🇷🇺☢️🇬🇧 Преди 20 години, в следобедните часове на 1 ноември 2006 г. бившият офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Литвиненко пие зелен чай в Pine Bar на хотел Millennium в лондонския квартал Мейфеър в компанията на Андрей Луговой и Дмитрий Ковтун. В чайника е сипан полоний-210. Литвиненко се разболява почти веднага и умира на 23 ноември. Британското публично разследване стига до заключение, че двамата са го отровили умишлено – много вероятно по заповед на ФСБ, а операцията е одобрена от нейния директор Николай Патрушев и президента Владимир Путин. Европейският съд по правата на човека смята за отговорна руската държава. Процес няма и 20 години по-късно: Луговой е депутат в Държавната дума, а Ковтун умира в Москва през 2022 г.
Председателят на разследването сър Робърт Оуен представя доклада на 21 януари 2016 г. и в най-важните му заключения пише „сигурен съм“. Сигурен е, че Луговой и Ковтун са сложили полоний-210 в чайника и са знаели, че използват смъртоносна отрова, макар вероятно да не са знаели какво точно е самото вещество. Сигурен е също, че две седмици по-рано са направили първи, неуспешен опит. Луговой и Ковтун отхвърлят обвиненията за участие, а Москва отказва да ги предаде. През 2012 г. Луговой се подлага в Москва на тест с полиграф, проведен от специалист от Обединеното кралство, който го обявява за напълно искрен. Оуен изслушва както специалиста, провел теста, така и независим експерт, намира теста за сериозно опорочен и не му придава никаква доказателствена тежест.
Денят в Мейфеър
Датата не е случайна за семейството. На 1 ноември 2000 г. Литвиненко пристига в Обединеното кралство със своята съпруга Марина и сина си, получава убежище през 2001 г. и става британски гражданин на 13 октомври 2006 г. под три седмици преди срещата в хотела. В сметката за масата в Pine Bar е записано „3 Tea“. Главният барман помни поръчката: зелен чай с лимон и мед, сварен в голям чайник от бял порцелан. По-късно криминалистите измерват най-силното замърсяване с полоний точно на масата, където е седял Литвиненко, и вътре в един от чайниците. На никое друго място, където е бил през този ден, не са открити сравними стойности.
Вечерта Марина приготвя празнична вечеря за шестата годишнина от идването им, първата, откакто имат британско гражданство. Литвиненко яде с апетит и иска да си легнат рано. В ранните часове на 2 ноември започва да повръща и не спира до сутринта. На другия ден е приет в болницата в Барнет, а на 17 ноември е преместен в University College Hospital в центъра на Лондон. В продължение на три седмици лекарите не успяват да поставят диагноза. Едва няколко часа преди неговата смърт изследванията на кръвта и урината показват полоний-210, рядък радиоактивен изотоп, който се получава в ядрен реактор. Литвиненко изпада в безсъзнание на 23 ноември и е обявен за мъртъв в 21:21 ч.
Първият опит
Анализът на косата, събрана в Барнет, показва двукратен прием на полоний, като по-ранната доза е около 100 пъти по-малка от фаталната. Учените не могат да датират с точност първия прием, защото не знаят как облъчването е повлияло на растежа на косата. Една група експерти отнася първия прием до периода 18-23 октомври, а друг анализ го отнася към 14–18 октомври. Оуен сравнява тези оценки с другите доказателства и прави заключение, че първият опит е на 16 октомври 2006 г. на среща в офиса на охранителна компания Erinys на „Гросвенър стрийт“. Луговой и Ковтун кацат на летище Гатуик сутринта на същия ден. Литвиненко повръща и вечерта на 16 октомври, но се възстановява за ден-два.
На 30 октомври, два дни преди срещата в хотела, Ковтун е в Хамбург. Според германски свидетел, известен в доклада като D3, Ковтун го пита дали познава готвач в Лондон, тъй като му трябва човек, който да сложи отрова в храната или питието на Литвиненко. Отровата е много скъпа, казва му Ковтун. Когато свидетелят се пошегува, че е по-лесно Литвиненко да бъде застрелян, Ковтун отвръща: „Трябва да послужи за пример“. Германската полиция не вярва на D3, а британската го смята за достоверен свидетел. Оуен му вярва и вижда в показанията му доказателство, че планът е Литвиненко да бъде убит, а не просто упоен.
Следата към държавата
Оуен базира извода си за поръчителя на няколко групи доказателства. Употребата на полоний, произведен в ядрен реактор, сочи към държавна структура, а не престъпна организация. Отровата може да е дошла от руския комплекс „Авангард“ в Саров, макар това да не може да се твърди със сигурност. Във ФСБ гледат на Литвиненко като на предател. На 17 ноември 1998 г. той излиза с публични обвинения срещу службата на пресконференция в Москва, а в Лондон работи с най-видните противници на Путин и многократно отправя лични нападки към самия него. Луговой е служил в 9-ото управление на КГБ, което охранява висшите руски държавни ръководители, и после в Службата за охрана, която го наследява. Според разследването никога не е бил служител на ФСБ, затова Оуен говори за действия по указание на службата, а не от нейно име. Ковтун казва, че познава Луговой от детството си, а бащите им са работили заедно в Генералния щаб на въоръжените сили на СССР.
Оуен разглежда като част от същата доказателствена верига и поведението на Кремъл след отравянето. През март 2015 г. докато продължават изслушванията на свидетелите, Путин награждава Луговой с медал на ордена „За заслуги пред Отечеството“ II степен. Според Оуен това поведение подсказва известна степен на одобрение на убийството. Изводът, че ФСБ стои зад Луговой, той определя като „силна вероятност“. За Патрушев и Путин пише, че „вероятно“ са одобрили операцията.
Самият Литвиненко сочи Путин още от болничното легло. Изявлението, подписано от него на 21 ноември, е съставено на английски от адвоката му Джордж Мензис. Приятелят му Алекс Голдфарб му го превежда на руски, а Литвиненко иска химикалка и го подписва. На 24 ноември Голдфарб го прочита пред събралите се пред болницата журналисти. Изявлението завършва с лично обръщение към Путин: „Може и да успеете да накарате да замълчи един човек, но воят на протест от целия свят ще отеква, господин Путин, в ушите ви до края на живота ви.“
20 години без процес
Британската прокуратура, публичното разследване и съдът в Страсбург стигат до един и същ извод, а Москва отговаря на всеки от тях с отказ и отрицание:
- 22 май 2007 г. – Британската прокуратура преценява, че доказателствата са достатъчни, за да бъде обвинен Луговой в убийство, и иска от съда в Уестминстър заповед за арест. Русия отказва да го предаде, защото конституцията ѝ забранява екстрадицията на руски граждани.
- 16 юли 2007 г. – Лондон експулсира 4 руски дипломати и ограничава визите за държавни служители на Руската федерация. На 19 юли Москва гони 4 британски дипломати и прекратява сътрудничеството в борбата с тероризма.
- 4 ноември 2011 г. – Прокуратурата иска от съда в Уестминстър заповед за арест и на Ковтун.
- 21 януари 2016 г. – Оуен публикува доклада. Министърът на вътрешните работи Тереза Мей обявява в Камарата на общините, че активите на Луговой и Ковтун са замразени. Говорителят Дмитрий Песков нарича доклада „образец на тънкия британски хумор“ и заплашва, че „подобни квазиразследвания“ могат само „още повече да отровят“ двустранните отношения.
- 4 март 2018 г. – В Солсбъри бившият офицер от Главното разузнавателно управление (ГРУ) Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия са отровени с бойното отровно вещество „Новичок“. Мей споделя пред парламента на 12 март, че е „много вероятно“ Москва да стои зад атаката и напомня: „Русия използва радиологични вещества при варварското си нападение срещу г-н Литвиненко“. На 8 юли от същата отрова умира Дон Стърджис, изложена на нея в Еймсбъри, на около 11 км от Солсбъри.
- 21 септември 2021 г. – Европейският съд по правата на човека приема за установено „извън разумно съмнение“, че Литвиненко е убит от Луговой и Ковтун. Според Страсбург има и силни основания да се приеме, че те са действали по указание или под контрола на руските власти, а руското правителство не прави „никакъв сериозен опит“ нито да изясни фактите, нито да оспори изводите на британските власти. Русия е осъдена да плати на Марина Литвиненко 100 000 евро обезщетение и 22 500 евро разноски. Песков отхвърля решението като необосновано, а Луговой го нарича несправедливо, незаконно и политически мотивирано.
- 4 юни 2022 г. – Ковтун умира в московска болница. Луговой съобщава новината и свързва кончината му с инфекция от коронавирус.
- 4 декември 2025 г. – Докладът на лорд Хюз за смъртта на Дон Стърджис стига по-далеч от доклада на Оуен: операцията срещу Скрипал „трябва да е била разрешена на най-високо равнище“ – от Путин.
- 20 октомври 2026 г. – Луговой, вече първи заместник-председател на комисия по сигурност и борба с корупцията в Държавната дума, представя от трибуната ѝ проекта „Бритлаг“ за престъпленията на британския колониализъм. Проектът включва изложба срещу британското посолство и контакти с Африканския съюз и карибските държави в подкрепа на искания за репарации.
Какво остава
Делото „Литвиненко“ показва колко далеч може да стигне правото без задържан обвиняем. Публичното разследване назовава извършителите с думите „сигурен съм“, а Страсбург счита вината им за доказана „извън разумно съмнение“. Съдиите очертават границата: при извънсъдебно убийство на чужда територия властите на държавата, където е извършено, „могат да направят само толкова“, т.е. да установят конкретни извършители и връзката им с държавата, която стои зад тях. Британското правителство замразява активи, експулсира дипломати и вписва Луговой и Ковтун в международните списъци за издирване. Нито една от тези стъпки не изправя двамата пред наказателен съд, защото и двамата остават в Русия, която не екстрадира своите граждани.
Руската държава не се опитва да докаже нито една алтернативна версия, а Оуен разглежда и отхвърля версиите, появили се по време на разследването, от злополука до самоубийство. Страсбург допуска теоретично и самоволна операция без участието на държавата, но отбелязва, че само Москва може да я докаже. Тя не прави сериозен опит, а Путин награждава човека, когото Лондон търси за убийство. Към ноември 2026 г. британската заповед за арест от май 2007 г. все още не е изпълнена, а единственият жив издирван по делото представя от трибуната на Думата проекти за престъпленията на британския колониализъм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар