октомври и първата след триседмична пауза.

Снимката, на която се вижда димът, е изпратена от читател. OSINT анализаторът на изданието, който прави проверка на снимки и видео по открити източници, е установил по ориентирите, че кадрите са били заснети от Новия мост в град Самара. Екипът на канала работи от чужбина и разчита на кадри от очевидци. Местни жители са му казали, че през нощта са чули експлозии и са забелязали да се издига дим от самата станция. Руските власти не са назовали обекта. Губернаторът Вячеслав Федорищев написа само: „Отразява се атака на ВСУ срещу нашата територия. Работят ПВО, мобилни огневи групи.“ Със същите две изречения той обяви и атаката от 30 октомври, когато в Новокуйбишевск, в същата област, гореше рафинерия.

Министерството на отбраната на Руската федерация докладва 212 украински дрона, свалени в нощта срещу 2 ноември над 14 региона, Московска област, Краснодарски край и окупирания Крим. В посочените субекти влиза и Самарска област. В 01:21 ч. местно време „Интерфакс“ съобщи, че летищата на Самара и Уляновск временно са преустановили работа.

Към момента Киев не е поел официална отговорност за нанесения удар. Към днес по обяд Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), Силите за специални операции (ССО) и Силите за безпилотни системи не са правили коментар по темата. Мониторинг каналът Exilenova+ посочи станцията като цел още около 6 ч. местно време. В 12:43 ч. ABSreliable публикува първа оценка на щетите: 5 вертикални стоманени резервоара по 20 000 куб. метра (РВС-20000) с пожар в смесителната станция, както и още един такъв на помпената станция „Самара-1“.

Пожарът беше засечен и от открития космос. Системата за наблюдение на пожари на NASA (FIRMS) отчете топлинна аномалия на мястото на съоръжението в 05:13 ч. местно време и други две такива в следващото преминаване, в 11:05 ч. През миналата седмица в района тя не регистрира нито една. Отметката на FIRMS посочват от Радио Свобода и The Insider.

Комплексът заема над 216 хектара площ. В него са разположени 71 резервоара с общ обем над 1,6 млн. куб. метра, 2 помпени станции („Самара-1“ и „Самара-2“) и отделна смесителна станция. Там се събират общо 4 магистрални тръбопровода, по които идва суровина от Западен Сибир, Татарстан, Оренбургска област и Казахстан. Генералният щаб на ВСУ я описва като мястото, където високо- и нискосернистият суров петрол от различни находища се смесват, за да се получи експортният сорт Уралс, на който се падат около 50% от руския износ на петрол. ASTRA нарича обекта един от най-големите резервоарни паркове в Европа.

През октомври украинските сили нанесоха многократни удари по „Самара“ през интервали от 1 до 5 дни:

• 2 октомври – Ударът, нанесен от ССО, беше обявен същия ден от генщаба, който уточни нанесените поражения в публикация на 7 октомври – 11 резервоара РВС-20000, 3 резервоара РВСПК-50000 с плаващ покрив, участък от тръбопроводите и станцията за автоматизирано наливане на петролни продукти.
• 7 октомври – На 10 октомври генщабът потвърди унищожаването на 4 резервоара РВС-50000 в тежък пожар.
• 10 октомври – Deep Strike подразделения на ССО с подкрепата на СБС нанесоха пореден удар срещу ЛПДС, а генщабът го нарече повторен и посочи, че щетите от него подлежат на уточнение.
• 11 октомври – ASTRA включва тази дата в хронологията на ударите по станцията и огнената стихия в резултат от нея.

