🇩🇪🇮🇱 Германските военновъздушни сили взеха решение за придобиване на система за противоракетна отбрана Arrow 4 на Israel Aerospace Industries, която в момента се намира в процес на разработка.
Това разкри заместник-инспекторът на Луфтвафе генерал-лейтенант Луц Колхаус по време на конференцията Ground Based Air Defence Summit в Берлин. Arrow 4 е следващата стъпка в развитието на системата Arrow 2 и ще покрива височинния слой извън обхвата на зенитно-ракетните комплекси Patriot, в преходната зона към космоса.
Нейната интеграция с Arrow 3, чието първо подразделение ще бъде въведено в експлоатация в североизточна Германия до края на 2025 г. Бундесверът ще разполага с пълно покритие на всички височинни слоеве, от армейски комплекси за ПВО до космическо ниво. Решението е съгласувано с Министерството на отбраната и израелските партньори на страната.
Предимството на Arrow 4 е, че е съвместима със съществуващи радари и пускови установки от едноименната система, което я превръща в икономически изгодно решение. Въпреки това Германия ще продължи да бъде клиент на Raytheon по отношение на системите Patriot, а освен това ще закупи и изтребители от пето поколение F-35 от САЩ.
Колхаус подчерта, че Берлин ще използва и все повече европейски решения, но към този момент без стандарти като Link 16, IFF Mode 5 и общ стандарт за обмен на данни, НАТО не може да води съвместни въздушни операции. А тези стандарти идват от САЩ.
Луфтвафе ще модернизират мобилните си командни пунктове с нови софтуерни платформи като GIADS 5 и Sitaware. Освен това, след като Германия поръча още осем установки Patriot, трябва да се разгледа възможността за внедряване на американската командна система IBCS. Решението по този въпрос ще бъде взето до края на годината.
В същото време Луфтвафе настояват за бърза доставка на още шест броя IRIS-T SLM, които да се добавят към вече поръчаните шест, които заедно с 16 батареи Patriot и една система Arrow ще повишат общия брой ПВО комплекси в Бундесвера, който достигна 29. Според Колхаус обаче „в момента“ това е пределът на възможностите на военновъздушните сили поради липса на кадри.
Той допълни, че нуждата от втори зенитен полк би могла да се реализира едва след 2030 г. и то при условие, че бъде осигурен достатъчен човешки ресурс.
