Германия готви зимен пакет за Украйна, Зеленски иска ракети за Patriot

🇩🇪🤝🇺🇦 Германия подготвя зимен пакет за подкрепа на Украйна, а на официална визита в Берлин на 3 ноември президентът Володимир Зеленски поиска от канцлера Фридрих Мерц допълнителни ракети PAC-2 и PAC-3 за зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot, ракети за германските IRIS-T и нова подкрепа за украинските изтребители F-16. Срещата се проведе, докато Русия продължаваше една от най-мащабните си атаки срещу украинската енергетика, започнала през нощта. Данните за самата атака показват кое от поисканото е най-спешно. ВВС отчитат свалени 49 от 59 крилати ракети и 257 от 289 дрона. Балистичните ракети, които ПВО е успяла да спре, са едва 3, а според Зеленски общият брой на изстреляните е 17. Срещу тях са необходими прехващачи за Patriot, а украинският президент от месеци говори за острия недостиг на такива. Парите, които германската страна обяви в същия ден, са за енергийното снабдяване и хуманитарни нужди.

Посещението не беше обявено предварително от съображения за сигурност, съобщи dpa. След разговора Зеленски написа в Telegram: „Ще има зимен пакет за подкрепа от Германия. Говорихме и за по-нататъшна помощ за ПВО – осигуряване на Украйна с ракети PAC-2, PAC-3 и IRIS-T.“ По думите му германската помощ за изтребителите е необходима и за защита от руските ударни дронове, а с Мерц са обсъдили „нов пакет такава подкрепа за нашите F-16“. Президентът не посочи обема, срока и съдържанието на двете обещани форми на подкрепа. Обяснението му защо това не търпи отлагане е от същия пост: „Всеки ден руснаците нанасят удари по нашата енергетика, по нашите градове и села.“

Мерц обеща допълнителна зимна помощ за хуманитарни нужди и енергийно снабдяване, която според dpa възлиза на 200 млн евро. По 100 млн. евро ще бъдат осигурени от бюджетите на Министерство на външните работи и Министерство за икономическо сътрудничество и развитие. Агенцията се позова на източници от федералното правителство и уточни, че сумата трябва да бъде одобрена от Бундестага. Пред журналистите канцлерът каза, че Германия изпълнява договореното при посещението му в Киев от началото на октомври за ПВО и енергийния сектор и че преди зимата тези две области са най-критични, предава Interfax-Ukraine. Според Tagesspiegel Мерц добави, че предоставянето на зимната помощ вече е в ход и до края на годината ще последва още, а Украйна може да разчита на германската подкрепа „в пълен обем“. Дали тези средства са зимният пакет, за който говори Зеленски, или само част от него, не беше уточнено.

Докато двамата разговаряха, ударите продължаваха. Сутринта Зеленски писа, че през нощта руската армия е изстреляла 289 камикадзе дрона, 17 балистични и 59 крилати ракети. Главната цел отново е енергетиката: електроцентрали и подстанции в Одеска, Черкаска, Житомирска, Винишка, Харковска, Днипропетровска, Черновицка, Черниговска и Ровенска област. В Харков е ударена градската клинична болница, пострадали са 73 души, а кардиологичното отделение, където е имало пациенти, е повредено. ВВС отчетоха попадения на 23 места. Следобед „Укренерго“ описа атаката като една от най-мащабните срещу енергийната система. Според оператора на преносната мрежа само за последното денонощие енергийните обекти са атакувани целенасочено над 20 пъти, а на територията на няколко области и Киев, се налага аварийно прекъсване на тока. Групи реактивни дронове продължаваха да летят над Киевска, Житомирска и Ровенска област и през следобедните часове, сочат докладите на ВВС. Зеленски свърза момента с изборите за Конгрес в САЩ, проведени на същия ден: по думите му Москва смята, че Америка няма да забележи удара.

Ден по-рано, на 2 ноември, руски самолети стовариха управляеми авиобомби върху сградата на училище в село Комишуваха, Запорожка област, където всеки понеделник се раздават хуманитарни помощи на местни жители. След първия удар последва втори, с още бомби, по укритието в сградата. Към сутринта във вторник общият брой на загиналите достигна най-малко 29.

