Lockheed Martin достави 4600-ия F-16 Fighting Falcon по време на честванията на 50-ата му годишнина.

Първият F-16 Block 70 на Кралските военновъздушни сили на Бахрейн беше отбелязан в Lockheed Martin в Грийнвил, Южна Каролина на 10 март 2023 г.
📸 Снимка: Lockheed Martin

🇺🇸 На 20 юли 2024 г. Lockheed Martin обяви доставката на 4600-ия F-16 Fighting Falcon на British Royal International Air Tattoo (RIAT) 2024. Този юбилей съвпадна с честването на 50 години F-16 в RIAT, който включваше 28 изтребителя F-16 от 11 държави и специална възпоменателна схема.

F-16 Fighting Falcon на General Dynamics има дълга история, започваща с първия му полет на 20 януари 1974 г. Той е замислен в отговор на нуждата от изключително маневрен, лек изтребител, способен да постигне превъзходство във въздуха. Тази необходимост възниква от уроците, научени по време на войната във Виетнам. Програмата за леки изтребители (LWF), която започна в началото на 1970 г., повери разработката на F-16 на групата Fighter Mafia, включително полковник Джон Бойд, въз основа на теорията за енергията и маневреността, наблягайки на високо съотношение на тяга към тегло и минимално загуба на енергия по време на маневри.

В стремежа си да разработи рентабилен и високопроизводителен изтребител, който да допълни по-скъпия F-15 Eagle, програмата LWF най-накрая избра модела 401 (YF-16) на General Dynamics и P-600 (YF-17) на Northrop за разработка на прототип. Прототипът YF-16 на General Dynamics беше избран пред YF-17 на Northrop след строго състезание при излитане, тъй като YF-16 демонстрира превъзходна гъвкавост, по-ниски оперативни разходи и по-добър обхват. Първите производствени модели са доставени на USAF през 1978 г. и самолетът бързо печели репутация със своята производителност и гъвкавост. Това проправи пътя за по-късното широко приемане на F-16 и последващите му подобрения.

Ключовите характеристики на F-16 включват сенник без рамки за превъзходна видимост в пилотската кабина, странично монтиран контролен лост за подобрено маневриране и наклонена катапултираща седалка за смекчаване на гравитационните сили върху пилота. F-16 също е пионер в използването на система за управление на полета, базирана на fly-by-wire технологията, която подобрява неговата гъвкавост. Въоръжен с вътрешно оръдие M61 Vulcan и 11 точки за закрепване за различни оръжия и оборудване, F-16 остава знаменита фигура във военновъздушните сили по света.

От първия си полет на 20 януари 1974 г. и официалното му представяне на 17 август 1978 г. са произведени над 4600 единици. В тази история участието на Lockheed Martin с F-16 започва през 1993 г., когато придобива бизнеса за производство на самолети на General Dynamics, интегрирайки го в Lockheed Martin след сливането с Martin Marietta през 1995 г. Докато USAF вече не купува нови F-16, модернизираните версии продължават да се произвеждат за износ, тъй като Fighting Falcon е претърпял множество подобрения и надстройки. Например, Многонационалната програма за поетапно подобрение (MSIP) подобри възможностите на самолета на различни етапи, гарантирайки неговата приложимост в съвременните битки, а последните подобрения включват усъвършенствана авионика, подобрени радарни системи и подобрени системи за избягване на сблъсък със земята.

През годините F-16 е виждал множество варианти, всеки от които е пригоден за специфични оперативни изисквания, включвайки последния напредък в технологиите. Моделите F-16A/B бяха първоначалните производствени варианти, като F-16A беше едноместна версия, а F-16B двуместна версия предимно за обучение. Block 15 беше значително подобрение, включващо по-големи хоризонтални стабилизатори за подобрена маневреност. Моделите F-16C/D, въведени в средата на 80-те години, донесоха допълнителни подобрения, включително подобрени радарни системи, възможност за работа при всякакви метеорологични условия и съвместимост с усъвършенствани ракети въздух-въздух. Вариантите Block 30/32, 40/42 и 50/52 видяха постепенни подобрения в авиониката, оръжейните системи и двигателите, което направи F-16C/D изключително способен многоцелеви изтребител.

