Френската армия задържа танкер от руския „сенчест флот“ по подозрение в изстрелване на дронове

Френски войници на палубата на танкера Boracay – един от четирите кораба, свързани със сенчестия флот, разположени близо до бреговете на Дания по време на инцидентите с дронове.
📸 Снимка: Дамиен Майер/AFP/Getty Images

🇫🇷⚓️🇷🇺 Френски военни са се качили на борда на петролен танкер, който е включен в списъка на т.нар. „сенчест флот“ на Руската федерация и заподозрян, че е служил като платформа за изстрелване на дроновете, които миналата седмица доведоха до затваряне на летища в Дания.

Снимки показват военни на палубата на танкер с името BORACAY, който е използвал много имена и като един от четирите свързани кораба в Балтийско море при инцидента с дронове на 22 и 24 септември, които все още не са напълно изяснени.

Танкерът, плавал от руския петролен терминал в Приморск в Ленинградска област с товар от 750 000 барела суров петрол за Вадинар, Индия, е бил спрян от кораб на френските военни в неделя и пренасочен към Сен Назер в Западна Франция, докато разследването продължава.

Разследването е било започнато от френската прокуратура малко по-рано на същия ден. Президентът Макрон описа този ход като „добро решение“. На въпрос за танкера или инцидента, Кремъл заяви, че няма никакви данни за случая.

Стефан Келенбергер, прокурор в пристанищния град Брест в северозападна Франция, каза, че разследването е било започнато поради невъзможността на екипажа да докаже националността на кораба и отказа им да съдействат на разследването.

Танкерът BORACAY, плаващ под флага на Бенин, наскоро смени името си от „Пушпа“. Именно под това име той беше наблюдаван да плава на запад около Дания миналата седмица и беше установен от военноморски експерти като един от няколко свързани с Русия кораба, които може да са замесени в инцидентите с дронове.

Летището в Копенхаген остана затворено за около четири часа вечерта на 22 септември. Летище Олбор го последва само след два дни, когато в датското въздушно пространство отново навлязоха неизвестни дронове. Нито един от тях не беше свален, и макар Дания да сочи Русия като виновник, нейните разследващи не успяха да установят със сигурност кой носи отговорност.

Една от хипотезите е, че дроновете, почти сигурно по-големи модели с делта или фиксирани крила, са били изстреляни от един или няколко кораба в близост до бреговете на Дания, което е оставило твърде малко време на военните да реагират. Макар произходът на дроновете да не е окончателно потвърден, такива дронове могат да се изстрелят от катапулт, който може лесно да се пренесе към голям кораб.

Репортажи на разследващи журналисти посочиха други два търговски кораба: ASTROL-1 и OSLO CARRIER-3, плавали в района по това време, както и руския военен кораб „Александър Шабалин“, заснет от екипа на датски таблоид на хеликоптер южно от Лангеланд, в западната акватория на Балтийско море.

Отделно проникване се случи в небето над Северна Германия миналата седмица. Според официална оценка, цитирана в репортаж на Der Spiegel, дронове, за които се смята, че провеждат разузнаване, са прелетели над военни обекти и инфраструктура в северната провинция Шлезвиг-Холщайн.

В сряда датският премиер Мете Фредериксен заяви, че Европа е изправена пред хибридна война, имайки предвид проникванията на дронове над Дания и Полша през септември. „От европейска гледна точка, има само една държава, която е готова да ни заплашва, и това е Русия“, добави тя.