🇷🇺📉🇺🇸 Кирил Дмитриев, специален пратеник на руския президент Владимир Путин по инвестиционно и икономическо партньорство с чужди държави, е обект на проверка, която отслабва позицията му в Москва. Това обяви френското издание Intelligence Online в доклад от 19 август, достъпен единствено за абонати, а находките в него нямат следа в руските държавни и опозиционни медии. Съобщението идва в момент, в който самата длъжност е останала без съдържание: американското икономическо направление, заради което беше създадена, е затворено от средата на юни.
Постът е нов. Путин го учреди в края на февруари 2025 г., дни след първата среща на руски и американски служители в Рияд, и го даде на човек без биография в сферата на дипломацията. Дмитриев е роден в Киев през 1975 г. Завършва в Станфорд и Харвард, минал е през Goldman Sachs и McKinsey и от 2011 г. управлява Руския фонд за преки инвестиции (RDIF). Съпругата му Наталия Попова е близка приятелка на Екатерина Тихонова, дъщеря на руския президент. Задачата беше търговска: да предложи на Вашингтон общи проекти и да получи за тях изгодни условия за прекратяване на войната. Предимството му пред професионалната дипломация се състоеше в това, че говори езика на деловите хора в кръга на Тръмп, а недостатъкът беше вписан в самата конструкция: и фондът, и лично неговият директор влязоха в специално обозначените лица на САЩ още на 28 февруари 2022 г. Човекът, който продаваше инвестиционно партньорство, беше откъснат от американската финансова система, а всяко негово пътуване изискваше отделно разрешение.
Каналът съществува в продължение на 16 месеца. През април 2025 г. Дмитриев летя до Вашингтон и стана най-висшият руски служител, пътувал до Америка по държавни дела от пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Към края на октомври 2022 г. проведе разговори в Маями със Стив Уиткоф и Джаред Кушнър, а проектът за мирен план, излязъл наяве на следващия месец, се приписва на него и Уиткоф. През януари 2026 г. дойдоха кръговете в Абу Даби; на 17 и 18 февруари се проведоха тристранните преговори в Женева, където Дмитриев седна до Владимир Медински, Михаил Галузин и Игор Костюков в делегацията на Кремъл. На 11 март той отново се срещна с Уиткоф и Кушнър във Флорида, но за руската енергетика. На 19 февруари беше изложил и цената на офертата: съвместните проекти между двете държави надхвърляли 14 трилиона долара, а действащите ограничения стрували на американския бизнес над 300 млрд.
Числото, с което Дмитриев боравеше, никога не е било директо свързано с търговията, която реално върви. Съвместните проекти за 14 трилиона са около 5 пъти и половина номиналния БВП на Руската федерация за 2025 г. в размер на 2,55 трилиона, по данни на Росстат. Реалният стокообмен между двете държави възлиза на 4,4 млрд, с 24% над нивото от 2024 г. и близо 8 пъти под нивото от 35 млрд през 2021 г. Посочената сума включва американски износ за Русия под 600 млн, основно лекарства и оптични прибори. Разликата между обещания портфейл и реалният оборот е над 3000 пъти. Продуктът на длъжността беше перспектива, но не сключена сделка, и точно затова стойността ѝ зависеше изцяло от това дали отсрещната страна още слуша.
Отсрещната страна слушаше най-дълго заради Анкоридж. Срещата, проведена на 15 август 2025 г. в базата Елмендорф-Ричардсън завърши без споразумение, но руската дезинформация месеци наред гради тезата за постигнати съгласия именно върху нея, използвайки нарицателното „духът на Анкоридж“, и я използваше като доказателство, че Вашингтон вече е приел руските условия. Конструкцията се разпадна през първата половина на 2026 г. с отхвърлянето на публичното предложение за мир, отправено от Зеленски към Путин, наред с изострянето на горивната криза в Руската федерация. Отричането на Рубио към края на юли отне и последната ѝ външна опора.
Този канал доведе до една-единствена материална придобивка. След като Министерство на финансите на САЩ вкара „Роснефт“ и „Лукойл“ в списъка на специално обозначените лица към края на октомври 2025 г. то издаде поредица от временни разрешения, които оставяха вратички в режима. Последното удължаване дойде на 19 май 2026 г. и позволяваше продажбата на руски петрол, вече натоварен на танкери. То изтече на 16 юни без подновяване и мерките влязоха отново в пълна сила. 12 дни преди това, на 4 юни, Дмитриев водеше кръгла маса „Русия и САЩ“ на икономическия форум в Санкт Петербург.
След това настъпи политическото разхлаждане. В края на юли държавният секретар Марко Рубио отрече да е имало договорки между двете държави в Анкоридж, докато руският министър на външните работи Сергей Лавров стовари вината за провала върху американската страна. 12 месеца след срещата на Путин и Тръмп отношенията между страните се намират в най-ниската си точка от завръщането на републиканеца в Белия дом. Насрещният натиск също не върви гладко: на 4 август сенаторът Рафаел Уорнок прекрати ускореното разглеждане на нов пакет санкции срещу Кремъл. Това обаче не връща изтеклите разрешения.
