🇷🇺🚀🇺🇦 Руският президент Владимир Путин е наредил на висшето военно командване да се откаже от ограниченията, които дотогава са определяли въздушните удари по Украйна. Това заяви президентът Володимир Зеленски, позовайки се на сведения от разузнаването, получени от прихванати разговори на официални лица от Кремъл. „Той каза, че вече няма правила“, заяви Зеленски, цитиран от Financial Times. Той разказа това на кореспондента на изданието Кристофър Милър в укритието на киевското училище № 12, ударено от руски дрон същата сутрин.
Според Зеленски заповедта е дадена, когато руската армия е започнала рязко да ескалира ударите по Киев и други големи градове, а сред поразените цели все по-често попадат училища, болници, комуникационни възли и центрове за данни. Преди това, отбеляза той, руските въздушни удари бяха концентрирани основно в енергетиката и военните съоръжения, а Украйна отговаряше с удари срещу съответните цели в Руската федерация. По думите му руските дронове вече удрят цивилни не само в прифронтовите Херсон и Суми. Последната вълна е засегнала енергетиката, комуникациите и търговската инфраструктура на територията на цяла Украйна, а преди разсъмване на 30 септември ракети и дронове удариха голяма ТЕЦ в околностите на Киев, оставяйки няколко квартала без ток и вода.
Именно училището в Соломенски район е примерът, който посочи самият Зеленски. Въздушната тревога е обявена в 8:48 ч. и около 10 минути по-късно дронът поразява директно сградата, разрушавайки фасадата и стълбището, което предизвиква пожар на третия етаж. Вътре има 104 деца и 60 души персонал, но след сигнала учебните часове минават към бомбоубежището, благодарение на което няма пострадали. Бойната глава не избухна, съобщи кметът Виталий Кличко, а по данни на Kyiv Post тя е открита в поразената сграда. Дронът е реактивен, пише FT, а журналистите на изданието разглеждат отломките: по тях има маркировка на руски производители и надписи на руски език.
Около 11:30 ч. два дрона се разбиват близо до опорните стълбове на Южния мост, една от главните връзки между левия и десния бряг на река Днепър, докато по него минава влак на метрото. Взривната вълна вкарва прах през вентилацията във вагона. Пътниците и машинистът остават невредими, за три часа движението е спряно, а предварителният оглед не установява критични поражения по конструкцията. Преди 1 октомври мостовете на Киев не бяха удряни, отбелязва BBC.
Кремъл отрича. Говорителят Дмитрий Песков заяви пред FT, че руската армия не нанася удари по училища и болници. Москва повтаря това от началото на пълномащабната си инвазия, докато ударите ѝ повреждат и рушат хиляди жилищни сгради, училища и болници из цяла Украйна. Срещу уверението стоят отломките с надписите в училище № 12 и видеозаписите на удари по цивилни обекти, които FT е проверило.
Основното средство на тази вълна са дроновете с реактивен двигател, които развиват значително по-бързи скорости от класическите версии на „Шахед“ с бутален двигател. До 29 септември руската армия изстреля 3177 такива дрона срещу 2850 за целия август, съобщи говорителят на украинските ВВС Юрий Игнат. През юни те бяха 350, а през юли около 1500, така че за три месеца месечният им брой е скочил девет пъти. За 29 дни през септември това прави средно около 110 на денонощие, а Зеленски описа денонощие с около 500 дрона, от които близо половината са били реактивни. По думите му по-високата скорост затруднява прехващането и Украйна изпитва няколко модела бързи дронове прехващачи. Игнат настоява и за повече ракети за ПВО.
Зеленски свързва вдигнатите ограничения с Донбас: Русия не успя да превземе областта със сила и сега търси същата цел с масирани удари, сплашване на мирното население и натиск хората да се изселят от големите градове. FT поставя ескалацията заедно с засилващата се украинска кампания на удари срещу рафинерии, пристанища и складове дълбоко в Русия. Тя наруши части от рафинерийната промишленост на страната и пренесе последиците от войната в градове и области, които доскоро изглеждаха изключително далечни от фронта; на 25 септември Пермската рафинерия прекрати работа след атака с дронове, съобщи Reuters. Според украинското военно разузнаване, отбеляза Зеленски, отговорът на Москва е бил да махне ограниченията пред собствената си въздушна кампания.
Путин открито заяви това, макар и по начин, с който опита да прикрие неспособността на руската отбрана да защити стратегически обекти на хиляди километри дълбочина. На заседанието на клуба „Валдай“ на 1 октомври той изчисли загубите, причинени от ударите срещу рафинерии на около 1% от БВП: „Получиха огледален отговор“. По думите му, руската армия е започнала да атакува обекти, ключови за украинската икономика, и като резултат тя на практика вече няма металургия. Предложението ударите по украинските кораби в Черно море да спрат срещу прекратяване на ударите по рафинерии Путин отхвърли: „Съгласете се, че това изглежда просто нелепо“. Обяснението, което той предложи на публиката, включва икономика, но не споменава нищо за ежедневните удари по училища, болници и жилищни райони.
На 2 октомври The New York Times публикува втори документ, изнесен от украинска страна. Денис Шмигал, вицепремиер и министър на енергетиката, го показа на европейските съюзници на срещата в Париж около две седмици по-рано, описвайки го като план на Кремъл за унищожаване на украинската енергийна мрежа. Документът е на руски и датира от август; вестникът разполага с копие от него, чиято автентичност не може да потвърди независимо. Планът предвижда до 1000 ракети, дронове и авиобомби в три етапа. Първо идват подстанциите по западната граница, по които се внася ток от Европа, после ВЕЦ, ТЕЦ и накрая трите АЕЦ, които още работят, изключени с ракетни удари по откритите разпределителни уредби, които ги свързват с мрежата. Четвъртата АЕЦ е Запорожката, която падна под руска окупация още в първия ден на инвазията и не произвежда ток за териториите под контрола на Киев. Целта е да се извадят от строя близо 15 гигавата мощности, колкото Украйна имаше в края на лятото, а подаването на ток в Киев, Харков и Одеса да спадне с 90%, отоплението с до 90%. Отделно са набелязани помпените станции и пречиствателните съоръжения на водоснабдяването.
Подредени хронологично, тези сведения образуват последователност. В края на август The Economist писа, че след няколко седмици на размишления относно хода на войната през лятото Путин е избрал да поеме по пътя на ескалацията, включително с масирана кампания на удари по украинската енергетика. Показаният от Шмигал план е датиран от същия месец, а заповедта, спомената от Зеленски, е дадена през септември, докато училището и мостът бяха поразени на 1 октомври. И двата документа обаче идват от украински официални лица в момент, когато искат от партньорите си допълнителни средства за ПВО: достъпът им до прихванатото е реален, но и интересът им е ясен. По-сигурната опора е онова, което се вижда с просто око: 104 деца в укритие под ударен етаж, влак на метрото върху мост под удар посред бял ден, 3177 реактивни дрона за 29 дни.
Не всяко попадение е избрана цел. На 30 септември в Оболонски район реактивен дрон закачи покрива на 9-етажен блок и падна до детска площадка, без да избухне. Южният мост обаче не прилича на отклонение от курса: военни блогъри в Русия открито пишат, че целта е да се прекъсне движението и с повторни удари в една точка да се натрупват щети по конструкцията, посочва Институтът за изследване на войната (ISW) в оценката си от 1 октомври. В описанието на енергийния план от август, публикувано от NYT, няма мостове, нито училища. Затова е много вероятно разширяването на целите през септември да е съзнателен избор отвъд енергийната кампания, а не страничен ефект от по-масираните вълни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар