🇺🇸 Два дни след внезапната смърт на сенатора Линдзи Греъм санкционният закон срещу Русия, прокарван от него в продължение на повече от година, отново излезе на преден план в Сената, но съдбата му остава в ръцете на един човек. Служител на Белия дом заяви пред CNN, че президентът Доналд Тръмп ще подкрепи приемането на пакета. Попитан същата вечер от журналистката на CNN Кейтлан Колинс дали ще подпише закона, самият Тръмп отговори уклончиво: „Да, обсъждаме го… Ще решим много скоро.“ На този етап недвусмисленият личен ангажимент отсъства, а именно него очакват сенаторите от двете партии, преди да пуснат закона в пленарна зала.
Разликата не е формална. „Всичко е в ръцете на един човек – когато президентът Тръмп реши, че е време да сложи край на войната в Украйна, да отдаде почит на паметта на Линдзи“, каза заместник-лидерът на демократите в Сената Дик Дърбин, който беше близък до Греъм. „Той трябва да каже, че го подкрепя лично.“
Уговорката издава натрупан опит: години наред Греъм повтаряше, че Белият дом стои зад закона му, но одобрението така и не се материализира в конкретна дата за гласуване. „Линдзи казваше преди време, че президентът го подкрепя, но това не значеше, че е готов да натисне спусъка… Не знам дали някога получихме напълно зелена светлина“, призна републиканецът Джон Хоувън.
Законопроектът „Sanctioning Russia Act“, внесен от Греъм и демократа Ричард Блументал още през 2025 г., дава на президента правото да наложи мита до 500% върху вноса от държави, купуващи руски петрол, природен газ и уран. Греъм обичаше да нарича пакета „съкрушителни“ санкции, способни да пресушат приходите, с които Москва финансира войната. В първоначалния си вид законът събра подкрепата на 85 от 100 сенатори – далеч над прага, който би обезсмислил всяко процедурно протакане – и вече бе приет от Камарата на представителите. Договорената с Белия дом версия обаче стеснява обхвата на санкциите и смъква максималната тарифна ставка под тавана от 500%; законодателният текст още не е публикуван, а редица сенатори признават, че не са го чели.
Дотук пътят на закона беше история на отлагането. Внесен преди повече от година, пакетът бързо събра над 80 съвносители от двете партии – числа, които в друга епоха биха гарантирали гладко приемане. Тюн обаче го държеше настрана от пленарната зала, за да остави на Белия дом поле да води собствената си кампания за натиск срещу Москва. През юни водената от демократите Камара прокара отделен закон за допълнителна военна помощ за Украйна и нови санкции, събирайки шест републикански гласа и един на независим – знак за широка, но разпръсната подкрепа, която досега не се сливаше в единен документ с президентски подпис под него.
Пробивът дойде в петък, 10 юли. Греъм, Блументал и колегите им Джийн Шейхин и Роджър Уикър обявиха в съвместно изявление, че са постигнали договорка с администрацията да придвижат обновената версия – „значителен напредък“ срещу онези, „които купуват руски петрол и природен газ и захранват военната машина на Путин“. Преговорите се водеха дни по-рано в Анкара с министъра на финансите Скот Бесент; в събота вечер Греъм лично извести Тръмп по телефона за резултата. Часове преди това сенаторът беше в Киев – десетото му посещение – където се срещна с президента Володимир Зеленски. „Договорихме се с Белия дом за версия на санкционния закон, която те ще подкрепят. Това значи, че ще стане закон“, посочи Греъм пред репортери, описвайки се като „по-оптимистичен от всякога, че имаме формулата да сложим край на тази война“. Договорката идва на фона на осезаемо затопляне между Тръмп и Зеленски: по-рано същата седмица срещата им в Анкара беше рязък отклон от предишните остри нападки на американския президент, който доскоро наричаше украинския лидер „неблагодарен“.
Малко след това дойде смъртта. Греъм, на 71 години, почина в дома си на Капитолийския хълм в събота вечер след, по думите на офиса му, „кратко и внезапно неразположение“. Предварителното заключение на съдебната медицина сочи аортна дисекация – разкъсване на стената на аортата. Окончателни изводи ще бъдат направени след допълнителни изследвания. По настояване на Тръмп губернаторът на Южна Каролина Хенри Макмастър назначи сестрата на сенатора, Дарлин Греъм Нордоне, да довърши мандата му; тя полага клетва днес. Републиканецът Рон Джонсън се очаква да поеме Бюджетната комисия, която Греъм оглавяваше. Зеленски определи покойния сенатор като „непоколебим защитник“ на украинската кауза.
