Бърнам ускорява доставките на ракети за Украйна и иска да помири Киев с Вашингтон

🇬🇧🛡️🇺🇦 Обединеното кралство ще ускори доставките на леките многоцелеви ракети LMM, използвани от Украйна срещу руските реактивни дронове, и подготвя нови санкции срещу Москва, военна помощ и финансови пакети за Киев. Канцеларията на премиера Анди Бърнам обяви мерките снощи, броени часове преди президентът Володимир Зеленски да пристигне в Лондон за среща на Даунинг Стрийт и аудиенция при крал Чарлз III. В рамките на новия пакет за зенитни ракети на стойност 45 млн. паунда ще бъдат ускорени доставки за 10 млн. паунда, за да покрият най-спешните нужди на украинската ПВО преди настъпващата зима. Министрите трябва да подготвят останалите пакети през следващите седмици.

„Непоклатимата ни подкрепа за Украйна е жизненоважна, за да сме в безопасност тук, в Обединеното кралство, и за да разполагат хората на фронтовата линия с оборудването, необходимо да отблъснат Русия“, заяви Бърнам. „Посланието ми към украинския народ не може да бъде по-ясно: с вас сме, докато е нужно, ще разширим и ускорим подкрепата си за смелата ви борба за мир в Европа.“ Според него това е не само правилното, но и крайно необходимото решение, защото руската агресия не бива да успее на европейския континент.

LMM (Lightweight Multirole Missile), известна в британската армия като Martlet, е лека ракета с малък обсег, която Thales произвежда в Белфаст. Насочва се по лазерен лъч и е създадена за поразяване на безпилотни апарати, хеликоптери, малки бързоходни плавателни съдове и леко бронирани машини. Лондон я представя като „изключително ефективна“ срещу реактивните дронове, които според съобщение до пресата са бързи и летят много по-високо от класическите варианти на „Шахед“ с витлов двигател. Затова е по-трудно да се прехванат и унищожат, а Русия ги използва за нанасяне на удари в дълбокия тил, включително срещу Киев. Рамката за доставките е от март 2025 г. – 1,6 млрд. паунда за над 5000 ракети LMM в следващите 4 години. На 2 март 2025 г. тогавашният премиер Киър Стармър представи договора с Thales за първоначалната сума от 1,16 млрд. паунда, с възможност за още 500 млн. паунда. Договорът се финансира със заем, гарантиран от британската агенция за експортно кредитиране UK Export Finance.

През нощта руската армия изстреля по Украйна 128 ударни дрона, от които 77 реактивни, както и 39 ракети с балистична траектория: „Искандер-М“, севернокорейски KN-23, С-400, „Циркон“ и „Оникс“. По данни на Въздушните сили на Украйна противовъздушната отбрана е свалила или неутрализирала 115 от дроновете, сред тях 59 реактивни, но само четири от ракетите. Основният удар е бил по Киев, Киевска и Харковска област, а голяма част от балистичните ракети са били насочени към енергийни обекти. В Киев е поразена ТЕЦ-4, една от основните електроцентрали на града. Кметът Виталий Кличко съобщи за двама загинали в девететажен жилищен блок в Деснянски район и за още един в Голосеевски; ранените в блока са 21, сред тях осемгодишно дете. Според Зеленски поне 600 хил. души са останали без ток, а повреди има по 26 елемента на електроенергийната система и по четири обекта в петролния и газовия сектор.

LMM обаче служи за защита единствено срещу дроновете. Украйна сваля балистичните ракети предимно с прехващачите на американските комплекси MIM-104 Patriot и именно тях поиска Зеленски днес сутринта:

„Молим на Украйна да бъдат предоставени допълнителни пакети с противоракети за Patriot“. От Вашингтон зависи и ранното предупреждение. Късно снощи Киев за втори пореден ден не получи от своите партньори сигнал за изстрелването на балистичните ракети, а за засичането им още при пуска Киев разчита до голяма степен на американски сателитни данни. Така прехващачите и известието за пускове, от които е зависима защитата на Киев срещу руските удари с балистични ракети, идват от САЩ, а не от Великобритания.

Отношенията между Киев и Вашингтон се обтегнаха през последните две седмици преди посещението. На 9 октомври президентът Доналд Тръмп обяви договореност, по която Русия ще достави на американския и световния пазар над 300 хил. тона дизел, а Министерството на финансите на САЩ издаде временен лиценз. На 11 октомври Тръмп обяви „енергийно примирие“ между двете страни, което Кремъл не потвърди. Според Зеленски през първите два дни след неговото обявяване не е имало украински удари по руски рафинерии и енергийни обекти, докато руските удари са засегнали 19 украински области. Междувременно американски официални лица предупредиха, че обменът на разузнавателни данни с Киев може да спре, ако украинските удари по рафинериите продължат. Зеленски потвърди заплахата пред NPR на 13 октомври, като уточни, че тя не е отправена лично към него: „Казаха го на генералите ми, не на мен“ Тръмп отговори в същия ден, че САЩ помагат на Украйна и продължават да споделят разузнавателни данни.

Обединеното кралство отговаря на завоя на САЩ, без да го критикува. В изявлението за договорката между САЩ и Русия британското правителство обеща да поддържа санкционния натиск върху Путин и отбеляза, че „напълно подкрепя ръководените от САЩ усилия“ за справедлив и траен мир. На 12 октомври Бърнам каза в Камарата на общините, че най-бързият начин дизеловото гориво да се върне на световните пазари „без да бъде възнаграден агресорът“ е енергийно примирие, при което Русия и Украйна прекратяват ударите. Той приветства инициативата на Тръмп и допълни, че сам е поставил въпроса пред американския президент в Ню Йорк. Съобщението от 13 октомври следва същата линия: от Даунинг Стрийт 10 зоват партньорите си да засилят натиска, за да се съобрази Путин с „призива на САЩ за пълно енергийно примирие“. На следващия ден лидерът на либералдемократите Ед Дейви попита Бърнам в Камарата на общините дали договорката за дизела не е „поредното позорно предателство на Тръмп към украинския народ и европейската сигурност“. Премиерът не отговори директно, а описа ролята, която си отрежда: „Моята задача е да опитам да възродя връзките, за да се възстанови и подкрепата.“ Затова в този момент трябвало да внимава и да подготвя почвата за ново сближаване, добави той, а Зеленски „няма да си тръгне от Британия с празни ръце“.

Великобритания оказва икономически натиск върху Русия със свои собствени инструменти. На 12 октомври Бърнам заяви, че след последния пакет санкциите на страната му обхващат над 90% от руския капацитет за добив на петрол. Кабинетът му потвърди, че ще приложи изцяло забраната британски фирми да превозват и застраховат руски втечнен природен газ за трети страни. Тя беше оповестена още през ноември 2025 г. и въведена поетапно през 2026 г. в синхрон с ЕС. Канцлерът на хазната, финансовият министър Джон Хийли, ще използва ежегодната среща на МВФ в Банкок, за да отправи призив към своите партньори да приемат равностойна забрана; външният министър Ед Милибанд отправи същия призив на Варшавския форум за сигурност на 13 октомври. „Призовавам партньорите да подкрепят забраната за руския втечнен газ, както направихме ние във Великобритания, за да ограничим военната каса, от която Путин толкова отчаяно се нуждае“, заяви Хийли. Канада зае по-открита позиция. След разговор между Марк Карни и Зеленски на 11 октомври канцеларията на канадския премиер заяви, че договорката за дизела е „в пряко противоречие с усилията на Украйна, Канада и съюзниците ни“ и „ще осигури допълнителни приходи на Русия, с които ще помогне да се финансира нейната незаконна, неоправдана война срещу Украйна“. В същия ден обаче Карни благодари на Тръмп за усилията му за примирие.

Британската линия съчетава две неща: материална подкрепа там, където разполага със собствен ресурс, и политическа рамка, в която натискът върху Москва е изпълнение на призива на самия Тръмп. Изявлението на Бърнам, според което подкрепата трябва „да се върне“, подсказват, че той смята американската помощ за отслабена. Изминалата нощ показа къде тази помощ е незаменима: британските ракети свалят дронове, но не и „Искандер-М“. Сдържаността вероятно има и двустранна причина. В изявлението си от 12 октомври Бърнам говори за тясната координация между САЩ и Обединеното кралство при охраната на общите бази след инцидентите в RAF Fairford и RAF Molesworth. Първият от тези два инцидента официално бе свързан с Иран, а скандал с Вашингтон би засегнал и тази зависимост. Дали посредническият подход носи резултат, ще проличи през следващите седмици по 3 признака: дали Украйна отново ще получава предупреждения за пускове на балистични ракети, дали Тръмп и Зеленски ще подновят преките контакти и дали обещаните британски санкции и пакети ще бъдат обявени. Ако американската подкрепа продължи да се свива, Бърнам ще трябва да избира между мълчанието за дизела и по-откритата критика, която Канада вече отправи.