Уикър сочи Берлин за пример, докато санкционният закон чака в Камарата

🇺🇸 Председателят на Комисията по въоръжените сили на Сената на САЩ Роджър Уикър даде Германия като пример за собствената си страна в политиката към Русия. „Твърдата позиция на Германия срещу Москва трябва да служи за пример на всички западни съюзници, включително САЩ“, писа сенаторът на републиканците от Мисисипи в събота, 29 август. Той отправи поздравления по адрес на канцлера Фридрих Мерц за лидерството му в налагането на строги икономически санкции в отговор на Путин и неговите безразсъдни провокации срещу НАТО. Публикацията завърши с думите, получили обширен отзвук в европейските и украинските медии: „Путин ще продължи да бомбардира училища, църкви, клиники и други цивилни цели, докато не бъде победен или мъртъв. Времето за действие е сега.“

Поздравлението обаче предхождаше официалното решение. Пет часа по-рано Politico съобщи, позовавайки се на трима осведомени източници, че Мерц се готви да обвини Русия в опит за извършване на атака с дрон на летище Лайпциг/Хале и да обяви широк пакет от мерки спрямо множество субекти в Руската федерация. Очаква се това да стане около неформалната среща на външните министри на ЕС в Уиклоу във вторник. До момента на публикуване на този материал Берлин все още не беше наложил мерките. Следователно Уикър приветства заявено намерение, а не вече взето решение.

Следващото му изречение обаче изглежда насочено и към друг адресат. Само седмица по-рано бюлетинът на сенатора излезе със заглавие, призоваващо Камарата на представителите да приеме закона без повече отлагане.

Именно Камарата е адресатът на посланието на вътрешната политическа сцена. От 10 август тя все още не е разгледала съобщението за действията на Сената по H.R.5334 – законопроекта, който три дни преди това беше приет от горната камара с 86:11 гласа и който Уикър определя като задължителен за приемане. Докато Камарата не одобри поправката на Сената, законът не може да бъде изпратен в Белия дом.

Законопроектът не е внесен нито от Уикър, нито от някой друг републиканец. Негов автор е Джими Панета, конгресмен на демократите от Калифорния, който го внесе на 11 септември 2025 г. Комисията по бюджетни приходи на Камарата на представителите го одобри през март 2026 г. с 43:0 гласа. На 27 април Камарата го прие по ускорената процедура за временно спиране на правилника, с гласуване с възгласи и без нито един регистриран глас против. Сенатът получи текста на другия ден, но вече в продължение близо три месеца не е предприемал действия по него.

Процедурата в Сената беше задействана на 13 юли. Два дни по-рано Линдзи Греъм почина на 71-годишна възраст от аортна дисекация – ден след като се завърна визитата си в Киев. Сенаторът от Южна Каролина от години водеше преговорите по санкционния пакет. Впоследствие Сенатът пренаписа изцяло текста на Панета, промени заглавието и прекръсти закона на името на Линдзи. При поименния вот №224 на 7 август преработеният законопроект беше приет с 86:11 гласа – резултат, който според Уикър малко законопроекти са успявали да постигнат.

Обхватът на пакета е широк. Законът предоставя на президента правомощие да налага наказателни мита и вторични санкции на топ 5 купувачи на руски петрол и газ: Китай, Индия, Словакия, Унгария и Азербайджан. Предвидени са санкции насочени срещу самия Путин, неговото обкръжение и чуждестранните дружества, работещи с руската отбранителна промишленост. Отделен акцент е поставен върху китайската подкрепа за руските производители на оръжие.

Самостоятелен раздел е насочен към руския сенчест флот – танкерите, които превозват руски суров петрол под чужди флагове и заобикалят ограниченията върху корабоплаването. Текстът удължава и действието на Закона за санкциите срещу Иран от 1996 г.

Ключовата дума в тази законодателна инициатива се явява „правомощие“. Законът не налага автоматично санкциите, а упълномощава президента да ги въведе. Именно тук се очертава втора възможна причина за застоя, различна от евентуална съпротива в Камарата: досегашните действия на администрацията показват предпочитание към друга посока.

През март 2026 г. Тръмп разхлаби санкциите, наложени на руския петрол, за да ограничи поскъпването му във войната с Иран. Мерц публично описа решението като погрешно и заяви, че смекчаването на мерките и то в точно този момент, независимо от причината, счита за грешка. Закон, който предоставя допълнителни дискреционни правомощия, може да изглежда по-малко привлекателен за изпълнителна власт, която току-що е използвала вече наличните си правомощия в обратната посока. Уикър твърди, че президентът е готов да подпише закона, но гласуването, с което Камарата трябва да одобри сенатската поправка, все още не е насрочено.

Публикацията от събота не е изолиран изблик. На 5 февруари Уикър даде реч от трибуната на Сената чрез конкретни числа изложи оценката си за военните провали на Путин. Според него за цялата 2024 г. руската армия е окупирала 0,6% от украинската територия, а през 2025 г. – още 0,8%, или общо 1,4% за две години. Най-значимите руски настъпления от 2024 г. насам са напредвали със скорост между 15 и 70 метра дневно. Уикър нарече това една от най-бавните настъпателни кампании още от годините на Първата световна война и определи цената за самата Русия на 1,2 млн. убити и ранени.

Речта завърши с призив към собствения му Конгрес: проектът се ползва с преобладаваща подкрепа както у републиканците, така и сред демократите, включително в Камарата на представителите – тогава какво още чакаме?

Уикър следва същата линия и спрямо своята администрация. На 6 август, след като руска крилата ракета се разби на територията на Полша, а ударни дронове бяха прехванати във въздушно пространство на Румъния, той определи случилото се като преднамерена ескалация, която имала за цел да принуди НАТО да прекрати подкрепата си за Украйна. В същото изявление сенаторът свърза руските действия срещу Полша и Румъния с изтеглянето на американски бойни бригади от двете страни през предходните 9 месеца и отбеляза, че той категорично се е противопоставял на това решение.

Данните, върху които стъпва изречението му за бомбардираните клиники, са документирани. Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна (HRMMU) е потвърдила, че през юли 2026 г. в страната са били убити поне 437 цивилни, а други 2610 са били ранени. Това представлява увеличение с 30% спрямо юни и със 70% спрямо същия месец на 2025 г.

Броят на убитите е най-висок от май 2022 г. Жертвите сред децата (17 убити и 166 ранени) са най-много от април 2022 г. насам. За първите 7 месеца на годината мисията е отчела поне 12 477 загинали и ранени сред цивилното население. Според ръководителя ѝ Даниел Бел броят на жертвите се увеличава всеки месец от началото на годината.

Успоредно с това натискът все по-осезаемо се пренася на територията на съюзниците. Експлозивният дрон в Лайпциг е бил насочен срещу украински военно-транспортен самолет, а според Wall Street Journal оценки на американското разузнаване свързват операцията пряко с Русия.

През август румънските въоръжени сили обезвредиха морски дрон с взрив само на няколкостотин метра от газовото находище Neptun Deep в Черно море. Словашката полиция осуети планиран палеж във фабрика за дронове, докато в Естония продължава да се води разследване за евентуално руско участие в палеж срещу изпълнител от отбранителната промишленост. Германската служба за контраразузнаване намери подземен склад с готово за употреба оръжие край берлинското езеро Мюгелзее.

Паралелно в Брюксел се готви нов санкционен пакет, включващ близо 1600 позиции – около 800 физически лица и 800 дружества. Очаква се той да бъде приет към средата на октомври.

Разминаването, което имаше предвид Уикър, се описва като движение за Европа на две различни скорости. Европейският процес напредва: Берлин се насочва от експулсиране на дипломати към икономически мерки и Брюксел готви значително разширяване на своя санкционен списък. Американският процес е блокиран на едно процедурно действие, срещу което засега не се очертава публично мнозинство.

Камарата прие първоначалния текст без нито един регистриран глас против и оттогава насам не се открои добре оформена фракция, която публично да блокира закона. Това поставя под съмнение обяснението, че застоят се дължи единствено на съпротива в долната камара. Това обаче не изключва съществуването на задкулисни възражения, процедурно бавене или нежелание законът да бъде придвижен в сегашния му вид.

Уикър твърди, че Тръмп е готов да го подпише. В същото време законът осигурява правомощия, а не налага задължения, а през март същата тази администрация използва наличните си правомощия, за да разхлаби ограниченията върху руския петрол. Именно това противоречие оставя открит въпроса дали това забавяне е чисто процедурно, или отразява резервите на Белия дом към политическата посока на законопроекта.