САЩ разгръщат допълнителни A-10 Warthog към Близкия изток

🚨 ВВС на САЩ прехвърлят нова група щурмови самолети A-10C Warthog към зоната на отговорност на Централното командване (CENTCOM) за участие в операция „Epic Fury“ срещу Иран. В същото време три въздушни цистерни KC-135 Stratotanker излетяха от авиобаза Милденхол в Обединеното кралство, за да се срещнат с полетна група от 8 щурмовици A-10 с позивна TABOR 71 над Атлантическия океан.

По непотвърдени данни от прихванати радио комуникации, два от самолетите са резервни. Едновременно с това около 20 машини A-10C са засечени на международното летище в Портсмут, Ню Хемпшир – стандартна отправна точка за трансатлантически полети към Лейкънхийт, Англия, където през последните седмици се наблюдава значително натрупване на американски бойни самолети. Смята се, че машините принадлежат на 124-о изтребително крило на Националната гвардия на Айдахо и 127-о крило на Националната гвардия на Мичиган, съобщава The War Zone.

A-10 вече са активен участник във въздушната кампания срещу Иран от самото ѝ начало на 28 февруари. На 2 март CENTCOM потвърди, че щурмовиците са използвани срещу ирански цели още през първите 48 часа на операцията. Оттогава те действат в двойна роля – срещу бързоходни ирански катери в Ормузкия проток и срещу шиитските милиции в Ирак, включително с продължителен обстрел срещу наземни цели с бордовото оръдие GAU-8 – мисията, с която този вид самолети е легендарен от десетилетия. Командващият CENTCOM адмирал Брад Купър заяви на 16 март, че американските сили са унищожили над 100 ирански военноморски кораба. Самолетът, който ВВС планират да извадят от въоръжение до края на десетилетието, получава с тази операция вероятно последната си бойна употреба в реален конфликт, отбелязва Defense One.

Допълнителните A-10 биха увеличили капацитета за непосредствена въздушна поддръжка при евентуална операция срещу остров Харг – главният ирански петролен износен терминал, през който минават 90% от петролния експорт на страната. Островът вече е подложен на интензивен огън от началото на конфликта.

Разгръщането съвпада с продължаващото натрупване на американско военно присъствие в Близкия изток. По данни на Washington Post, командването на 82-ра въздушно-десантна дивизия начело с генерал-майор Брандън Тегтмайер е било изпратено в региона, заедно с 2000 десантчици от бригадата за бързо реагиране (Immediate Response Force). Те се присъединяват към около 5000 морски пехотинци, които също са в процес на разполагане, и към около 50 000 американски военнослужещи, вече намиращи се в региона.

Военни експерти, цитирани от CNBC, оценяват мащаба на допълнителните подкрепления като съответстващ на дискретни и ограничени по време операции, а не на продължителна сухопътна кампания. New York Times съобщи през уикенда, че около сто бойци от специалните операции, включително рейнджъри и „тюлени“, са пристигнали в региона, макар все още да нямат конкретни задачи.

Паралелно с военната ескалация преговорите между Вашингтон и Техеран остават в задънена улица. САЩ предадоха миналата седмица 15-точков план за примирие чрез Пакистан, включващ отваряне на Ормузкия проток, през който минават около 20% от световния петрол, и ограничения за иранските ядрени програми.

Държавният секретар Марко Рубио уточни пред Al Jazeera, че посочените условията включват прекратяване на ракетната и дроновата програма на режима. Техеран отхвърли предложенията. Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаи определи условията като „нереалистични, нелогични и прекомерни“ и заяви: „Под военна агресия сме. Затова всички наши усилия са съсредоточени върху самоотбрана.“ Иран от своя страна настоява за спиране на израелските удари по ирански съюзници, репарации за военни щети и дори изтегляне на американски бази от Близкия изток.

