🇮🇱 В четвъртък израелските военновъздушни сили разкриха подробности и кадри от една от най-дръзките и сложни операции на командоси, при която 120 членове на специални части нахлуха и унищожиха подземен ирански завод за производство на ракети дълбоко в Сирия през септември.
По това време режимът на Башар ал-Асад все още беше на власт в Сирия, а Израел все още не беше започнал опустошителната си кампания срещу ливанската групировка Хизбула.
Някои от подробностите за операцията от 8 септември, съобщени по-рано от чуждестранни медии, включително името на операцията, става ясно, че са грешни или леко неточни.
Нападението, наречено от израелските отбранителни сили „Операция много начини“, имаше за цел да унищожи подземно съоръжение, използвано от Иран за производство на прецизни ракети за ливанската Хизбула и за режима на сирийския президент Башар ал-Асад.
Съоръжението, наречено от военните “Дълбок слой”, е вкопано в планина в Центъра за научни изследвания, известен в района на Масиаф, западно от сирийския град Хама. Мястото се намира на повече от 200 километра северно от израелската граница и на около 45 километра от западното крайбрежие на Сирия.
Израелските отбранителни сили заявиха, че обектът е бил “водещият проект” на Иран в усилията му да въоръжи терористичната групировка Хизбула.
Атаката е извършена успешно от елитната част Shaldag на израелските военновъздушни сили, заедно с отряда за търсене и спасяване 669. Няма ранени войници по време на цялата операция.
Разкритието идва седмици след падането на режима в Сирия, който беше тясно свързан с Иран. Башар Асад позволи на Техеран да използва Сирия за производство и доставка на оръжия на Хизбула. Иранските сили се изтеглиха от Сирия, след като загубиха своя близък съюзник.
Иранското съоръжение
Иран започна да планира „Дълбок слой“ през 2017 г., след като израелски въздушен удар срещу съоръжението през същата година извади от строя завод за производство на ракетни двигатели, който беше разположен над земята.
Надземният производствен обект е бил използван за снабдяване на Хизбула с много от снарядите, които в крайна сметка щеше да използва срещу Израел в трансграничния обстрел, започнал на 8 октомври 2023 г., ден след терористичните атаки на Хамас в южен Израел.
Унищожаването на този обект, както и други израелски удари в Сирия, насочени към оръжейни доставки за Хизбула, накараха Иран да преосмисли стратегията си, според военните, и да създаде наново подземен обект, който да бъде безопасен от израелски удари.
Съоръжението, което Иран построи, се намира на 70-130 метра под земята, което го превръща в практически невъзможно да бъде унищожено от въздуха.
Иранските строителни дейности в изследователския център започнаха в края на 2017 г. Израелски военни споделиха, че са имали разузнавателна информация за съоръжението от момента, в който е започнало неговото строителство.
До 2021 г. Иран завърши изкопните и строителните работи и започна да доставя оборудване за масово производство на ракети. През следващите години продължават доставките на оборудване и провеждането на изпитания на производствената линия.
Съоръжението е изградено във формата на подкова, с един вход от страната на планината за суровини и изход наблизо за готовите ракети. Трети вход в съседство с тези два е използван за логистика и за достигане до офиси вътре в съоръжението. Офисната част също е свързана с производствената част вътре.
По дължината на подковата имаше най-малко 16 стаи, в които се помещаваше производствената линия за ракетите, от планетарни миксери за ракетно гориво до конструкция на тялото на ракетата и помещения за боядисване.
Съоръжението все още не е било напълно активно, когато Израел започна операцията срещу него, но според военните то е било на финалния етап от обявяването му за работоспособно от Иран. Най-малко две ракети бяха успешно произведени като част от тестовете, а ракетните двигатели вече се произвеждаха масово.
“Цахал” прецени, че съоръжението би се използвало за производство на между 100 и 300 ракети годишно, включително ракети с голям обсег с обсег до 300 километра, ракети с прецизно насочване с обсег до 130 километра и ракети с малък обсег от 40-70 километра.
Военните смятат, че съоръжението, разположено сравнително близо до границата с Ливан, е трябвало да замени иранските доставки на ракети и части от собствената му територия до Ливан през Ирак и Сирия. През годините тези конвои многократно бяха мишена на израелски въздушни удари. Разстоянието, което оръжията трябва да изминат от новото съоръжение, за да достигнат до Хизбула, щеше да е много по-малко.
Подготовка за удар
Общата идея за нападение и унищожаване на съоръжението започна да се оформя преди години, но едва с началото на настоящата многофронтова война, висшите израелски служители започнаха да го разглеждат като сериозна възможност.
“Шалдаг” (Звено 5101) на израелските военновъздушни сили (IAF) беше избран за ролята поради неговите способности и обучение, както и защото IAF смяташе, че ще бъде по-ефективно да извърши операцията, използвайки собствените си специални сили, а не командоси от сухопътните сили или флота.
Два месеца преди провеждането на операцията, членовете на “Шалдаг” и Звено 669 вече тренират за нея чрез пробиване на различни модели и сценарии, за да гарантират, че ако нещо не върви по план, винаги ще има резервен такъв.
Обучението беше проведено едновременно с кампанията срещу Хамас в Ивицата Газа и докато IAF нанасяха удари в Ливан и се защитаваха срещу ежедневните обстрели с ракети и дронове от Хизбула и други милиции, подкрепяни от Иран.
Самото обучение се смяташе от IAF за високорисково, тъй като отнемаше твърде много внимание и ресурси на фона на войната и ако беше взето решение операцията да не бъде извършена, щеше да е чиста загуба на време.
Усилията на разузнаването бяха засилени преди операцията, за да бъде планирано точното място на кацане на войниците, как ще влязат и ще унищожат съоръжението, какво е разположението на обекта и пред какви заплахи могат да се изправят – включително сирийската противовъздушна отбрана системи и сухопътните сили на страната.
И накрая, трябваше да се определи датата на операцията. 8 септември 2024 г. беше избран поради безброй причини, сред които ясните метеорологични условия за хеликоптерите на израелските военновъздушни сили, превозващи войските.
График на нападението
Вечерта на 8 септември 100 членове на “Шалдаг” и още 20 членове на “Звено 669” се качиха на четири тежки транспортни хеликоптера CH-53 “Yasur” и потеглиха от въздушна база в Израел за Сирия.
Към тях се присъединиха още два щурмови хеликоптера за непосредствена въздушна подкрепа, 21 бойни самолета, пет дрона и 14 разузнавателни самолета и други видове летателни апарати. Други 30 самолета чакаха в Израел в готовност, в случай че нещо не върви по план.
Шестте хеликоптера прелетяха над Средиземно море далеч от бреговете на Ливан, преди да преминат в Сирия над собственото ѝ крайбрежие. Хеликоптерите летяха необичайно ниско, за да избегнат сирийските радари и системите за противовъздушна отбрана.
В този момент Масиаф разполагаше с втората най-висока концентрация на противовъздушна отбрана в Сирия след столицата Дамаск, с десетки радари и отбранителни системи, които можеха да открият и атакуват израелските самолети. Някои от радарите бяха унищожени при предишни удари на IAF в Сирия и не бяха ремонтирани до 8 септември.
Като допълнение към сложността на нападението, руските сили поддържаха значително военно присъствие на сирийското крайбрежие със собствени системи за противовъздушна отбрана.
Само 18 минути отне на хеликоптерите да прелетят от брега до съоръжението, през което време те не бяха открити. В същото време изтребители и безпилотни самолети на IAF заедно с ракетни катери на ВМС започнаха голяма вълна от удари, насочени както към съоръжението, така и към няколко други обекта на сирийска територия. Ударите имаха за цел да маскират приближаването на хеликоптерите, но и да подмамят сирийските военни да повярват, че това е редовна израелска атака, стотици от които бяха извършени през годините, включително срещу Масиаф.
Някои от ударите тази нощ бяха насочени към примамване на сирийски войници далеч от CERS, въпреки че бяха идентифицирани десетки, които започваха да се приближават до съоръжението, когато нападението започна. Удари бяха извършени и срещу пътищата и всеки, който се опита да стигне до мястото.
Първият от хеликоптерите CH-53 “Yasur” кацна близо до входа, оставяйки няколко командоси на “Шалдаг”, докато други два хеликоптера едновременно кацнаха на друга позиция в района с изглед към научния център. Четвъртият хеликоптер стоя на изчакване отзад за няколко минути, преди да кацне на мястото на първия, оставяйки допълнителни войници.
След това четирите хеликоптера отлетяха към други позиции в района, където кацнаха и изчакаха над два часа 100-те командоси да изпълнят мисията си.
20-те члена на “Звено 669”, които все още бяха на борда на хеликоптерите, трябваше да влязат в действие, ако някой от командосите е ранен. Планът беше да се лекуват всички ранени войници, но да не се напускат до края на мисията. Поради това “Звено 669” носи допълнително медицинско оборудване, за да действа като импровизирана болница в случай на нараняване.
В съоръжението първи отряд от командоси започна да обезопасява района, докато втори отряд напредна към входа, убивайки двама пазачи. Друг екип се установи на близкия хълм, откъдето изстреля малък дрон, за да наблюдава нападението и да елиминира всеки, който се приближи до съоръжението.
През нощта сирийски войници заключваха трите входа на обекта и охраняваха периметъра. Израелските военни казаха, че е имало по-малко охрана на обекта, отколкото вероятно би било, ако съоръжението вече е било активно, и никой не е бил вътре, когато е била извършена атаката.
Едно от основните предизвикателства на мисията беше преминаването през тежките врати на входа на подземния обект. Според офицери, участвали в планирането и самата мисия, това не е било никак лесна задача.
На 50-ата минута на мисията първият екип от командоси успя да пробие един от входовете - този, използван за логистика, и да стигне до офисите. Войниците влязоха в обекта и стигнаха до двата производствени входа - подковата - като ги отвориха с помощта на мотокари, които бяха вътре в съоръжението. Израелските сили са знаели предварително, че съоръжението разполага с такова оборудване и са изпратили някои от командосите да получат сертификат за мотокар.
В същото време на входовете пристигна друг екип от командоси, носещи експлозиви. Войските бяха донесли четириколка със себе си в един от хеликоптерите, за да могат бързо да се придвижат до и през съоръжението, за да заложат експлозивите.
След това около 50 командоси се придвижиха по производствената линия на съоръжението, закрепвайки бомби към цялото оборудване и особено към трите планетарни миксера. Останалите 50 изчакаха отвън и продължиха да пазят района чист, като сканираха района и стреляха по заплахи.
В същото време израелските изтребители продължиха да атакуват околния регион, за да спрат приближаването на десетки хора, идентифицирани на земята – очевидно сирийски войници. Общо 49 боеприпаса са използвани от самолетите по време на операцията.
След като командосите монтираха около 300 килограма експлозиви към дистанционен детонатор, поставен на входа на обекта, всичките 100 души се върнаха към първоначалното място за кацане. Хеликоптерите долетяха от позициите си за изчакване, като взеха войниците след два часа и половина на терен.
Докато се качваха на борда, главният специалист по експлозивите на “Шалдаг” задейства бомбите – експлозия с приблизителен еквивалент на един тон експлозиви, като се вземе предвид взривния материал, съхраняван в съоръжението.
Командоси, участвали в операцията, споделиха, че подземният взрив е бил не само видим, но и е можело да бъде усетен, като „мини земетресение“.
След това хеликоптерите отлетяха от съоръжението обратно към средниземноморския бряг, а от там към Израел. Част от оборудването им, включително четириколката, беше изоставена.
Стотици сирийски войници са достигнали съоръжението около час след напускането на израелските командоси, което подчертава липсата на време за операцията.
Израелските отбранителни сили оцениха, че са ликвидирали около 30 пазачи и сирийски войници по време на цялата операция. Сирийските медии тогава съобщиха за 14 убити и 43 ранени.
Освен това командосите заловиха някои разузнавателни документи в съоръжението, което според военните е доказателство за оценката им, че обектът е бил почти готов за работа.
В момента израелското разузнаване смята, че подземният обект не се използва, а и в крайна сметка Иран се изтегли от Сирия след падането на Башар ал-Асад.
