Влезе в сила решението на виенски съд в полза на Raiffeisen срещу бивша фирма на Дерипаска

🇦🇹⚖️🇷🇺 Raiffeisen Bank International (RBI) получи окончателно право на обезщетение в размер на 3,15 млрд евро от Rasperia Trading – акционера в австрийския строителен концерн Strabag, който до 2024 г. контролираше руският милиардер Олег Дерипаска. Решението на Областния съд по граждански  дела във Виена влезе в сила на 22 октомври 2026 г. и дава на банката право да поиска замразеното имущество на Rasperia в Австрия. За да го получи е необходимо разрешение от държавния орган по санкциите. Това бележи първото влязло в сила съдебно решение срещу конкретни руски активи по правилото, въведено от ЕС през юни 2024 г. То позволява на европейските компании да си връщат чрез съдилищата на Съюза онова, което руските съдилища им отнемат заради санкциите.

Решението е задочно. Съдът го постанови на 22 септември, след като Rasperia не отговори в срок на иска, а после остави да изтече и 4-седмичният срок за обжалване, съобщи говорител на RBI. „Днес бе много важен ден за нас. Вече имаме окончателно и влязло в сила решение на австрийски съд. В момента нашата задача е да предприемем всички необходими стъпки, за да реализираме в крайна сметка неговата стойност“, каза изпълнителният директор на банката Михаел Хьолерер на инвеститорско изложение във Виена, цитиран от Bloomberg.

Обезщетението ще бъде събрано от имуществото на Rasperia, блокирано в Австрия съгласно санкциите на ЕС: 28,5 млн. акции на Strabag, които днес са 24,1% от капитала на концерна, дивидентите от 2021 г. насам и паричното плащане от намаляването на капитала през март 2024 г. Bloomberg изчисли сумата, която може да получи RBI, на 3,2 млрд. евро. Следващата стъпка е искане до Австрийския орган за финансов надзор (FMA), който се явява и компетентният орган по санкциите, който пo закон има до 6 месеца за произнасяне по случая, но говорител на FMA заяви, че органът не възнамерява да използва целия срок. Щом решението получи зелена светлина, RBI ще продаде акциите и така за пръв път от началото на пълномащабната война ще изведе капитал от своята руска дъщерна банка, макар и косвено, отбелязва Bloomberg.

Спорът започна със сделка, замислена точно като изход от руския капан. През декември 2023 г. RBI обяви, че руското ѝ дъщерно дружество АО „Райфайзенбанк“ ще купи пакета от 28,5 млн. акции на Strabag и ще го прехвърли на централата във Виена като дивидент в натура. Така RBI щеше да заобиколи руската забрана за изнасяне на печалби от страната, където е натрупала милиарди. Продавач беше самата Rasperia, която Дерипаска по същото време продаваше на дружеството „Илиадис“. Трансферът приключи през март 2024 г. На 8 май същата година RBI се отказа с обяснението, че не е получила нужните уверения от властите. Това се случи след седмици на натиск от САЩ, които санкционират Дерипаска от април 2018 г. ЕС го постави под санкции през март 2022 г. На 28 юни 2024 г. Съветът на ЕС включи в списъка си Rasperia, „Илиадис“, дружеството майка „Титул“ и неговия собственик Дмитрий Белоглазов. Според него продажбата е схема за заобикаляне на ограничителните мерки, с която Дерипаска е получил равностойна икономическа изгода. Кой стои зад Rasperia днес, не е известно.

Rasperia потърси обезщетение в Русия. Strabag няма имущество в страната, затова дружеството осъди АО „Райфайзенбанк“ – единствено заради нейната връзка с основните австрийски акционери на концерна. На 20 януари 2025 г. Арбитражният съд на Калининградска област осъди руската кредитна институция да заплати 2,044 млрд. евро плюс лихвите по сумата и да поеме акциите на Rasperia в Strabag. През април 2025 г. апелативният съд в Санкт Петербург потвърди решението, а през май Централната банка на Русия изтегли от кореспондентска сметка на АО „Райфайзенбанк“ еквивалента на 1,87 млрд. евро. Второ решение за 339 млн. евро заради дивидентите и свиването на капитала, влезе в сила от март 2026 г. Сумата, която е присъдена сега във Виена, обхваща изтеглените в Русия средства, пропуснатите лихви и разноските.

Правното основание е чл. 11a от Регламент 833/2014, добавен с 14-ия санкционен пакет. Той позволява на европейски компании да търсят пред съдилищата на държавите членки обезщетение за вредите от искове, заведени срещу тях в трети държави заради договори, засегнати от ограниченията на ЕС. Разпоредбата е насочена срещу чл. 248.1 от Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация, който предоставя на руските съдилища изключителна компетентност по спорове с участието на санкционирани лица.

Политическият път към същия резултат се провали. През октомври 2025 г. Австрия забави приемането на 19-ия пакет, като настоя за изключение, което да позволи освобождаването на активите на Rasperia, но не намери подкрепа. Според дипломати, цитирани от Euronews, никоя друга държава не беше склонна да го приеме от страх, че ще отвори „кутията на Пандора“ за подобни искания, а столиците се колебаеха и защото RBI остава най-големият западен кредитор, който още работи в Русия. Съдебният път не изисква такова единодушие: решението за освобождаването взема националният орган, а Европейската комисия потвърди пред Kyiv Independent, че RBI може да поиска разрешение, щом съдебното решение влезе в сила.

Средства от замразени руски сметки вече са използвани за обезщетение и по друга разпоредба, чл. 5 от Регламент 269/2014: според материал на белгийското разследващо издание Apache от 2025 г. Euroclear е компенсирал западни инвеститори с около 3 млрд. долара с разрешение на властите в страната. По данни на австрийското издание Vindobona обаче RBI е първата компания, която прибягва до чл. 11a.

Руските съдилища вече отговарят на всяка стъпка във Виена със своя. През юли 2026 г. калининградският съд определи, че RBI и руската ѝ дъщерна банка имат право да търсят в чужбина до 2,85 млрд. евро. На 20 октомври същият съд осъди АО „Райфайзенбанк“ и основните австрийски акционери на Strabag да платят на Rasperia още 342 млн. евро – разликата до виенските 3,15 млрд. плюс съдебните разноски, изчисляват австрийски медии. Решението още не е влязло в сила, а RBI го определи като „очаквано последствие“ от производството в Австрия.

Механизмът обаче обхваща само имущество в Европа. Активите на санкционирани милиардери в Руската федерция остават извън обхвата му. Сред тях присъстват и доставчици на военно-промишления комплекс, макар и несвързани с Дерипаска. Разследване на Reuters от 30 декември 2024 г. установи, че 5 химически компании, свързани с милиардери под западни санкции, са доставили над 75% от ключовите химикали, превозени с жп транспорт до някои от най-големите руски заводи за взривни вещества. Данните обхващат периода от февруари 2022 до септември 2024 г. Сред компаниите са EuroChem на Андрей Мелниченко и Uralchem на Дмитрий Мазепин. EuroChem заяви, че нейните продукти не са предназначени за военни цели, докато Uralchem определи данните като неверни, а Абрамович и Алекперов, които също се споменават в разследването, отказаха коментар.

Механизмът на ЕС сработи за ощетената европейска банка, но критиците тълкуват резултата по друг начин. Ако FMA даде зелена светлина за освобождаване, пакетът в Strabag ще отиде при RBI, а Rasperia ще запази парите, изтеглени в Русия от АО „Райфайзенбанк“. Според Макс Хамър от BankTrack, това повтаря сделката, от която през май 2024 г. RBI се отказа, и може „на практика да узакони опитите на Дерипаска да размени австрийските си активи срещу руски“, като покаже на олигарсите сигурен път да заобиколят европейските санкции. RBI отговаря, че нейните приоритети са подкрепата за Украйна и изтеглянето от Русия, а самото приключване на спора помага и за двете. Банката води и отделна процедура в Русия, за да бъде призната като дивидент сумата там, каза Хьолерер.