От икономическото направление оцеля само една действаща нишка, като тя е ликвидационна. На 21 август Министерство на финансите на САЩ удължи лиценза за преговори по продажбата на чуждестранни активи на „Лукойл“ до 19 септември 2026 г. Разрешението да разпродаваш не е инвестиционна програма.
Как Москва описва връзката с Вашингтон към настоящия момент, личи от изявление на заместник-външния министър Сергей Рябков от 21 август. Според него американската страна при Тръмп в общи линии показва готовност за конструктивен диалог, а контактите вървят системно по административна, разузнавателна и парламентарна линия. Икономическа линия в изброяването няма.
Защитата на Дмитриев никога не е била институционална. Формално над него е Юрий Ушаков, съветник на Путин по външната политика от 2012 г. насам и бивш посланик в САЩ, за когото казахстанският политолог Фьодор Крашенинников изтъква, че е значително по-влиятелен и от Лавров, и от Дмитриев. Съпротивата на министерство на външните работи е отлично документирана: в Рияд през февруари 2025 г. Путин прати две конкуриращи се групи, Лавров възразил срещу подготвения трети стол за Дмитриев и настоял президентът лично да го уведоми, ако съставът се променя, след което финансистът излязъл да говори с журналистите. Оттогава министърът е почти напълно изваден от работата по това направление, но и това не разчисти пътя пред съперника му. В края на 2025 г. след отмяната на срещата в Будапеща, опитът на Дмитриев да работи със САЩ се провали с гръм и трясък: министърът на финансите Скот Бесент го нарече руски пропагандист, а единствената среща, която успя да си уреди, беше с конгресменката Ана Полина Луна.
Държавните структури, чиито имена се появяват около съобщението, нямат одиторски функции. В него като свързани лица и институции са посочени прокуратурата, начело с Александър Гуцан – генерален прокурор от 24 септември 2025 г., Службата за икономическа сигурност към ФСБ, официалният говорител на Кремъл Дмитрий Песков и неговата дъщеря Елизавета Пескова. В руската политическа практика прокуратурата и икономическото контраразузнаване често служат като инструменти в конфликтите между различни групи от елита, а не просто като органи за финансова отчетност. Самата Пескова е разказвала за работата си във фонда преди излизането си по майчинство.
Компрометиращи материали срещу Дмитриев съществуват отдавна. На 1 април 2025 г. Фондът за борба с корупцията, основан от покойния руски опозиционер Алексей Навални, публикува собствено разследване, според което финансистът и негови близки имат имоти за 7,5 млрд. рубли (около 92 млн. долара по онова време).
Отговорът остана вътрешен. РФПИ предприе собствени проверки, прекрати стажантската си програма и се зае да установи кой е изнесъл документите, но кариерата на директора не пострада. Разследването беше публикувано броени дни преди първото му работно пътуване до Вашингтон, когато каналът едва започваше да се задейства. Разликата между сега и тогава не се крие в това какво съдържа досието, а в политическата стойност на човека, срещу когото то може да бъде използвано.
Съществуват и аргументи в подкрепа на обратния прочит. Крашенинников описва твърденията за конфликт между Ушаков, Лавров и Дмитриев като силно преувеличени, а Кремъл вече опровергава подобни оценки. На 7 ноември 2025 г. Песков отрече Лавров да е изпаднал в немилост, след като дългогодишният дипломат отсъства от заседание на Съвета за сигурност на Руската федерация и беше заменен от Максим Орешкин като представител на страната в Г-20.
Самият Дмитриев продължава с публичните си изяви. На 13 август той коментира разсекретени документи от САЩ по разследването „Russiagate“. На 19 август, в деня на съобщението за проверката, той коментира в Х и корупционния скандал около офиса на украинския президент Володимир Зеленски. И двете публикации Дмитриев завършва, представяйки се със своята титла на специален представител.
Двата прочита не се изключват взаимно. Дори проверката да е рутинна, информацията за нея се появява в момент, когато Дмитриев вече няма какво смислено да предложи: разрешенията са изтекли, Рубио отрече наличието на договорки, а срещу обещаните проекти за 14 трилиона долара стои един-единствен удължен лиценз за разпродажба на активи.
Всеки посредник е ценен докато има сделка, която е способен да осигури. Когато тя отпадне, остава само неговото досие. Затова позицията на Дмитриев вероятно наистина е разклатена – не толкова заради самата проверка, колкото заради изчезването на онова, което досега го е правело недосегаем. Подобна длъжност няма своя ведомствена основа: зад нея не стоят държавен апарат, бюджетна защита или институционална традиция, които да я запазят при липса на резултати. Тя съществува само докато може да показва такива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар