Американските бомбардировачи напуснаха RAF Fairford седмица след арестите край базата

🇺🇸✈️🇬🇧 ВВС на САЩ изтеглиха от британската авиобаза RAF Fairford всичките си бомбардировачи. На 4 октомври 2026 г. от нея излетяха последните 12 броя B-1B Lancer, а Пентагонът потвърди, че всичките бомбардировачи, разположени там, са се завърнали в базите си в САЩ. Изтеглянето дойде седмица след ареста на петима мъже край базата,  заподозрени в подготовка на терористичен акт, но причина не беше обявена от Пентагона. Изтеглянето беше потвърдено пред Associated Press от представител на ведомството, говорил при условие за анонимност, защото не е упълномощен да обсъжда въпроса. Първо го съобщи The Wall Street Journal.

Официалното изявление е кратко. Мерките за оперативна сигурност не са позволявали придвижването на самолетите и силите да бъде потвърдено в реално време, но сега ведомството може да признае, че всички бомбардировачи, разположени във Fairford, са се върнали в базите си в САЩ. Бомбардировъчната авиация, включваща B-1, B-2 и B-52, остава готова да нанася прецизни удари навсякъде по света, включително чрез операции с излитане и кацане в континенталната част на САЩ. Пред CBS News говорител на Пентагона преди това заяви, че бомбардировачите действат рутинно по света в подкрепа на глобалната бойна готовност.

Анонимен американски представител пред CNN представи случая по друг начин: бомбардировачите са върнати след неуточнена нова заплаха, дни след арестите. Той я нарича „реален инцидент“ и отбелязва, че е необичайно армията да ги връща в САЩ, вместо да ги премести към друга база в региона. The New York Times, цитирайки две американски официални лица, писа, че всичките 12 единици B-1B са изтеглени, след като командирите са получили нови предупреждения за ирански заговор срещу базата. Решението е било толкова спешно, че част от самолетите и екипажите са излетели, докато самолетите-цистерни за тяхното съпровождане още са били вдигани по тревога. Според един от източниците на вестника новите сведения са част от същите предупреждения, получени още през септември, но през това време подробностите са се увеличили, а усещането за спешност се е засилило през последните 24 часа преди изтеглянето. Пентагонът не потвърждава тази връзка.

Феърфорд в Глостършър, на около 160 км западно от Лондон, от десетилетия приема бомбардировачи на САЩ във времена на конфликти в Близкия изток. Обектът е оперативна база на Командването за глобални удари на ВВС, което управлява далекобойните удари. Наблюдатели от Military Air Tracking Alliance (MATA), общност, проследяваща военния въздушен трафик по публични данни, са отчитали десетки B-52 и B-1B, действали оттук от първите дни на войната срещу Иран. Според преброяването на MATA през Феърфорд са минали 29 различни бомбардировача. В разгара на операцията Epic Fury срещу Иран там са били около две дузини: приблизително 18 B-1B, свръхзвукови самолети само с конвенционално въоръжение, и шест B-52H. Шестте B-52H са си заминали още преди месеци, а B-1B са намалели от около 18 на 12. Според UK Defence Journal поне три от последните 12 са кацнали в Южна Дакота до края на 4 октомври. Част от самолетите са пристигнали във Fairford само дни преди 4 октомври при обичайна ротация, с която САЩ поддържат присъствие на B-1 в предни бази в Европа. B-1B оттук летяха срещу ирански цели през март и отново в края на юли. Лондон допусна през март американските операции от Fairford само с ограничена отбранителна цел, а Техеран е заявявал през юли, че всяка база, от която се удря територията му, е законна цел.

Арестите започнаха на 27 септември. Рано сутринта полицията в Глостършър получи сигнал за подозрителни превозни средства край базата, обяви сериозен инцидент в базата и задържа петима британски граждани от Лондон, всички на двайсет и няколко години. Първоначално подозрението беше за нарушения на Закона за взривните вещества, а после за подготовка на терористични актове. В три превозни средства нямаше взривни устройства, но беше открито количество бензин. Петимата бяха освободени под гаранция. Ръководителят на контратерористичната полиция помощник-комисар Лорънс Тейлър е заявявал, че разследващите проверяват дали нарушенията са извършени от посредници или от лица, действали съзнателно или несъзнателно от името на чужда държава. На 1 октомври полицията задържа шести мъж: 25-годишен мъж с британско и иранско гражданство, арестуван в лондонския район Уестминстър по подозрение в подготовка на терористични актове по чл. 5 от Закона за тероризма от 2006 г. Претърсени бяха два имота, а на 3 октомври полицията съобщи, че и той е освободен под гаранция. Старшият национален координатор на контратерористичната полиция Вики Ивънс определи разследването като изключително сложно и каза, че екипите проверяват всички възможни насоки, включително участие на чужда държава.

Британското правителство посочи Иран по-очевидно от полицията. Премиерът Анди Бърнам сподели пред BBC на 30 септември, че има силни индикации за иранско участие, но не обясни какво са били замисляли задържаните и на какво се основава подозрението. Иранското посолство в Лондон отхвърли обвинението като необосновано и злонамерено, а външният министър Абас Арагчи написа в X, че обвиненията са били отправени към погрешния адресат. Иранските държавни медии съобщиха на 1 октомври, че Иран е извикал британския посланик, а заместник-министърът на външните работи Маджид Тахт-Раванчи го е призовал да преразгледа своя подход към Иран. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви пред Fox News, че в случая има намеса на чужд субект, без да дава подробности. Тръмп разкритикува освобождаването на петимата и каза, че той не би постъпил така.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху също твърди, че страната му има роля в случая. В интервю за Daily Mail, публикувано на 3 октомври, той твърди, че Израел е предал на Обединеното кралство разузнавателни данни за нападение, подготвяно с иранска подкрепа, и че то е осуетено. Интервюто е посветено главно на британската забрана за търговия със стоки от селищата на Западния бряг и частичното оръжейно ембарго срещу Израел, а Нетаняху казва, че не е разговарял с Бърнам, който е на поста от два месеца. Публично от Даунинг Стрийт 10 не са потвърждавали израелска роля. Какво точно представлява заплахата, довела до изтеглянето на самолетите, и дали е свързана с арестуваните, не е обявено. Британското министерство на отбраната отказа коментар пред CNN, а към 5 октомври никой от задържаните не е обвинен.

САЩ открито обсъжда нови удари по Иран, въпреки първоначалните обещания на Тръмп, че кампанията ще продължи няколко седмици. Според The Wall Street Journal от 25 септември, получени от официални лица в САЩ, той е отхвърлил иранското предложение за 7-дневно примирие и е казал на съветниците си, че смята да поднови бомбардировките след изборите за Конгрес на 3 ноември. Предложението предвижда отваряне на Ормузкия проток и подновяване на ядрените преговори срещу вдигане на блокадата на пристанищата на Иран. Тръмп се колебае да поднови големи бойни действия отчасти защото иска да запази свитите запаси с боеприпаси за други случаи. На 3 октомври пред журналисти той заяви, че предстоят решения за Иран и че въпросът е дали ще бъде по лесния, или по трудния начин. Примирието от април и меморандумът от юни не издържаха: на 10 юли Тръмп обяви примирието за приключило, а от началото на септември двете страни отново си разменят удари. Към региона пътуват ядреният самолетоносач USS Theodore Roosevelt, както и амфибийната група на USS Makin Island с над 7000 моряци и 2000 морски пехотинци. Според американски представител това може да доведе до три самолетоносача в региона още до края на октомври. Пентагонът изтъква, че ВВС могат да нанасят удари и от континенталната територия на САЩ. Към 5 октомври нито той, нито британското министерство на отбраната са обявили кога, ако изобщо, бомбардировачите ще се върнат във Fairford.