ЛПДС „Самара“ не преработва петрол: тя го приема, съхранява, смесва и препраща. Затова ударите срещу нея засягат различна част от отрясъла в сравнение с ударите по рафинерии: пътя на суровината до износа. Ако оценката на ABSreliable бъде потвърдена, щетите от изминалата нощ са концентрирани в смесителната станция, чиято функция генщабът посочи като основание за ударите. 6 резервоара с капацитет по 20 000 куб. метра имат общ обем от 120 000 куб. метра, или 7–8% от обема на парка. В трите си съобщения във връзка със станцията през октомври генщабът не твърди, че възелът е спрял работа: докладва поразени и унищожени резервоари, тръбопроводи и наливна инсталация. Повторните удари през интервал от няколко дни вероятно отразяват точно това – ЛПДС продължава да работи между отделните удари. Генщабът обаче не съобщава и какво е нейното състояние след тях, затова кратки спирания не могат да бъдат изключени.

Ударът идва в четвъртото поредно денонощие на успешни украински удари по руските петролни обекти. Киев поднови своята кампания срещу рафинериите на 30 октомври след прекъсване от почти две седмици, а руският вицепремиер Александър Новак заяви същия ден, че са поразени 3 рафинерии и 1 газохимичен комплекс. През изминалите 3 нощи:

• 30 октомври – В Новокуйбишевск горя петролна рафинерия на „Роснефт“, отговорна за производство на реактивно гориво за руските въоръжени сили. Губернаторът на областта съобщи, че двама мъже са загинали, участвайки в отстраняване на последиците.
• 31 октомври – В Уфа горя петролната рафинерия „Башнефт-Новойл“.
• 1 ноември – Губернаторът на Нижегородска област Глеб Никитин докладва „значителни поражения“ в неуточнено промишлено предприятие в Кстовски район, където се намира един от водещите заводи за преработка на „Лукойл“.

Паузата преди тези удари има своята политическа предистория. На 11 октомври президентът Доналд Тръмп обяви „енергийно примирие“. В средата на месеца украинският президент Володимир Зеленски заяви пред Financial Times, че се е съгласил да го спазва, тъй като американски служители са заплашили да лишат Киев от разузнавателни данни, ако не преустанови ударите срещу руски рафинерии. В същото интервю Зеленски сподели, че забраната е отменена. Ударите бяха подновени едва на 30 октомври и още в рамките на същия ден Юрий Ушаков, помощник на руския президент Владимир Путин, отговори утвърдително на въпроса на Павел Зарубин от държавната ВГТРК дали с тях украинските власти са отказали да се подчинят на волята на Тръмп: „Да, за пореден път не са се подчинили“. Дали и паузата при „Самара“ е част от същото решение, не е доказано: на 20 октомври беше докладвано за удар по друга станция на „Транснефт“, ЛПДС „Никольское“, разположена на територията на Тамбовска област.

Украинската група Dnipro Osint изчисли, че на трите поразени рафинерии се падат 10% от общия капацитет за преработка на рафинериите в Руската федерация. Проектните мощности потвърждават този мащаб: 8,8 млн. тона годишно за Новокуйбишевск по данни на „Роснефт“, около 17 млн. тона за Кстово и 7 млн. тона за инсталациите на „Новойл“. Общата проектна мощност възлиза на 33 млн. тона, или около 12% от 266,5 млн. тона суровина, които руската петролна промишленост преработи за 2024 г. Част от посочените мощности обаче вече бяха извън строя: още на 4 септември украинският генщаб посочи, че заводът в Кстово е спрял работа, а към 1 ноември няма публично съобщение за повторното му пускане.

Ако ударът по „Самара“ се потвърди, подновената кампания засяга едновременно както рафинериите, така и пътя на суровия петрол за износ. Заводите за преработка го превръщат в гориво, докато ЛПДС „Самара“ подготвя суровината, от която се получава Уралс, водещия руски сорт за износ. През октомври украинското командване обосновава ударите по станцията именно с него и факта, че обслужва нуждите на въоръжените сили на агресора. Дали ударът от тази нощ е единичен, или началото на нова кампания на опустошителни удари, ще покажат следващите няколко дни: нов удар по „Самара“ до края на ноември би означавало, че след паузата възелът за износ отново се връща към предишното си състояние на постоянно засилващ се натиск.