Бейрутски седмичник разкрива оръжейните доставки за Иран – 40 години от „Иран–контри“

🇺🇸🚀🇮🇷 Преди точно 40 години, на 3 ноември 1986 г. ливанският седмичник „Аш Шираа“ разкрива, че САЩ извършват тайни продажби на оръжие за Ислямска република Иран и че бившият съветник по националната сигурност Робърт Макфарлейн е бил лично в Техеран. Публикацията излиза ден след като в Бейрут е пуснат на свобода Дейвид Джейкъбсън, директор на болницата към Американския университет, а през следващите няколко дни връзката става ясна: доставките са цената, срещу която САЩ се опитва да откупи заложниците си в Ливан. Вестникът е малък, негов редактор е Хасан Сабра и обикновено го описват като просирийско, но разкритието му отключва скандала, който комисиите на Конгреса ще нарекат криза на доверието в администрацията на Роналд Рейгън.

Скандалът е тежък, защото тайните действия противоречат на публичната политика на администрацията. От ноември 1979 г., когато ирански студенти завземат посолството в Техеран, САЩ поддържат оръжейно ембарго срещу Иран, а от 14 декември 1983 г. водят дипломатическа кампания, операция Staunch, за да убедят съюзниците да не продават оръжие и резервни части на Техеран. На 18 юни 1985 г. Рейгън заявява:

„Америка никога няма да прави отстъпки на терористите, защото това само би насърчило още тероризъм.“ Комисиите на Конгреса по-късно ще обобщят така: „Малко принципи на американската политика са били заявявани толкова категорично от администрацията на Рейгън, колкото отказът да се търгува с терористи или да се продава оръжие на правителството на аятолах Хомейни.“

Въпреки тази публична позиция от лятото на 1985 г. тайно се случва обратното. Заложниците са в ръцете на шиитски групировки в Ливан като „Ислямски джихад“, а сред заложниците е Уилям Бъкли, ръководителят на резидентурата на ЦРУ в Бейрут, отвлечен на 16 март 1984 г. Според Джейкъбсън, който ще разкаже това чак след освобождаването си, Бъкли е починал в плен на 3 юни 1985 г.

Първите доставки минават през Израел. През август 1985 г. в Иран са доставени 96 противотанкови ракети BGM-71 TOW от запасите на Израел, а на 14 септември там е натоварен самолет с още 408. На следващата сутрин той каца в Табриз и същия ден в Бейрут е освободен презвитерианският пастор Бенджамин Уиър. През ноември следва пратка зенитни ракети MIM-23 HAWK, но вместо планираните 80 пристигат само 18. Иранците ги отхвърлят като негодни и сделката се блокира. 17 ракети се връщат в Израел през февруари 1986 г. В началото на 1986 г. Вашингтон поема директно доставките: на 18 и 27 февруари в Иран пристигат две пратки по 500 ракети TOW, този път от американските складове.

На 25 май 1986 г. Макфарлейн, напуснал поста си още през декември 1985 г., каца в Техеран с израелски самолет и фалшиви ирландски паспорти. С него са подполковникът от морската пехота Оливър Норт от Съвета за национална сигурност, Хауърд Тайчър от същия съвет, бившият служител на ЦРУ Джордж Кейв като преводач и израелецът Амирам Нир, съветник на премиера по борбата с тероризма. Групата носи със себе си компоненти за HAWK и очаква да се срещне с висши ирански ръководители и да изведе всички заложници. Не получава нито едното, нито другото и след 4 дни се връща с празни ръце.

Каналът за доставки обаче продължава да действа и събитията през следващите месеци показват точната равносметка, която стои в основата на целия скандал:

• 26 юли 1986: освободен е католическият свещеник Лорънс Дженко.
• 4 август: САЩ изпращат нова пратка резервни части за HAWK.
• 9 септември: в Бейрут е отвлечен Франк Рийд, директор на частно училище; един от новите ирански посредници, доведени същите дни във Вашингтон, признава ролята на Иран в отвличането.
• 12 септември: отвлечен е Джоузеф Чичипио, служител на Американския университет.
• 21 октомври: отвлечен е Едуард Трейси.
• 28 октомври: в Иран пристигат още 500 ракети TOW
• 2 ноември: освободен е Джейкъбсън.

Общо Иран получава 2004 ракети TOW и над 200 резервни части за батареите MIM-23 Hawk, а броят на заложниците не се променя. Комисиите на Конгреса го записват директно: „Въпреки че иранците получиха оръжие, в заложничество останаха точно толкова американци, колкото и преди. Трима бяха освободени, но още трима бяха отвлечени през периода на продажбите.“ Държавният секретар Джордж Шулц, противник на сделката от самото начало, го казва пред комисиите още по-кратко: „Нашите [...] бяха обрани до шушка.“

Освобождаванията следват доставките, но не веднага: Дженко е освободен два месеца след пътуването на Макфарлейн и 5 месеца след последната доставка на ракети. Отвличанията през есента са дело на съвсем друга групировка, но за поне едно от тях има твърдение за участие на Иран. Роднина на втория посредник казва на американците, че той е участвал в отвличането на Рийд, за да окаже „допълнителен натиск“ върху САЩ да изпратят нова пратка. Обяснението на Рейгън е друго: в речта от 4 март 1987 г. той ще настоява, че целта е била установяване на връзка с хората, които „биха могли да поемат ръководството“ след Хомейни. Равносметката на комисиите на Конгреса е по-сурова: инициативата „успя единствено да замени трима американски заложници с други трима“.

Как историята стига до бейрутски седмичник, остава предмет на спорове и до днес. Една от версиите сочи към Мехди Хашеми, близък на аятолах Хусейн Али Монтазери, тогава определен за наследник на Хомейни. Хашеми ръководи бюро за подкрепа на „ислямските освободителни движения“ зад граница и е арестуван през октомври 1986 г. Според тази версия поддръжниците му разгласяват информацията като отговор на ареста му. Другата сочи Дамаск: по оценка в разсекретени материали на ЦРУ сирийският представител в Техеран научава за сделката и Сирия избира финансирания от нея седмичник. Иранските посредници вече са предупредили американските си партньори: на 29 октомври в Майнц съобщават, че радикалите в Иран са отпечатали 5 млн. листовки за посещението на Макфарлейн. Хашеми е екзекутиран през 1987 г.

На 4 ноември председателят на иранския парламент Акбар Хашеми Рафсанджани потвърждава визитата, но представя своя версия, според която пратеникът на САЩ е пристигнал с резервни части, задържан е за пет дни, след което е изгонен. Белият дом отначало отрича. На 13 ноември Рейгън се обръща към нацията и признава, че е разрешил „малки количества отбранителни оръжия и резервни части“, които „лесно биха се побрали в един товарен самолет“. И добавя: „Не сме разменяли – повтарям, не сме разменяли – оръжие или каквото и да било друго срещу заложници и няма да го направим.“

Месец по-рано вече е излязла наяве втората половина на скандала. На 5 октомври 1986 г. сандинисткият режим в Никарагуа сваля товарен самолет C-123, който носи оръжие за контрите, въоръжени бунтовници срещу него. Трима членове на екипажа загиват, а единственият оцелял е американецът Юджийн Хазенфус, който попада в плен. Самолетът е част от мрежата за доставки, изградена от Норт заедно с пенсионирания генерал от ВВС Ричард Секорд в годините, когато поправките „Боланд“ налагат забрана на американските ведомства да предоставят военна помощ на контрите. Съд в Никарагуа изпраща Хазенфус за 30 години в затвора, а президентът Даниел Ортега го помилва на 17 декември.

Двете досиета, Никарагуа и Иран, свързват на 25 ноември. Рейгън и главният прокурор Едуин Мийз свикват пресконференция, на която обявяват, че част от приходите от продажби на оръжие за Ислямска република Иран са пренасочени към контрите. Наследникът на Макфарлейн адмирал Джон Пойндекстър подава оставка, а Норт е освободен от поста си в Съвета за национална сигурност. Разследване установи следните суми: от 16,1 млн. долара печалба от продажбите за Иран поне 3,8 млн. отиват за контрите, а Пойндекстър смята, че са отишли всичките. Останалите пари се разпиляват в мрежата от фирми и сметки, която Секорд и Норт и наричат „Предприятието“ и за която и самият Норт твърди, че не знае как е харчела парите.

Оттук нататък със скандала се заемат разследващите и съдилищата:

• 19 декември 1986: назначен е независимият прокурор Лорънс Уолш.
• 26 февруари 1987: президентската комисия „Тауър“ предава доклада си.
• 4 март 1987: Рейгън в обръщение към нацията: „Преди няколко месеца казах на американския народ, че не съм разменял оръжие срещу заложници. Сърцето и най-добрите ми намерения все още казват, че това е вярно, но фактите и доказателствата ми казват, че не е.“
• 18 ноември 1987: комисиите на Конгреса публикуват доклада си: „Ако президентът не е знаел какво правят съветниците му по националната сигурност, е трябвало да знае.“
• 4 май 1989: съдебни заседатели признават Норт за виновен по 3 обвинения; присъдата е отменена след обжалване през юли 1990 г.
• 7 април 1990: Пойндекстър е признат за виновен по 5 обвинения; Апелативният съд отменя и неговата присъда през ноември 1991 г.
• 4 декември 1991: Тери Андерсън от Associated Press (отвлечен през март 1985 г.) е последният американски заложник в Ливан, излязъл на свобода.
• 24 декември 1992: президентът Джордж Буш-старши помилва шестима, сред тях бившия министър на отбраната Каспър Уайнбъргър, преди процеса му да е започнал.

Уолш повдига обвинения на 14 души, от които 11 са осъдени или признават вина. Окончателният му доклад, предаден на съда на 4 август 1993 г. и публикуван през януари следващата година, не открива достоверни доказателства, че Рейгън е нарушил закон, и не успява да докаже, че е разрешил пренасочването на парите или е знаел за него. Докладът обаче стига до заключение, че с подкрепата си за контрите и с разрешението за продажбите на Иран той „е подготвил почвата за незаконните действия на други“.

40 години след разкритията Вашингтон се опита да обърне логиката от 1986 г. Само ден преди началото на съвместната военна кампания на САЩ и Израел срещу Иран, на 27 февруари 2026 г. държавният секретар Марко Рубио обяви Ислямската република за първия „държавен спонсор на неправомерно задържане“ по новата рамка, при условие че този статут ще бъде отменен, ако американците бъдат освободени. Езикът на жестовете обаче остава: на 15 юли Тръмп обяви, че Техеран е освободил Дена Карари, която според нейния адвокат е била блокирана в страната от декември 2024 г. и благодари за „жеста на добра воля“. Съдебната власт в Иран отрича, че е освободила или разменила затворници. Към 28 октомври 2026 г. поне четирима американци са в ирански затвори или имат забрана да напускат страната, по медийни данни, на които се позовава McCain Institute.