Турция настоява за включване в европейската ПВО архитектура чрез проекта SAMP/T

Войници представят системата за противоракетна отбрана SAMP/T на Thales по време на международен военен панаир в Келце, южна Полша, 2 септември 2014 г.
📸 Снимка: Reuters

🇫🇷🤝🇹🇷 На 25 юни 2025 г., по време на срещата на върха на НАТО в Хага, турският президент Реджеп Тайип Ердоган призова френския президент Еманюел Макрон за премахване на политическите пречки, блокиращи продажбата и съвместното производство на френско-италианската зенитно-ракетна система Eurosam SAMP/T. Темата бе повдигната в рамките на двустранни разговори, като Ердоган подчерта, че Турция, втора по численост сухопътна армия в НАТО и сред петте най-големи участници в операциите на Алианса, трябва да има достъп до европейски отбранителни инициативи.

Според турски представители, позитивен отговор от страна на Франция би дал тласък на реализацията на националния противоракетен щит на Турция – „Стоманен купол“ (Steel Dome), чиято оперативна готовност се планира за следващите 2–3 години. Ердоган използва форума и за да настоява неевропейските членки на НАТО, като Турция, да получат роля в бъдещото оформяне на европейската отбранителна рамка.

Проектът SAMP/T, разработван от консорциума Eurosam (Thales, MBDA и Leonardo), е договорен още през 2018 г., но бе замразен след влошаване на френско-турските отношения заради операция „Извор на мира“ в Сирия през 2019 г. Италия обаче запази подкрепата си за съвместната работна група и идеята за тристранно сътрудничество.

Турските военни настояват, че придобиването и локализираното производство на SAMP/T е ключов елемент за допълване на собствените ПВО системи (като Hisar и Siper) и постигане на съвместимост със системите за въздушна отбрана на НАТО. Те подчертават, че липсата на европейски ПВО платформи отслабва оперативната съвместимост в турското въздушно пространство. Според турски оценки, френската съпротива срещу проекта е предимно политическа.

Допълнително напрежение внася фактът, че Турция продължава да притежава руската система С-400, закупена през 2017 г. срещу $2.5 млрд. Сделката доведе до отстраняването на Анкара от програмата за изтребители F-35 и американски санкции по закона CAATSA. Макар системата да не е активирана, НАТО и Вашингтон продължават да настояват, че тя крие риск за сигурността на съюзническите технологии.

По време на срещата в Хага Ердоган е уверил американския президент Доналд Тръмп, че С-400 ще се използва само ограничено и няма да бъде интегрирана в инфраструктурата на НАТО или в Steel Dome. Турските власти уточниха, че фокусът остава върху разработка на собствени и съвместими със съюзниците платформи.

„Стоманен купол“ е централен елемент в стратегията за модернизация на противовъздушната отбрана на Турция. Той ще обединява множество сензори, системи за командване и контрол и прехващачи, способни да реагират на заплахи на различни височини и дистанции. Освен Hisar и Siper, концепцията включва системи с насочена енергия (като Alka и Gökberk), цифрово управление чрез HERİKKS и свързаност чрез RADNET. Очаква се и използване на изкуствен интелект за управление на прехвата.

Зенитно-ракетната система SAMP/T, използваща ракети Aster 30, вече е разположена във Франция, Италия, Украйна и Сингапур. Новата версия SAMP/T NG разполага с радар с активно електронно сканиране, базиран на GaN технология, и е съвместима с отбранителната мрежа на НАТО. Освен Турция, редица страни в Европа, включително Белгия, Хърватия и Дания, проявяват интерес към системата, докато Полша и Швеция избраха американския Patriot.

Турските власти настояват, че включването на SAMP/T ще запълни празнината в далекобойния сегмент на „Стоманения купол“ и ще подобри съвместната отбрана на Алианса. Освен военно-техническите ползи, проектът предлага и индустриални – включително локално производство на радари и ракети, както и възможност за експорт.

Ердоган представи системата като национален принос към колективната европейска сигурност и предупреди, че изключването на Турция по политически причини подкопава солидарността в Алианса. Макар Макрон да не е дал публичен отговор, Анкара продължава дипломатическия натиск, определяйки проекта като стратегическа възможност за по-дълбока интеграция в отбранителната архитектура на НАТО.