Друг забележителен вариант е F-16E/F, известен още като Block 60, разработен за Обединените арабски емирства. Тази версия разполага с резервоари за гориво за разширен обхват, AN/APG-80 AESA радар и по-мощни двигатели. F-16V, или Block 70/72, е най-новият вариант, оборудван с усъвършенствана авионика, нов компютър за мисии и APG-83 AESA радар. Този вариант включва и автоматизирана система за избягване на сблъсък със земята, което значително повишава безопасността на пилота и жизнеспособността на самолета. Универсалността на платформата F-16 му позволява да се адаптира към различни роли, от въздушно превъзходство и наземна атака до разузнаване и електронна война.

F-16 има богат боен опит, бивайки използван във въоръжени конфликти по целия свят. Израелските военновъздушни сили (IAF) постигнаха първото убийство с F-16 във въздуха през 1981 г. и по-късно използваха самолета в операция Opera, за да ударят иракски ядрен реактор. По време на войната в Ливан през 1982 г. на израелските F-16 се приписват 44 убийства въздух-въздух. ВВС на САЩ разположиха F-16 по време на операция "Пустинна буря", изпълнявайки различни мисии, включително въздушно превъзходство, наземна атака и непосредствена въздушна подкрепа. F-16 също са участвали в действия на Балканите, в Афганистан, Ирак и Либия, демонстрирайки своята гъвкавост и ефективност в различни бойни сценарии. Пъргавината на самолета, усъвършенстваната авионика и здравите оръжейни системи го направиха предпочитан избор за много военновъздушни сили по света, тъй като F-16 може ефективно да изпълнява превъзходство във въздуха, възпрепятстване и близка въздушна поддръжка.

F-16 се експлоатира от 25 държави, което го прави един от най-използваните изтребители в световен мащаб. Основните оператори включват САЩ, Израел, Турция и Пакистан. Военновъздушните сили на Съединените щати (USAF) са използвали F-16 в различни роли, от въздушен бой до мисии за наземно нападение. Израел е използвал широко F-16, постигайки многобройни убийства въздух-въздух и провеждайки високопоставени операции. Турция е използвала своите F-16 както в регионални конфликти, така и в мисии на НАТО, докато пакистанските F-16 са били активни в противовъздушна отбрана и операции за борба с бунтовниците. Европейски страни като Белгия, Холандия, Дания и Норвегия също са интегрирали F-16 в своите военновъздушни сили, участвайки в мисии на НАТО и международни операции.

F-16 Fighting Falcon, едномоторен свръхзвуков многоцелеви боен самолет, има дължина 15,06 метра, размах на крилата 9,96 метра и височина 4,88 метра. Той има максимално тегло при излитане от 19 187 килограма и може да носи до 7 711 килограма външни складове, включително ракети, бомби и резервоари за гориво. F-16 се задвижва от един двигател, с варианти, използващи двигатели Pratt & Whitney F100 или General Electric F110, способни да генерират над 13 154 килограма тяга с форсаж. Тази мощност позволява на F-16 да достигне скорости над 2 маха и да работи на височини до 15 240 метра.

Авиониката на самолета включва радар AN/APG-68, осигуряващ възможности за мисии въздух-въздух и въздух-земя. Усъвършенстваните варианти включват радар AN/APG-83 AESA, предлагащ подобрено откриване и проследяване на цели. F-16 е оборудван с проекционен дисплей (HUD), многофункционални дисплеи (MFD) и ръчни контроли за газ и ръчка (HOTAS), осигуряващи превъзходна осведоменост за ситуацията и лекота на управление за пилота. Бойният обсег на F-16 варира в зависимост от профила на мисията, с типичен боен радиус от около 550 километра и обхват от над 3200 километра при използване на външни резервоари за гориво.

F-16 Fighting Falcon е оборудван с многофункционален набор от оръжия, което го прави ефективен в различни бойни сценарии. Неговото основно вътрешно оръжие е M61A1 Vulcan, 20 mm многоцевно ротационно оръдие. Външно F-16 разполага с 11 точки за закрепване, способни да носят голямо разнообразие от боеприпаси, включително ракети въздух-въздух като AIM-9 Sidewinder и AIM-120 AMRAAM, и боеприпаси въздух-земя като бомбата с лазерно насочване GBU-12 Paveway II и ракета AGM-65 Maverick. Той също така поддържа системата Joint Direct Attack Munition (JDAM) за прецизни бомбардировки при всякакви метеорологични условия. AGM-84 Harpoon осигурява противокорабни способности, а F-16 може да носи неуправляеми бомби и ракети за непосредствена въздушна подкрепа и потискане на противовъздушната отбрана на противника.