🇮🇱 Хиляди израелски граждани се събраха в южната част на страната, за да отдадат почит на жертвите на терористичното клане, две години след атаката на Хамас на 7 октомври 2023 г., която потопи региона в опустошителна война.
Основното възпоменание е организирано от семействата на загиналите, отделно от церемонията на правителството, която ще бъде проведе следващата седмица според еврейския календар. Това разделение отразява дълбоките разногласия относно премиера Бенямин Нетаняху, обвиняван от мнозина за провала в постигането на примирие, което да доведе до освобождаване на останалите заложници.
Изминаха две години, откакто хиляди палестински бойци начело с Хамас, нахлуха в южен Израел след изненадващ ракетен обстрел. Те нападнаха земеделски общности, военни бази и музикален фестивал на открито, при което убиха 1200 души, повечето от които цивилни, сред които жени, деца и възрастни хора.
251 души бяха отвлечени за заложници. 48 от тях остават в Газа, от които според Израел около 20 все още са живи при нечовешки условия. Хамас твърди, че ще ги освободи само срещу трайно примирие и изтегляне на израелската армия от анклава. Нетаняху обеща да продължи войната, докато всички не бъдат върнати обратно и Хамас не бъде унищожен.
Атаката задейства поредица от събития, които доведоха Израел до сблъсъци с Иран и съюзниците му в региона, сред които ливанската Хизбула, която понесе значителни загуби. Съединените щати се включиха към Израел, нанасяйки въздушни удари по ракетната и ядрена програма на Техеран по врема на 12-дневната война през юни.
Израел ликвидира голяма част от военното ръководство, генерали и ядрени учени, и значително отслаби бойните способности на враговете си, като пое контрола над по-голямата част от Газа и части от Ливан и Сирия.
Но провалът във връщането на заложниците остави страната дълбоко разделена, с ежеседмични масови протести срещу Нетаняху. Израел е по-изолиран на международната сцена, отколкото е бил от десетилетия.
Близо 400 израелци бяха убити и десетки отвлечени от музикалния фестивал Нова в граничната общност Реим. През последните две години мястото се превърна в мемориал с портрети в памет на жертвите, прикрепени към израелски знамена.
Официална церемония на мястото няма да бъде проведена поради еврейския празник Сукот, който съвпада с годишнината. Въпреки това десетки хора на мястото споделяха спомени за роднините и приятелите си, които бяха убити, минавайки през стотици снимки, обграждащи мястото, където беше разположена кабината на диджея. В 6:29 сутринта, точното време на започване на атаката, музиката – същата мелодия, която празнуващите слушаха тогава – спря за минута мълчание.
Хората се прегръщаха и говореха за загубите си. 28-годишният Алон Мускинов, който беше на фестивала и загуби трима от най-близките си приятели, каза, че оцелелите живеят с ужасите на онзи ден.
„Преживяваме това всеки ден наново, всеки ден си го спомняме“, каза той.
Йехуда Рахмани, чиято дъщеря Шарон е полицай на фестивала и също е сред убитите, сподели, че посещава мястото всеки ден, за да бъде там, където тя за последно е била жива. И до днес все още се надява да срещне оцелял, който да му разкаже за последните мигове на дъщеря му. Ядосан е на правителството, че не е започнало разследване на провалите в сигурността от онзи ден.
„Когато не знаеш какво се е случило, това прави всичко много по-трудно,“ каза той.
Междувременно експлозии отекваха от Газа, а дим се издигаше над ивицата. Армията съобщи, че сутринта е била изстреляна ракета от Северна Газа, но няма съобщения за щети или ранени.
В Тел Авив започна основната възпоменателна церемония, организирана от Йонатан Шамриз, чийто брат Алон беше сред тримата заложници, случайно убити от израелски сили, след като избягали от плен в началото на войната.
Шай Дикман, която загуби леля си пред дома ѝ в кибуц Бе’ери в деня на атаката, докато братовчедка ѝ Кармел Гат беше отвлечена от Хамас и убита 11 месеца по-късно, каза, че всички искат войната да свърши.
„Има сделка на масата, има възможност да се сложи край на тази война и да върнем всички у дома,“ каза тя. „Всички го заслужаваме, нашите съседи го заслужават, искаме тази война да свърши и всички да се върнат по домовете си.“
