🇷🇺✈️🇮🇩 На 14 април се появиха твърдения, че Русия е поискала разрешение от Индонезия да разположи стратегически бомбардировачи в авиобаза Манухуа на остров Биак в провинция Папуа, разположен на едва 1200 км от Дарвин, Австралия.
Докладът, публикуван първоначално от Janes, веднага предизвика тревога в Канбера. Премиерът на Австралия Антъни Албанезе потърси обяснение, а по-късно министърът на отбраната Ричард Марлс заяви, че неговият индонезийски колега е опровергал точността на доклада.
Въпреки това, инцидентът подхрани дебати относно стратегическите цели на Руската федерация в Индо-Тихоокеанския регион и значението на базата Манухуа. За САЩ и Австралия това развитие подчертава нарастващата конкуренция с Русия и Китай в ключов регион за техните отбранителни приоритети.
Манухуа е сравнително скромна база, споделяща пистата си с гражданско летище и разполагаща с малък флот от самолети за наблюдение. Въпреки че наскоро е модернизирана с ново въздушно крило, тя няма инфраструктура за поддръжка на тежки бомбардировачи и продължителни мисии без значителни инвестиции. Русия ще се изправи пред тежки логистични и финансови пречки при евентуално разполагане на стратегически активи, особено с настоящите санкции и икономически натиск, предизвикан от войната в Украйна.
Все пак Русия е проявявала интерес към нея и преди. През 2017 г. стратегически бомбардировачи Ту-95 извършиха патрули от базата, сигнализирайки за амбициите на Москва да проектира мощ в Тихоокеанския регион. Ако настоящите сведения са точни, подобно разгръщане може отново да включва бомбардировачи Ту-95 или Ту-160 – самолети с голям обсег, способни да носят ядрени или конвенционални крилати ракети. Разузнавателни самолети Ил-20М също биха могли да се включат за наблюдение на морските движения.
Стратегически, Биак предлага непосредствена близост до жизненоважни морски маршрути и се намира край военни активи на САЩ и Австралия. Всяко руско присъствие там може да усложни западното планиране и потенциално да застраши свободата на движение в региона.
Докладът също така подчертава все по-сложната външна политика на Индонезия. От встъпването в длъжност на президент Прабово Субианто през 2024 г. Джакарта поддържа балансирани връзки със Западния свят, Русия и Китай. Въоръжените сили на страната проведоха съвместни учения с Москва в края на миналата година, а дискусии на висши военни служители от двете страни бяха проведени в началото на 2025 г.
Въпреки това е малко вероятно Индонезия да застраши нарастващите си отношения в областта на отбраната с Австралия, особено с подписването на споразумение за сътрудничество през 2024 г. Бързото опровержение на доклада на Janes вероятно отразява усилията ѝ да избегне обтягането на отношенията с Джакарта.
Икономическите фактори все още могат да играят роля. Москва може да търси влияние чрез сътрудничество в областта на отбраната или инфраструктурни инвестиции в Папуа. И все пак вътрешните дискусии в Индонезия и регионалните партньорства изискват предпазливост.
Папуа Нова Гвинея също участва в сметките. Нейните военни разчитат на подкрепата на САЩ и Австралия, а споразумение за отбрана от 2023 г. дава достъп на американската армия до нейните военни бази. Руското присъствие в разположения наблизо Биак може да предизвика опасения за сигурността в Порт Морсби, които да доведат до по-сериозна ангажираност на Запада.
Епизодът е пример за това колко бързо непроверените данни могат да доведат до дипломатическо напрежение. Janes цитира индонезийски източници, но опровержението на Джакарта и липсата на потвърждение от САЩ поставят под съмнение достоверността на доклада.
Независимо дали той отразява реално руско намерение или опит за дезинформация, моментът – по време на федералните избори в Австралия – му придаде политическа тежест. Опозиционните лидери отправиха остри критики към правителството за предполагаем пропуск във външната политика на страната, което превърна случая и във вътрешен проблем.
За плановиците от САЩ и Австралия той свидетелства за нуждата от подобрена разузнавателна координация, както и по-тесни връзки с партньори като Индонезия и Папуа Нова Гвинея. Усилия като учението Pitch Black, включващи Папуа Нова Гвинея, ще бъдат от решаващо значение.
В крайна сметка въпросната ситуация разкрива как дори ограничени действия и слухове могат да окажат влияние на регионалната динамика. Независимо дали Русия е имала намерение да базира свои активи в Биак или просто е искала да тества реакциите, резултатът е стратегически срив. В епохата на конкуренция на велики сили дори малките ходове могат да имат огромен ефект.
Няма коментари:
Публикуване на коментар