В Сената смъртта отприщи рядко за последните години единодушие. Лидерът на републиканците Джон Тюн, който на моменти сдържаше сълзи в пленарната зала, определи приемането на закона с неговите 85 съвносители като „страхотна почит към наследството на Линдзи“. Лидерът на демократите Чък Шумер призова пакетът да влезе в зала „незабавно“ и предрече, че „ще мине с огромно мнозинство“; ветеранът републиканец Чък Грасли се присъедини към настояването за бърз вот. Демократът Кори Букър отбеляза, че одобрението би било начин „да покажем двупартийно сплотяване около нещо, за което той буквално използваше последния си дъх“. Блументал, който водеше преговорите с търговското представителство на САЩ, Белия дом и Министерството на финансите, се обяви за „напълно решен и посветен“ да прокара закона; в последния си дълъг разговор с него, спомни си сенаторът, Греъм ликувал от постигнатото споразумение и го определил като „изключително значимо постижение“. Демократът обяви, че ще потърси Тюн за график и нов републикански водещ съвносител на мястото на Греъм; конгресменът републиканец Джо Уилсън дори предложи законът да бъде наречен на самия сенатор.
Тук обаче инерцията се разминава с механиката. Гласовете никога не са били проблемът – пакетът има мнозинство отвъд всяко процедурно съпротивление и го имаше преди смъртта на Греъм. Ограничението е другаде: в готовността на един човек да се обвърже открито. Думата на неназован служител, че „Тръмп подкрепя закона“, е обещание на Белия дом, но не подпис на президента; а собственият му отговор пред камерите с уклончивото „ще решим много скоро“ спира точно преди обвързването. Тюн държеше пакета далеч от пленарната зала близо година именно защото този сигнал така и не се втвърди до ангажимент. Позицията на самия Тръмп към Москва варираше от помирителна до конфронтационна, тъй че уверение на негов сътрудник тежи дотолкова, доколкото бъде потвърдено следващото настроение на президента. Прецедентът тежи над сегашните уверения – неотдавна Тръмп отказа да подпише жилищен закон, който самият той беше одобрил. Обещание на администрацията и дума на президента не са едно и също нещо, а законът чака второто.
Дори публично одобрение не разчиства пътя докрай. Ранд Пол от Кентъки предупреди, че ще се бори срещу всеки опит за бърз вот: мита срещу Китай и Индия заради покупките им на руски петрол биха били „голямо сътресение за търговията и много опасни за световната икономика“, а дори смекчените ставки „може да се окажат катастрофа“. Той припомни колко малко са били обмислени последиците от войната срещу Иран върху петролните пазари – притеснение, което не е абстрактно: миналия месец Вашингтон остави да изтече лицензът, позволяващ на редица уязвими държави да купуват руски петрол по море. Времето също работи срещу закона – той се конкурира за пленарни часове със задължителния бюджет за отбрана и бюджетните закони, които трябва да предотвратят спиране на правителството, докато войната в Иран държи петролните цени под напрежение. Има и процедурно усложнение: оригиналният текст вече мина през Камарата, но сенаторите искат да го променят, което би върнало закона за нов кръг гласувания.
При това разположение най-вероятният сценарий е санкционният пакет да се придвижи бързо, ако Тръмп го подкрепи лично; тогава натрупаната воля за почит към Греъм и категоричното мнозинство ще свършат останалото за дни. Обратната посока е също толкова отворена: продължи ли президентското мълчание и последва ли отдръпване като при жилищния закон, пакетът отново ще затъне в познатата процедурна безтегловност, независимо от 85-те съвносители. Знак, че везната се наклоняват към приемане, би било изрично, публично одобрение от самия Тръмп – пост, изявление пред камери, недвусмислен призив към Тюн да внесе текста; знак в обратната посока – поредна седмица без дума от страна или разграничение на президента от договорената версия. Заветът на Греъм е готов да стане закон; отсъства единствено гласът, който самият той приживе така и не успя да изтръгне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар