🇺🇦⚔️🇷🇺 Необичайно слабата активност на руски FPV дронове при украинското настъпление северно от Лиман е в основата на хипотеза, изложена на 22 септември от военния коментатор: автоматизирани зенитни картечници и средства за радиоелектронна борба може да са осигурили подвижна защита на настъпващите части. Дали обаче това обяснява успеха на операция „Вивалди“, и може ли същият подход да даде сходен резултат другаде по фронта?
Операцията се води от 3-ти армейски корпус под командването на бригаден генерал Андрий Билецки. Тя започва в края на май, остава необявена близо четири месеца и е оповестена на 15 септември 2026 г. Към 20 септември Билецки съобщава за 125 кв. км отвоювана територия в два етапа, включително Дробишеве, Шандриголове и Дерилове. Други оценки са по-високи: френският анализатор Клеман Молен посочва над 200 кв. км, Конрад Музика от Rochan Consulting изчислява 240 кв. км територия, излязла от руски контрол, докато картографският канал AMK Mapping – 151 кв. км. Без уточнение на периода и критериите обаче тези числа не могат да се приемат за измерване на един и същ резултат.
Участъкът има значение за подстъпите към т.нар. „крепостен пояс“ Славянск–Краматорск, основна руска цел в северната част на Донецка област. Според Молен украинският успех затруднява бъдещия напредък на руските сили към Лиман, Изюм и Славянск. В операцията участват 60-а механизирана бригада, полкът „Kraken“, подразделение „Артан“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) и граничен отряд „Дозор“ на Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ). Корпусът съобщава за общо над 3000 убити, ранени и пленени руски военнослужещи през двата етапа – число, за което няма представена независима проверка.
Обяснението на наблюдателя, който поддържа картографския сайт uacontrolmap.com, поставя акцент върху анти-дрон защитата. Той е представян като бивш военнослужещ от зенитната артилерия на американската армия, служил по специалност 14R в екипаж на Bradley Linebacker – самоходна ПВО система с малък обсег – и като бивш анализатор в разузнаването.
Според него съвременните бронирани машини разполагат с достатъчно електрическо захранване и място за монтиране на автоматизирани системи, които да неутрализират вражеските дронове с огън. Средствата за ранно предупреждение насочват установките към приближаващата цел, а оптични и акустични датчици помагат за тяхното откриване и проследяване. Тук оптичното наблюдение е част от антидрон системата; то е различно от управлението на самия дрон по оптичен кабел.
В основата на предложената схема е пояс от зенитни картечници. Авторът приема около 1000 метра обсег срещу въздушна цел за 12,7-мм картечница – условно кръг с радиус 1 км. Това геометрична представа за обсега, а не гаранция за еднаква защита във всяка точка от него.
Установките могат да бъдат монтирани на машини, ремаркета или палети, които се разтоварват на позиция и се включват в общата система. В описаната схема 4, 6 или 12 установки действат съгласувано и се движат последователно, така че зоните на обстрел да се припокриват и всяка да остава под прикритието на друга. Според анализа съчетаването им със съпровождащи средства за електронна война е позволило на части да дишат спокойно и да напреднат на значителна площ при слабо присъствие на радиоуправляеми дронове и на дронове с управление по оптично влакно.
Оттук авторът извежда широка теза: ограничаването на заплахата от дронове може да даде повече свобода за действие на цевната артилерия. В неговото обяснение FPV дроновете остават опасни, но физическата им уязвимост позволява да бъдат сваляни, ако системите ги откриват и проследяват достатъчно надеждно. Той вижда в това следващ етап след изненадващата украинска операция срещу Курска област през август 2024 г., когато широкоспектърното заглушаване ограничи руското въздушно разузнаване, а появата на дронове с управление по оптично влакно впоследствие намали ефекта му.
Посочваните технически примери показват, че подобни решения се разработват и изпитват. За Sky Sentinel – автоматизирана картечна установка с радарно и оптикоелектронно целеуказване – се съобщават цена от 150 000 долара и 6 свалени дрона „Шахед“ при ранни изпитания. Contra Drone представя набор от над 20 системи, сред които малка автоматизирана платформа срещу FPV дронове, за която се заявява работа без пряко участие на оператор. Посочва се и използване на автоматизирани установки с M2 Browning от частни охранителни дружества на фронта.
Общата идея е автоматиката да следи целта, да изчислява нужното насочване и да управлява стрелбата без нужда от ръчно насочване на оръжието от оператор. Това е ключово при малък и бърз квадрокоптер, който е трудна цел за ръчно воден огън. Степента на автоматизация обаче трябва да бъде установена поотделно за всяка една система, а успех срещу „Шахед“ не доказва сам по себе си същата ефективност срещу малък FPV квадрокоптер. Като по-широк контекст се посочва и обявена украинска цел за прехващане на 95% от въздушните заплахи през 2026 г.
Между техническата възможност и доказаното ѝ приложение във „Вивалди“ остава значителна разлика. Защитата на десетки позиции по фронт с ширина 10 км би изисквала съгласувано разполагане, обслужване и снабдяване с боеприпаси. Точният брой установки обаче не може да бъде изведен единствено от техния заявен обсег: значение имат дълбочината на защитаваната зона, видимостта и нужното припокриване.
Особено важни са откриването на целта и времето за реакция. За акустичния датчик на Zvook, разработен срещу квадрокоптери по оптично влакно, се посочва обхват от 150 до 450 метра. Ако предупреждението идва единствено от такъв датчик, дронът вече е сравнително близо. Това ограничава времето за действие, но само по себе си не установява възможностите на система, която получава данни и от други средства за наблюдение.
Самият 3-ти корпус описва резултат, който е по-тесен от твърдението за защитен пояс срещу FPV дронове. В обръщението си от 20 септември Билецки заяви, че ПВО и РЕБ подразделения са ограничили действието на вражеските дронове. Той свързва това с конкретна последица: руските войски не са успели навреме да открият щурмовите групи и да разгадаят замисъла на операцията. Изявлението подкрепя твърдението за успешно прикриване на настъплението, но не установява нито използването на автоматизирани картечни установки, нито мащаба на тяхното евентуално участие.
Описанието на Kyiv Independent също поставя акцента върху малки щурмови групи и скрито придвижване. Изданието предава оценка, че пробиви от мащаба на този при Изюм от септември 2022 г. са практически невъзможни на бойното поле към днешна дата. Това не подкрепя представата за настъпление с масирана бронетехника, но не изключва използването на мобилна анти-дрон защита в подкрепа на пехотата.
В същото обръщение Билецки съобщава, че силите му за пръв път са доставили по въздуха ударни наземни роботизирани платформи. По думите му тежки бомбардировъчни дронове са пренесли машините на повече от 10 км зад руските позиции. Този епизод допълва картината на операция, използваща разпръснати групи и дистанционно управлявани средства, без сам по себе си да решава въпроса за анти-дрон прикритието.
Корпусът предлага и друго обяснение за намалената активност на руски дронове. Пред „Украинска правда“ на 18 септември той заявява, че по време на „Вивалди“ е нанесъл тежки загуби на центъра за перспективни безпилотни технологии „Рубикон“. Съобщава се за унищожени командни пунктове, складове с боеприпаси, логистика и площадки за изстрелване, както и за ликвидиране на опитни оператори. Според корпуса след тези удари руското командване е изтеглило подразделението от направлението Лиман–Борова.
Оценката на украинския щаб е, че руската страна не може да възстанови лесно и бързо загубените техника и подготвен личен състав. При подобен сценарий намалената активност на руските дронове произхожда от удари по оператори и инфраструктура, нужни за излитане и управление на дроновете. То може да допълва ефекта на ПВО и РЕБ.
Има и сведения извън украинските официални съобщения за затруднения на руските войски в района, но те не установяват конкретни причини. На 9 септември Институтът за изследване на войната (ISW) отбеляза, че руски военни канали описват влошаваща се обстановка по лиманското направление и изтегляне от предни позиции. В същото време ISW пише, че обхватът на украинския напредък остава неясен заради ограничени данни. Докладът се отнася до руски оценки на ситуация, а не независимо потвърждение за автоматизиран зенитен пояс или за разгрома на „Рубикон“. Твърдението за нанесените на центъра загуби и последвалото му изтегляне остава на украинската страна; сред цитираните сведения няма руско потвърждение за това.
Разграничаването на двата механизма е важно за възможността резултатът да бъде повторен. Ако ключов принос има съгласувана система от автоматизирани установки, опитът би могъл да се използва и от други армейски части в сходни условия. Самото придобиване на оборудване обаче не гарантира същата защита. Ако водещи са загубите сред операторите и инфраструктурата на конкретно руско подразделение, продължителността на ефекта ще зависи и от възстановяването или замяната му.
Наличните изявления не позволяват да се определи относителната тежест на тези фактори. Украинските твърдения, че противникът не е успявал да се разгърне заради действията на ПВО и РЕБ, показват тяхно участие, но не доказват кои системи са били използвани и дали ролята им е била основна или поддържаща.
Обстановката по останалия фронт също изисква внимателно тълкуване. Към 19 септември се съобщава за над 250 бойни сблъсъка за денонощие и продължаващ руски натиск в района на Покровск, Константиновка и Гуляйполе. Тази картина показва запазената руска настъпателна активност, но не доказва инициатива във всеки отделен участък. Липсата на приведени съобщения за сходно намаляване на дроновото присъствие там не опровергава хипотезата за местна анти-дрон защита: за сравнение е нужно да се знае дали същите средства са разгърнати и при какви условия.
Значението на „Рубикон“ е друг аргумент за възможен силен местен ефект. Центърът е описван като ядро на новосформираните войски за безпилотни системи. Ако украинските твърдения за загубите и изтеглянето му се потвърдят, това би било съществено обяснение за промяната в оперативната обстановка по даденото направление. Самият му институционален статут обаче не доказва нито размера на загубите, нито тяхното отражение върху операцията.
Курската операция показва колко бързо може да се промени съотношението между мерки и контрамерки. Украинската офанзива започна неочаквано на 6 август 2024 г. и три дни по-късно Forbes описва ефекта на заглушаването върху руското въздушно разузнаване. На 20 август постъпват първите сведения за „Княз Вандал Новгородски“ – дрон с управление оптично влакно на групата „Ушкуйник“. По-късно той затрудни сериозно украинското снабдяване към Суджа.
Между началото на операцията и съобщението за дрона има около две седмици. Тази последователност не установява кога системата е разработена и не доказва, че появата ѝ е непосредствен отговор на украинско заглушаване. Тя обаче предупреждава срещу очакването, че веднъж постигнато преимущество непременно ще се запази.
Възможните последици за артилерията заслужават отделно разглеждане. В дискусията използват оценки, според които дроновете причиняват 70–80% от загубите на бойното поле, както и приписвана на Кралския институт за обединените служби (RUSI) оценка, че артилерийският огън причинява до 70% от украинските жертви. Без уточнение на периода, страната, обхвата и начина на отчитане тези проценти не могат да се сравняват или да доказват коя система има общо първенство.
По-сигурният аналитичен извод е по-ограничен: намаляването на наблюдението с дронове и ударите по артилерийски позиции може да улесни разполагането и използването на оръдията. То не променя техния технически обсег и не премахва останалите заплахи. От наличните сведения не следва и че такъв траен ефект вече е постигнат при Лиман.
Няма коментари:
Публикуване на коментар