Кремъл е близо до превземането на Покровск, жизненоважен украински град.

Пътници, настанили се във влак на жп гарата в Покровск, Донецка област по време на евакуация към областните центрове Днипро и Лвов, 18 юни 2024 г.
📸 Снимка: Gleb Garanich/Reuters

🇺🇦⚔️🇷🇺 Това не е първата евакуация на Нина Уварова. На две години и половина тя бяга от настъпващия Вермахт. Сега, тя е на 84 години и бяга от армията на Владимир Путин. Пенсионираната учителка е опаковала най-ценните си вещи в пет чанти, които синът й качва на евакуационния влак за Лвов в 14:10 часа. Емоциите от изминалия ден навяват спомени за първото ѝ бягство. „Експлозиите, стрелбата, криенето в мазета, все още помня всичко.“ Решението да напусне я агонизира, но руският артилерийските снаряди, стоварващи се в южните квартали на Покровск не ѝ оставят избор.

Покровск, град с население 59 000 души и важен транспортен кръстопът, наблюдава от първия ред бойните действия от февруари 2022 г. насам. Но едва през последния месец бъдещето му се оказа изложено на сериозна заплаха. Русия гледа на превземането му като на стратегическа цел, която открива пътя към бъдеща офанзива към големите областни градове Днипро и Запорожие. Голямата надежда на Украйна беше, че изненадваща офанзива срещу Курск ще облекчи натиска. Уви, не само че не се облекчи, но и темпото на руския напредък в региона се ускори.

И така, Покровск се готви за неприятна, нова фаза на войната. Районната полиция и местната администрация бяха евакуирани. Два супермаркета затвориха, а останалите вероятно ще ги последват съвсем скоро. Местните се редят на опашки пред банки и пенсионни служби, бързайки да си свършат нещата, докато все още могат. Вътре в града колите се състезават с висока скорост. На 19 август властите призоваха жителите да напуснат незабавно. Мнозина се вслушват в съветите и тръгват с багажници на покрива, пълни със семейни реликви, хладилници, коледни елхи, дивани, столове, матраци, с баби, седнали изтощени на задната седалка.

Изтеглянето на Украйна от Авдиевка през февруари и неуспешната ротация на украинските войски в близкото Очеретине през май поставиха условията за началото на руската атака срещу Покровск. Сега руската армия е на 10-ина километра източно от града. На перона на ЖП гарата звукът на хлипане се съревновава със скърцането на домашни любимци, натъпкани в чанти и клетки за дългото пътуване на запад. Един въпрос е достатъчен, за да предизвика сълзи. Юлия Костинова се срива, когато си спомня как руска бомба на 11 август разруши месокомбината, в който работеше. „Постоянен стрес, експлозии, врати и прозорци, които се отварят от ударните вълни“, казва тя. „Всичко в теб се стяга. Чувате ракетата, чакате и се питате дали ще се взриви близо до вас и дома ви.“

Украинските командири дават разнопосочни обяснения за успеха на руското настъпление. Някои твърдят, че няма достатъчно снаряди, а врагът разполага с до десет пъти повече. Други посочват руската тактика - малки пехотни атаки, планиращи бомби, нови тактики на електронна война. Но проблемите с изтощението и недостигът на жива сила изглежда са в основата на колапса. „Хората не са направени от стомана“, казва полковник Павло Федосенко. „Украинските войници, отстъпващи като численост 4:1, не получават почти никаква почивка“, споделя той. Някои от тях прекарват на фронтовата линия по 30-40 дни, натъпкани в окопи и лисичи дупки на сантиметри от смъртта. „Дъблин“, боец, прикрепен към 59-та мотопехотна бригада югоизточно от Покровск, познава войници, които са на терен от над два месеца. Двама от тях получиха инсулт. Освен това, проблемите на украинската армия само се усложняват от „идиотски“ заповеди, казва той.

Изненадващото украинско нахлуване в Курска област предизвиква смесени чувства. „Дъблин“ твърди, че първоначалните успехи са повдигнали бойния дух, но това не продължи дълго. Надеждата, че Русия може да отговори с предислоциране на войски от Покровск, беше изместена от осъзнаването, че това няма да се случи. Източници от украинските служби за сигурност потвърждават, че докато Русия е преместила войски от други направления от фронта, силите в Покровск са били подсилени. Междувременно Украйна предислоцира подразделения от своите специални сили към Курск, а закърпва фронта в Покровск с непроверени формирования. „Руснаците разбраха това и не се хванаха на въдицата“, оплаква се „Дъблин“.

Защитниците на Покровск не са склонни да кажат колко още ще могат да издържат. На руската армия може да са ѝ нужни седмици и дори месеци, за да премине през отдалечени градове като Мирноград, Селидове и Украинск, особено сега, когато е преследвана от дронове, артилерия и изтребители. Напредването се забави от 19 август, обясни Александър, оператор на дронове от 110-та бригада, който извършва наблюдение на бойното поле от екрана. Но руснаците имат навика да се нахвърлят върху слабите места до опустошителен ефект, предупреди той. Изглежда е единствено въпрос на време Покровск да бъде смазан така както бяха смазани Мариупол, Бахмут и Авдеевка.

Остава отворен въпросът - какво следва тогава? Контролът над Покровск и достигането до административните граници на Донецка област може да са достатъчни за Владимир Путин да обяви политическа победа, с което да сложи началото на сериозни преговори за мир. А може и да не е така. Много ще зависи от това дали Украйна може да задържи територията в Курска област, която сега е под неин контрол, за да я използва като разменна монета в бъдещите преговори.

Г-жа Уварова е категорична, че не вярва на нито една от „лъжите“ за преговорите, които чете във вестниците, които нейните синове ѝ изпращат всяка седмица. И със сигурност няма време за мъж, чието име би предпочела да остане неизречено. „Отвратително е да го слушам. Отвратително е да го гледам. Отвратително е да се чете за него.” Тя въздъхва, преди да се изкачи по трите стъпала на вагона, да се обърне и да помаха на родния си Покровск за последно сбогом.