Тръмп потвърди пред Financial Times, че преговаря с председателя на иранския парламент Мохамад Бакер Калибаф и очаква „да разбере в рамките на седмица“ дали той е партньор, с когото може да се работи. Американският президент удължи крайния срок за отваряне на протока до 6 април и направи твърдение, че Иран е разрешил преминаването на 10, а по-късно на 20 петролни танкера през протока като „подарък“.

„Те ми дадоха 10. Сега дават 20“, заяви Тръмп, приписвайки този ход на Калибаф. Министърът на финансите Скот Бесент заяви пред Fox News, че „виждаме повече кораби да преминават всеки ден“, но в крайна сметка „САЩ ще възстановят контрола над протока“.

В публикация в Truth Social днес Тръмп заплаши, че ако скоро не бъде постигната сделка, САЩ ще „разрушат и напълно заличат“ всички ирански електрически централи, петролни кладенци и остров Харг, а „възможно и всички опреснителни инсталации“. Освен това той допусна и вариант, при който Вашингтон обяви победа без Иран да отвори протока, съпроводен с унищожаване на значителна част от гражданска инфраструктура, включително достъпа на иранското население до електричество и питейна вода.

Запитана дали тези заплахи означават подготовка за евентуални военни престъпления по международното право, говорителката на Белия дом Каролайн Ливит отговори, че изявлението показва, че „най-добрият ход на Иран е да сключи сделка“. По въпроса дали Тръмп ще поиска зелена светлина от Конгреса за евентуална наземна операция, Ливит заяви, че администрацията „винаги“ ще спазва закона, но че президентът „очевидно е отказал да изключи“ изпращането на войски.

Wall Street Journal съобщи днес, че Тръмп обмисля военна операция за изземване на близо 500 кг обогатен уран от територията на Иран. Бивши военни и експерти описват подобна мисия като най-сложната възможна операция, която може да бъде разпоредена: тя изисква пробив през иранската ПВО, наземно осигуряване от бойни части, тежко инженерно оборудване за достигане до подземните хранилища и специализиран екип за изземване и транспортиране на радиоактивен материал. Сателитни снимки от миналия юни дават основания да се смята, че иранският режим вероятно е преместил поне част от обогатения уран в защитена база, за да го предпази от въздушни удари.

Икономическите последици от конфликта се задълбочават. Австралийската инвестиционна група Macquarie предупреди, че ако войната продължи до юни при затворен проток, петролът може да достигне рекордните 200 долара за барел – сценарий, на който тя отрежда 40% вероятност, съобщава Bloomberg. Сега цените са чувствително под този праг, като фючърсите на West Texas Intermediate са около 103 долара, а тези на Brent са над 107 долара за барел. Белият дом вече проучва какво би означал скок до 200 долара за американската икономика, информира Bloomberg, позовавайки се на запознати източници. Инфлацията в САЩ за март вече е ускорила до 3,4% на годишна база спрямо 2,4% през февруари, като главна причина са растящите цени на горивата.

Председателят на иранския парламент Калибаф отправи остра забележка към Вашингтон, че публикациите на Тръмп в Truth Social преди отварянето на пазарите са „често просто подготовка за прибиране на печалби“ и отправи съвет: „Правете обратното: ако изпомпват, продавайте на късо; ако свалят, купувайте.“

Публикацията беше прегледана над 8 милиона пъти. Тя дойде броени дни след като Financial Times направи разкритие, че петролни фючърси за около 580 милиона долара са сменили собственост в рамките на една минута, 15 минути преди Тръмп да обяви „продуктивни разговори“ с Иран, което моментално свали цените. Нобеловият лауреат Пол Кругман определи случая като „предателство“, съобщава Fortune. Американското правителство категорично отхвърля обвиненията в търговия с вътрешна информация.

Иран, чиито танкери продължават да действат през протока, печели понастоящем близо два пъти повече от дневни петролни продажби, отколкото преди конфликта, съобщава The Economist.