Руските жертви в Украйна не спират да растат.

Владимир Путин на посещение във военния полигон на Западния военен окръг в Рязанска област за извършване на проверка в хода на частичната мобилизация, 20 октомври 2022 г.
📸 Снимка: Presidential Executive Office of Russia

Брой 106 на „Eurasia Daily Monitor“ от 16 юни 2024 г. е озаглавен Russian Casualties in Ukraine Continue to Rise. Нейни автори са екип от експерти на Jamestown Foundation, мозъчен тръст за консервативна отбранителна политика, базиран във Вашингтон, окръг Колумбия.

По-долу ще откриете превод на български език, изготвен специално за аудиторията на Frontline Monitor.

Резюме:

• Приблизително 120 000 руснаци са загинали във войната на Кремъл срещу Украйна. Степента на загуби се увеличава с течение на времето, предвещавайки недоволство сред руснаците, тъй като те продължават да бъдат използвани като пушечно месо.
• Етнически неруски региони поеха основната тежест на загубите в сравнение с градски центрове като Москва и Санкт Петербург, вероятно поради по-високия риск от протести в големите градове от етнически руснаци и руския елит.
• Въпреки значителните материални бонуси за убеждаване на руснаците да се присъединят към армията, особено в по-бедните региони, руската армия изглежда изпитва липса на новобранци, които да заменят многобройните си загуби.

🇷🇺 Тъй като руските загуби, понесени във войната срещу Украйна започнаха да достигат зашеметяващи мащаби, Кремъл и по-широкото руско общество все по-осезаемо усещат болката от войната. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна оценява руските загуби от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. на повече от 550 000 души. В това число влизат убитите, тежки ранени, попаднали в плен и безследно изчезнали руски военнослужещи. Докато броят на жертвите расте и Кремъл продължава да вербува нови руски граждани, за да ги хвърли в „месомелачката“ на бойното поле в Украйна, на руското общество може да му дойде до гуша от войната, в резултат на което да отвърне на удара, изостряйки и без това напрегнатата ситуация в страната.

Независимите руски издания Медиазона и Медуза, в сътрудничество с руската служба на BBC News, наскоро извършиха подробно проучване на руските загуби, използвайки различни методологии. За да бъде оценката максимално точна, беше изследвана разликата между обичайния и прекомерния брой нови случаи в публично достъпния Национален регистър на наследниците. Според данните в него, към началото на това лято броят на загиналите руски военнослужещи от началото на пълномащабната инвазия възлиза на приблизително 120 000 души. Освен това процентът на загубите изглежда нараства, като към този момент е достигнал средна дневна стойност от 200–250 души. При изследване на публикации в социалните мрежи, медийни публикации и правителствени съобщения изследователите установиха имената на близо 57 000 души, загинали в Украйна. Данни като тип войски, метод на набиране, възраст, дата на смъртта и регионална принадлежност също са налични. Въпреки че са непълни, тези данни все пак предоставят ценна информация. За анализ на руските бойни загуби в Украйна, извлечени от категорията „Неопределени смъртни случаи“ на Росстат вижте тук.

Проучвайки прекомерните нива на смъртност, друг екип от изследователи за руския независим информационен бюлетин Важные истории определя броя на смъртните случаи в руската армия на 26 000 през 2022 г. и 45 000 през 2023 г. Авторите се фокусират основно върху руските мъже на възраст от 20 до 49 години, които съставляват по-голямата част от руските сили, сражаващи се в Украйна. Техните оценки се основават на официалните данни от годишното преброяване на населението в Москва. Изследователите са изследвали разликата между очакваните и реалните нива на смъртност сред мъжете на определена възраст, за да стигнат до своите заключения. Демографите казват, че тези стойности посочват минималния брой. Например, смъртните случаи могат да бъдат официално регистрирани не само на мястото, където е пребивавало лицето, но и на мястото, където е починало (т.е. в окупираните територии на Украйна). Руската държавна статистическа служба Росстат не публикува данни за смъртността в окупираните от Русия региони на Украйна, което означава, че тези данни може да липсват в анализа. Освен това изчезналите мигранти, затворници и украински граждани, вербувани в руската армия, най-често на попадат във въпросните данни.

Експерти посочиха неведнъж, че руските военни са склонни да набират жива сила за войната в Украйна преди всичко от периферни региони, както и от такива с преобладаващо население от етническите малцинства. Като не привлича и не губи новобранци от Москва и другите големи градове в Европейска Русия, Кремъл се опитва да избегне евентуална широко разпространена негативна реакция от страна на руския елит, която има потенциала да го притисне до ъгъла и да изостави империалистическите си планове. Това показва, че прагът на търпимост от страна на руското общество към бойните загуби може да е висок, но в никакъв случай не е безкраен.

Анализ на загубите по региони показва, че Москва и Санкт Петербург са загубили съответно 571 и 551 души до този момент във войната. Тези числа са сравними с загубите на Северна Осетия, възлизащи на 518. Като се имат предвид огромната разлика в броя население между изброените региони, Северна Осетия е претърпяла средно по един смъртен случай на 1300 души, което значи, че регионът е загубил значително по-голям дял от населението си (почти 8 пъти повече) от Санкт Петербург, който е претърпял една смърт на 10 000 души, и 17 пъти повече жертви от столицата Москва, която губи средно по един свой жител на всеки 23 000. Още по-трагична се очертава ситуацията за периферните региони, намиращи се отвъд Урал - в Република Тува са отчетени 591 смъртни случая (1 на 570), а в съседната Република Бурятия жертвите от войната възлизат на 1429 (1 на 680).

Дагестан има най-голям брой жертви от всички републики в Севернокавказкия федерален окръг - 1007 (1 на 3200). Броят им е сравним с тези в близкия предимно рускоговорящ Ставрополски регион, разположен на границата със Северен Кавказ, където докладваните смъртни случаи са 1126 (1 на 2600). Любопитно е, че въпреки широката гласност в медиите, Чечня съобщава за само 258 смъртни случая (1 на 6000). Чеченският управник Рамзан Кадиров може би е намерил начин да прикрие информацията за пълния размер на жертвите, дадени от местното население на фронта в Украйна. Незначителните загуби сред чеченското население може да бъдат обяснени и по друг начин - възможно е Кадиров да е използвал политическата си тежест, за да пощади хората си от войната, изтегляйки ги от най-опасните зони, както предполагат някои доклади.

Относителните загуби вероятно са повлияни и от това какво доверие има Москва в една или друга етническа група. Например Ингушетия е претърпяла 76 жертви (1 на 7000), а Кабардино-Балкария е претърпяла 169 (1 на 5400). Руската армия може да е набирала жива сила от тези региони в по-малка степен, отколкото от други, в зависимост от потенциалните рискове за сигурността, тъй като и двете републики са известни като огнища на недоволство. Освен това, тези групи може да са били по-малко склонни да се влеят доброволно в редиите на армията.

Експертите все още се чудят кога и дали значителните загуби и общественото недоволство ще накарат Москва да ограничи своите военни операции в Украйна. Приблизително 15 000 жертви за период от малко над девет години се превърнаха в ключов фактор за изтеглянето на съветската армия от Афганистан през 1989 г. Руските загуби в Първата чеченска война от периода между декември 1994 и август 1996 г. възлизат на приблизително 14 000 загинали и също изиграха съществена роля за нейното прекратяване.

За разлика от предишните си войни, руското правителство предоставя безпрецедентни финансови бонуси за доброволците на фронта в Украйна. Някои от тях могат да получат колосалните 1,65 милиона рубли (18 750 щатски долара) като еднократен бонус при подписване на договора. Това е особено привлекателна възможност за хората от най-бедните региони на Русия, където тази сума се равнява на няколко годишни заплати. Базовата месечна заплата от 210 000 рубли (2400 щатски долара) за новобранци е около пет пъти по-висока от средната заплата в Северна Осетия, според одит, извършен на 16 юли 2024 г. Разчитането на платени доброволци намалява обществения натиск върху правителството за понесените от конфликта загуби. Това обаче не решава всички проблеми, пред които са изправени отговорните фактори в Кремъл. Руското правителство беше принудено да увеличава редовно бонусите за подписване, което недвусмислено показва, че все по-малко хора са съгласни да станат част от руските военни усилия в Украйна, пък било то и срещу сравнително значителна по размерите си компенсация.

Нежеланието на по-голямата част от населението на неруските републики да излага живота си на такъв сериозен риск и то в името на чужда кауза, вероятно ще се отрази особено тежко на регионите, в които преобладават малцинствените групи. Пример за такъв регион е Дагестан, който се превърна в огнище на бунт срещу обявената от Путин „частична“ мобилизация през есента на 2022 г. Дори самият Кадиров заяви, че родната му Чечня е „изпълнила плана за мобилизация с 1500 процента“, което показва, че Москва не трябва да очаква повече новобранци от републиката. Този натиск влошава допълнително перспективите пред Кремъл по отношение на войната, която води срещу Украйна и по всяка вероятност го лишава от възможността да обяви нова вълна от мобилизация, компрометирайки допълнително способността му да преследва целите си, продължавайки „дългата война“.