САЩ изпратиха ескадрила от наземни щурмови самолети A-10 Thunderbolt II срещу китайските заплахи във Филипините.

📸 Снимка: Staff Sgt. Ryan Callaghan / Moody Air Force Base

🇺🇸🤝🇵🇭 На 11 декември 2024 г. САЩ изпратиха щурмови самолети A-10 Thunderbolt II към Филипините за съвместни тренировъчни учения с военновъздушните сили. Това разполагане подчертава дългогодишното отбранително партньорство между двете държави и се провежда на фона на нарастващото напрежение в Южнокитайско море. A-10, причислени към 25-та изтребителна ескадрила, базирана в Южна Корея, кацнаха във военновъздушната база Кларк на 6 декември и ще останат във Филипините до 15 декември.

Това обучение е част от стратегията за динамична заетост на военновъздушните сили на САЩ (DFE), която има за цел да осигури стратегическа предвидимост, като същевременно поддържа оперативна непредвидимост в оспорвани региони. Официално приета през 2018 г., стратегията на DFE съчетава стратегическо предвиждане с оперативна гъвкавост, за да отговори ефективно на заплахи в спорни зони. Разработен на фона на нарастващо съперничество със сили като Китай и Русия, този подход дава приоритет на гъвкавите и краткосрочни внедрявания пред продължителни или фиксирани ротации.

От неговото прилагане мисиите на DFE се провеждат в стратегически региони, сред които Европа и Индо-Тихоокеанския регион, за да се тества и демонстрира способността за реакция на силите. Тези бързи, често необявени разгръщания са предназначени да държат противниците несигурни относно намеренията на САЩ, като същевременно повишават възпирането. В същото време тази стратегия максимизира готовността на войските за бързо развиващи се геополитически заплахи, критичен фактор в чувствителни зони като Индо-Тихоокеанския регион океан, където наскоро бяха приложени DFE с разполагането на A-10 във Филипините през декември 2024 г.

Тази съвместна тренировъчна операция се провежда на фона на ескалиращото напрежение в Южнокитайско море, където доклади от края на ноември 2024 г. показват присъствието на близо 100 китайски кораба близо до остров Титу, окупиран от Филипините. Оспорваните води са обект на припокриващи се териториални претенции, включващи Китай, Филипините и други държави от Югоизточна Азия. Договорът за взаимна отбрана, подписан през 1951 г. между Съединените щати и Филипините, задължава и двете нации да реагират съвместно на всяко нападение срещу техните обществени плавателни съдове, самолети или въоръжени сили в региона, подчертавайки значението на това военно сътрудничество.

Военните връзки между Филипините и Съединените щати са дълбоко вкоренени, датиращи от подписването на Договора за взаимна отбрана през 1951 г., който ангажира двете страни във взаимна защита в случай на въоръжени атаки в тихоокеанския регион. Те бяха допълнително затвърдени от споразумението за военна база от 1947 г., което позволи на Съединените щати да поддържат стратегически съоръжения като военновъздушна база Кларк, северно от Манила, и военноморска база Субик Бей, на западния бряг на Лузон.

Въпреки че САЩ се оттеглиха от тези бази през 1991 г. след гласуване в сената на Филипините, сътрудничеството се възобнови енергично със Споразумението за засилено сътрудничество в областта на отбраната (EDCA), подписано през 2014 г. Това споразумение предоставя на силите на САЩ достъп до няколко ключови бази, включително военновъздушна база Антонио Баутиста в Палаван, близо до Южнокитайско море и авиобаза Баса в Пампанга за временни ротации. Тези бази играят стратегическа роля в редовни съвместни учения като Balikatan, които имат за цел да подобрят оперативната съвместимост и да се справят с предизвикателствата пред сигурността, особено на фона на нарастващите претенции на Китай в Южнокитайско море. Днес този съюз остава крайъгълен камък на стабилността в региона.

Министерството на отбраната на САЩ определи Индо-Тихоокеанския регион като приоритет поради ескалиращите военни и морски дейности на Китай. Редовните съвместни тренировъчни учения, като пристигането на A-10 и скорошното въздушно учение над Филипинско море през ноември, са централни за стратегията на Вашингтон за поддържане на свободен и отворен Индо-Тихоокеанския регион. Според официални представители на САЩ тези учения имат за цел да засилят оперативната съвместимост и споделените способности, като гарантират готовността на силите пред възникващи регионални предизвикателства.

A-10 Thunderbolt II, известен като "Warthog", е двумоторен щурмов самолет, известен със своята здрава конструкция и възможности за близка въздушна поддръжка. Задвижван от два двигателя General Electric TF34-GE-100, той постига максимална скорост от 833 км/ч и има боен обсег от 460 км. Самолетът е силно брониран, за да издържи на наземния огън и разполага с резервни системи за повишена жизнеспособнос.

Основното му оръжие е 30-милиметровото ротационно оръдие GAU-8/A Avenger, способно да изстреля 3900 изстрела в минута, оптимизирано за унищожаване на бронирани превозни средства. Освен това A-10 може да носи до 7 260 килограма смесени боеприпаси, сред които управляеми и неуправляеми ракети и бомби, през 11 точки на твърдост. Способността му да работи на ниска надморска височина и бавни скорости го прави несравним в мисиите за непосредствена въздушна подкрепа и блокиране на бойното поле.