Анализ: руски дрон засне от въздуха удара по бизнес център „Инком“ в Киев

🇷🇺✈️🇺🇦 Руски дрон с камера засне от въздуха как друг дрон поразява киевския бизнес център „Инком“ (Compass FM) следобед на 25 септември. Два дни по-късно видеото беше споделено прокремълски канали, сред които блогърът Борис Рожин и военният кореспондент Юрий Котенок, с обозначенията на 50-а отделна бригада „Варяг“. Кадрите показват не просто приближаването на ударния дрон към целта, а самата експлозия след попадението – индикация, че поне при тази операция Русия е успяла да получи изображение от небето над Киев и след удара.

Ударът около 14:43 ч. е второто попадение за деня по седеметажната офисна сграда в квартал Шулявка, Соломенски район; при сутрешната атака е засегнат покривът. При следобедния удар загиват четирима души – двама на улицата до сградата, един вътре и един в автомобил на паркинга. Най-малко десет души са ранени.

Сред загиналите е 29-годишната журналистка Мария Ивженко, която повече от пет години работи за NV и пише за отбранителни технологии, IT и телекомуникации, преди да премине в корпоративния сектор. За целия ден кметът Виталий Кличко съобщава за седем загинали и 59 пострадали при руските удари по Киев.

В сградата се помещава дата-център на Datagroup – един от големите телекомуникационни оператори в Украйна. Компанията съобщава, че съоръжението е повредено, служителите ѝ не са пострадали, данните на клиентите са запазени, а услугите продължават да се предоставят от резервни площадки.

Руското Министерство на отбраната обявява удара още същия ден и твърди, че дата-центърът осигурявал „обработката и предаването на разузнавателни данни“ за украинските въоръжени сили. Ведомството не публикува доказателства в подкрепа на твърдението.

Украинските власти представят атаките в по-широк контекст. Президентът Володимир Зеленски посочва сред засегнатите американски и други компании, дата-центрове и интернет доставчици и заявява, че за Русия „целият обикновен живот“ е мишена. Министърът на външните работи Андрий Сибиха свързва ударите по центрове за данни и телекомуникационна инфраструктура с опит да бъде нарушена включително системата за оповестяване при въздушна опасност.

През същата седмица руски атаки засягат и други елементи на телекомуникационната инфраструктура в столицата. На 23 септември са повредени обекти на доставчиците UTELS и „Павутина“, а около 100 000 домакинства в Киев и Киевска област временно имат проблеми с интернет, по данни на Министерството на дигиталната трансформация.

На 27 септември руски дрон поврежда и централния офис на „Киевстар“ в Шевченковски район. През същия период руски военни канали публикуват подборки от удари срещу телекомуникационни и сървърни обекти в Киев, представяни като част от действията на бригада „Варяг“.

„Варяг“ и далекобойните дронове

Руски източници представят 50-а бригада „Варяг“ като едно от първите големи съединения на Войските за безпилотни системи. Сред използваните от нея платформи са разузнавателните дронове „Орлан-10“ и Supercam, по-тежки Forpost и „Орион“, както и далекобойни ударни дронове от семейството „Геран“.

Бригадата е създадена върху основата на „ГРОМ Каскад“ – звено, което през 2025 г. започва да използва „Геран“ при далекобойни удари. Defense Express пише, цитирайки открити източници, че командването на „Варяг“ е подчинено непосредствено на Генералния щаб, като структурата вече е сравнявана с Центъра за перспективни безпилотни технологии „Рубикон“.

Същественото е съчетаването на различни функции в едно формирование: разузнаване, комуникационно осигуряване и ударни средства. Това позволява отделните дронове да бъдат използвани не просто като автономни боеприпаси, летящи към предварително зададени координати, а като части от една свързана система.

Какво показва видеото

Самият публикуван клип е около три секунди. Камерата гледа косо отвисоко към голям офисен комплекс до широка улица с интензивно движение. По средата на записа по фасадата избухва огнено кълбо, след което камерата продължава да снима издигащия се дим. Местоположението и характерът на удара съвпадат със следобедното попадение по „Инком“, а не със сутрешния удар по покрива.

Украинските власти определят ударното средство като дрон. Сергей Бескрестнов, известен като „Флеш“ и съветник на украинския президент по отбранителни технологии, разпозна дрона като реактивен „Геран-5“.

Според технически анализ, публикуван през януари на Главното управление на разузнаването на Украйна „Геран-5“ е реактивен далекобоен дрон с конструктивно сходство с иранския Karrar и крейсерска скорост приблизително 450–600 км/ч. Сред откритото оборудване са MESH комуникационен модем, компютърен модул и 3G/LTE модеми.

Вторият дрон

Първоначално от самия клип не можеше да бъде установено какво точно е заснело попадението и дали изображението е било предавано в реално време. Записът се появява публично едва два дни след атаката – монтиран, с обозначенията на „Варяг“.

На 28 септември Бескрестнов публикува техническа реконструкция на операцията. Според него „Геран-5“ е нанесъл удара срещу сградата, докато втори реактивен дрон е преминал край района на височина около 3 км. Този втори дрон едновременно е действал като MESH ретранслатор за атакуващия дрон и е снимал района на целта, като според Бескрестнов е предавал изображението на живо по време на операцията.

След това вторият дрон е продължил полета си към собствена цел. Това значи, че снимащият апарат не е бил специализиран разузнавателен дрон, оставен да кръжи в небето над Киев, а второ далекобойно ударно средство, използвано едновременно като комуникационен ретранслатор и платформа за наблюдение.

Твърдението е експертна реконструкция на украинския специалист, а не независимо потвърдено описание на руската операция. То обаче съответства на известните технически възможности на по-новите версии на „Геран“, в които украинското разузнаване вече е откривало MESH и клетъчни комуникационни компоненти.

Проблемът с връзката

Дълго време именно комуникационният канал ограничава възможността руските сили да получават видео от далечния украински тил. Класическите разузнавателни дронове като „Орлан“, Supercam и ZALA предават обикновено изображението по директна радиовръзка. Това ги превръща в ефективни над фронтовата линия и близкия тил, но усложнява значително употребата им стотици километри навътре в украинска територия.

Киев е на близо 300 км от най-близките участъци, от които руските войски биха могли да изградят наземна пряка връзка. Простото поставяне на камера върху дрон не решава този проблем – изображението трябва и да достигне до оператор.

Един от начините е MESH мрежа, при която отделни апарати ретранслират сигнала един към друг. Друг е използването на украинските мобилни мрежи чрез 3G/LTE модеми. Технически анализи на украинското разузнаване показват, че руските инженери експериментират и с двата подхода.

Бескрестнов по-рано е допускал и трети вариант при други операции: наземен MESH ретранслатор с интернет връзка, временно активиран близо до целта. След удара по „Инком“ той обаче изрично описва различна схема – ретранслаторът според него е бил вторият дрон във въздуха.

Това би позволило атакуващият апарат да поддържа връзка далеч отвъд нормалния радиохоризонт, докато вторият дрон едновременно предава видеокартина от района.

От ударен дрон към свързана система

Руски дронове с камери вече са показвали собственото си приближаване към цели в Киев. При подобен тип запис обаче камерата изчезва заедно с атакуващия дрон в момента на попадението. Кадрите от „Инком“ са различни, тъй като кадрите продължават след експлозията да наблюдават резултата от удара. Именно тази разлика е важна.

Наблюдението на резултата позволява да бъде оценено дали попадението е постигнало търсения ефект. При достатъчно бърз обмен на информация командването би могло да реши дали е необходим повторен удар. Самият факт, че една цел е поразена два пъти, не доказва такъв цикъл. Два дрона могат да бъдат изпратени предварително към едни и същи координати и да ударят последователно, без никакво междинно решение.

Разликата е във времето на решението. При предварително зададената двойка и двата удара са планирани още преди излитането. При работещо наблюдение на резултата решението за следващо попадение може теоретично да бъде взето след първия удар.

Няма публични данни, които да показват, че второто попадение по „Инком“ е било поръчано именно след визуална оценка на първото.

Следващата стъпка би била по-опасна. Край фронта подобен цикъл е стандартна част от бойните действия. Разузнавателни дронове откриват цели, предават координати, наблюдават удара и проверяват резултата.

Ако подобна възможност бъде пренесена устойчиво над Киев, потенциалните цели вече няма да бъдат само неподвижни сгради с предварително известни координати.

Мобилните огневи групи, радарите и пусковите установки на ПВО се издават именно когато започнат да действат. Наблюдение от въздуха би могло теоретично да помогне за локализирането им и за насочването на последващ удар.

Това е логиката зад потискане и унищожаване на ПВО – SEAD и DEAD: откриване, идентифициране, удар, оценка на резултата и при необходимост повторна атака. Руските примамки вече могат да дават данни за маршрутите и районите, в които украинската ПВО реагира. Картината добавя друго измерение: възможност да се види какво конкретно се намира в дадения район.

Но между демонстрацията над „Инком“ и постоянна способност за лов на украинска ПВО над Киев остава голяма технологична и оперативна дистанция.

„Инком“ е неподвижна сграда с известни координати. Проследяването на мобилна пускова установка или огнева група изисква продължително наблюдение, достатъчно широко поле на търсене, надеждна връзка и възможност ударното средство бързо да бъде пренасочено към новооткрита цел. Нищо в споделения кадър от няколко секунди видео не сочи, че Русия вече разполага с такава устойчива способност над украинската столица.

Какво всъщност е доказано

Наличните данни позволяват по-тесен, но важен извод. Русия вече е демонстрирала способност поне при отделни операции да получава видеокартина от въздуха над Киев. Според техническата реконструкция на Бескрестнов при удара по „Инком“ това е постигнато с втори далекобоен реактивен дрон, който паралелно е служил като въздушен MESH ретранслатор и платформа за наблюдение.

Това не е доказателство за постоянно руско въздушно разузнаване над Киев и не показва, че Москва може системно да издирва и проследява подвижни цели в столицата. Показва обаче нещо по-конкретно: отделни руски далекобойни дронове вече могат да се използват като елементи на свързана система, в която един дрон нанася удара, а друг подпомага връзката и наблюдава резултата.

Следващият важен индикатор ще е дали подобни записи ще започнат да се появяват регулярно – особено при атаки срещу мобилни цели, радари, огневи позиции или зенитно-ракетни комплекси. Именно това би показало преминаване от единично демонстрирана възможност към устойчив разузнавателно-ударен цикъл над далечния украински тил.

Засега кадрите от „Инком“ доказват по-малко, но достатъчно значимо: руски оператори вече са успели да видят от въздуха не само как дрон се приближава към цел в Киев, а и какво се случва след попадението.