Данните от последните дни сочат къде дефицитът е най-остър. За седмицата до 1 ноември руската армия е изстреляла срещу Украйна 1940 ударни дрона и над 1580 управляеми авиобомби, съобщи тогава Зеленски. Ракетите са 44, от които 36 балистични. Той заяви, че руснаците „се опитват да се възползват максимално от дефицита на прехващачи за балистични ракети“ и че руското командване ще „залага на балистиката тази зима“. При последната атака бяха използвани балистични ракети 9М723 на оперативно-тактически ракетен комплекс 9К720 „Искандер-М“ и севернокорейски KN-23, а заедно с тях и хиперзвуковите крилати ракети 3М22 „Циркон“, които ВВС отчитат в същата група. ПВО свали 3 ракети от тази група, докато е прехванала огромното мнозинство от крилатите ракети и дроновете. Именно срещу такива заплахи са предназначени прехващачите на Patriot, т.е. ракетите земя-въздух PAC-2 и PAC-3, за доставките на които Зеленски помоли в Берлин. IRIS-T SLM на германската Diehl Defence е зенитно-ракетен комплекс със среден обсег за сваляне на крилати ракети, авиация и дронове. През юни военнослужещ от Бундесвера обясни за Euronews, че той не е заместител на Patriot: „Не е по-добър – служи за друга цел.“

Обещаната подкрепа за F-16 е насочена към противодействието на дронове. На 27 октомври Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) отчете, че за последните три месеца са свалени средно почти 60% от реактивните дронове „Геран-4“, а при отделни атаки дялът достига 80%. Според щаба тактическата авиация – F-16, Mirage и МиГ-29 – има значима роля в това. В същото изявление щабът призна общ дефицит на зенитни управляеми ракети, без да спомене конкретно балистични ракети, и затова набляга на „малката ПВО“: зенитни установки, дронове прехващачи и мобилни огневи групи. За октомври ВВС докладваха 2688 унищожени дрона от тип „Шахед-238“ – реактивна версия, позната и като руското название „Геран-3“, и над 1100 бойни полета на изтребители за въздушно прикритие. В атаката през нощта срещу 3 ноември от общо 120 реактивни дрона са неутрализирани 89, без уточнение с какво.

Германският принос към украинската ПВО се натрупва от години. През декември 2025 г. министърът на отбраната Борис Писториус съобщи на срещата във формат „Рамщайн“, че страната му е доставила двата комплекса Patriot, обещани през август, с помощта на Норвегия, както и деветия комплекс IRIS-T. Според проекта German Aid to Ukraine, който следи доставките по собствени източници, до началото на октомври 2026 г. Украйна е получила 11-ия комплекс IRIS-T SLM, който е вторият за годината. Очаква се още един в края на 2026 г. Общо предвидените са 18. Според същите данни Украйна е поръчала в Германия няколко хиляди ракети за комплекса, платени със средства от европейския заем. В началото на октомври Мерц обяви в Киев помощ за 1,3 млрд. евро, от които 1 млрд. за военни нужди и 350 млн. за енергетиката. За цялата година Берлин е предвидил 11,5 млрд. евро за Украйна, обяви Associated Press. Германия заедно с Канада и Норвегия участват във финансирането на покупката на 500 прехващача PAC-3 MSE за 2,1 млрд. долара, чиято продажба на Украйна беше одобрена от Държавния департамент на САЩ. Одобрението представлява уведомление до Конгреса, а не договор, и не посочва срок за доставка.

Разминаването между германската помощ и нуждите в лицето на руските удари е именно тук: средствата за енергийната мрежа служат за възстановяване на разрушеното от ракетите и дроновете, а прехващачите, които биха спрели балистичните ракети, Берлин засега финансира по сделки без обявен срок за доставка. Основният контрааргумент има реална опора: основната част от всяка руска атака се състои от дронове и крилати ракети, а украинската ПВО вече сваля повечето от тях. „Укренерго“ не разграничава щетите по вид на оръжието, затова не е известно каква част от тях са причинени от балистични ракети. Но свалянето на 3 от 17 балистични ракети за една нощ е в съзвучие с думите на Зеленски за дефицита на прехващачи. Преди следващата германска стъпка предстоят преговори: на 4 ноември в Брюксел официални лица от САЩ, ЕС, НАТО и Украйна обсъждат възстановяването и гаранциите за сигурност, а Зеленски очаква възобновяване на тристранните срещи на Украйна, САЩ и Русия на ниво екипи на 10–11 ноември.

На 19 ноември Мерц събира в Берлин „Коалицията на желаещите“, а сред темите според Tagesspiegel са трудностите с доставките, включително за ПВО. Решаващото ще е дали там Германия или партньорите ѝ обявят дата за доставка на ракети за Patriot. Докато такава дата няма, конкретната сума от Берлин остава тази за енергетиката и хуманитарните нужди, а недостигът на прехващачи остава нерешен.