ГигаЧат в ОАК: засега нервюри за крилото на учебно-тренировъчен самолет

🇷🇺🤖 Изкуственият интелект на Сбербанк е стигнал в руското авиостроене до проектиране на нервюри – напречните елементи, оформящи профила на крилото и носещи обшивката му. Това е единственият конкретен резултат, който Обединената авиастроителна корпорация (ОАК) и банката са показали към 21 октомври 2026 г. Езиковият модел ГигаЧат ускорил 11 пъти синтеза на типова нервюра с крепежни елементи. Демонстраторът генерира нервюрите в кесона – носещата кутия на външната, отделяема част от крилото на учебно-тренировъчен самолет. Изтребител в проекта не се назовава.

Темата се върна в новините в друг мащаб. На 21 октомври Defence Blog написа, че ОАК, която произвежда изтребителите Су-57 и Су-35, разглежда изкуствения интелект като средство за по-бързо проектиране на бъдещите си самолети и на новите модификации на вече съществуващите. Украинското издание United24 Media преразказа материала под заглавие „Следващият руски изтребител може да е проектиран с банков чатбот“, макар в самия текст да уточнява, че ОАК не е потвърдила връзка на проекта с изтребител.

Източникът на цялата история е изказване от май. На конференцията „Дигитална индустрия на промишлена Русия“ (ЦИПР-2026) в Нижни Новгород на 18 май генералният директор на ОАК Вадим Бадеха обяви начало на пилотен проект с езиковия модел на Сбер. „Преминаваме от ръчния труд към генеративно проектиране на родната платформа T-FLEX заедно със Сбер“, заяви той. Проектът носи името „Комплекс“ и се ръководи от Министерство на промишлеността и търговията. Заместник-министърът Генадий Абраменков го нарече „много важна работа, която ще позволи значително да се съкрати времето за разработка на нови въздушни съдове и да се повиши качеството на разработваните конструкции“. Освен ОАК, която е част от държавната корпорация „Ростех“, и Сбербанк в него участват „Топ Системи“, разработчикът на T-FLEX, и AIRI, институт за изкуствен интелект със седалище в Москва.

Механизмът е по-скромен, отколкото подсказва думата „генеративно“. Според описание на Сбер езиковият модел е вграден в T-FLEX PLM, руската система за управление на жизнения цикъл на изделията, и преди да генерира, извлича справки от нормативната база. Така инженерът вече не чертае ръчно всяка триизмерна геометрия: моделът синтезира конструктивния елемент по техническото задание и нормите, а би могъл да състави и самото задание. Дарина Краснова, която ръководи работата с клиентите от машиностроенето в Сбербанк, назова точно какво се автоматизира: „Инженерите-конструктори не трябва да губят ценното си време в ежедневно монотонно чертане на детайли и проверка на хиляди страници нормативни документи.“

Изчисленията, от които зависи как една конструкция ще лети и колко е издръжлива тя, засега остават извън показаното. Бадеха ги приписа на следващ етап: „Следващата стъпка е да използваме изкуствения интелект при изчисленията на якост и аеродинамика.“ Иван Оселедец, генерален директор на AIRI, описа и обекта на демонстрацията. Според него създаденият демонстратор „позволява да се генерират нервюрите на кесона на отделяемата част на крилото на учебно-тренировъчен самолет в пълно сходство с параметрите, които са посочени в техническото задание и нормативната документация“. Кой е самолетът, никой от участниците не уточни.

Бадеха не свежда проекта до учебната машина, а смята, че технологията „има потенциал за мащабиране“ във всички ключови конструкторски центрове на ОАК, където попадат и „Сухой“ и МиГ, които проектират руските изтребители. Потенциалът обаче е заявка за бъдещето. Към 21 октомври нито ОАК, нито Сбербанк са съобщили, че „Комплекс“ е излязъл извън демонстратора.

Последните изказвания, които върнаха темата на дневен ред, също не добавят нов резултат. Генералният конструктор на ОАК Сергей Коротков говори на 13 октомври за новите инструменти в условно наклонение: „Разглеждаме различни варианти и ако новите програмни продукти, включително изкуственият интелект, ни помагат да решим поставените задачи, защо да не ги използваме? Разбира се, че може, само че трябва да е осмислено.“ Според него за последните 20 години проектирането е минало в цифров формат и работа, отнемала месеци, вече става за броени дни. Валерий Дончила от конструкторско бюро „Ил“ даде за пример топлинните изчисления на кабината и хидравличните мрежи от тръбопроводи. Нито един от двамата обаче не свърза тези съкращения с ГигаЧат.

Истинският мащаб на промяната е другаде: в подмяната на софтуера, който руските конструкторски бюра изгубиха с войната. След пълномащабната инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Dassault Systèmes, Siemens и Autodesk напуснаха руския пазар, а с тях и програмите, на които авиационната промишленост е разчитала от десетилетия. Проектът за адаптиране на T-FLEX PLM започна през март 2023 г. и пускането в експлоатация беше планирано за август 2026 г. В същото изказване от май Бадеха отчете 4000 оборудвани работни места, 2000 изпълнени технически изисквания и 9 заменени ключови модула на PLM системата. Работното ескизно проектиране на нов, неназован самолет вече върви единствено в T-FLEX, без паралелна проверка в предишните системи.

Пилотът с ГигаЧат е надграждане върху тази подмяна, а не нейното ядро. Бадеха отбелязва, че проектът със Сбербанк е осъществен „по инициатива, извън особено значимия проект“, т.е. извън официалната програма за T-FLEX, като се е отнасял „за проектиране на детайли с прилагане на елементи на изкуствен интелект“. Министерство на транспорта го описва като част от внедряването на същата руска система. Нервюрата е експеримент, пуснат върху новата платформа.

Заместването си има и цена, която се измерва в години. През юни президентът Владимир Путин призна, че проблемите с крилото на пътническия лайнер МС-21 са забавили изпълнението на цялата програма с почти две години. Първият вицепремиер Денис Мантуров посочи края на 2027 г. като срок за сертифициране на варианта, построен изцяло с руски компоненти, и добави, че и този срок не е окончателен.

Още по-нагледен е случай от военната електроника. Към края на юли CNews съобщи, че Министерството на промишлеността и търговията е поискало от петербургското НПП „Авиационна и морска електроника“ 257,1 млн рубли (3,2 млн долара), т.е. пълната цена на договор от 2017 г. Компанията е трябвало да разработи газоразрядни видеомодули по опитно-конструкторската работа „Дисплей-И7“, които да заменят дисплеите на американската Planar в защитената апаратура на специалната техника. По данните на изданието третият етап е трябвало да приключи до 20 ноември 2019 г. Въпреки това към 26 май 2026 г. все още не е изпълнен. Закъснението е 2379 дни, почти 6 години и половина. Неустойката по сметката на ведомството е 394,9 млн рубли, но договорът я ограничава до цената си.

В нито един от двата случая източниците не показват скоростта на чертане като причина за забавянето: при МС-21 Путин говори за санкциите и крилото, а при „Дисплей-И7“ остава недовършен третият етап. ГигаЧат засега ускорява именно чертането, 11 пъти при типовата нервюра. Първото място, където езиковият модел би докоснал облика на една машина, са изчисленията на якост и аеродинамика, които Бадеха посочи като „следващата стъпка“. Докато ОАК не покаже такова изчисление за назован самолет, доказаната работа на ГигаЧат остава на чертожната маса: типовите детайли, които преди пилота инженерите са чертали на ръка.