„Укрзализниця“ изпрати „Влака на желязната памет“ № 1220 за загиналите си железничари

🇺🇦🕯️ Украинската държавна железница „Укрзализниця“ почете на 4 ноември, Деня на железничаря, 1220 свои служители, загинали от началото на пълномащабното руско нахлуване, като изпрати под звука на локомотивните сирени символичния „Влак на желязната памет“ № 1220. Година по-рано същият влак носеше номер 948, а през 2024 г. беше посветен на 751 загинали. Числото не просто расте: между празниците през 2024 и 2025 г. то се увеличи със 197 души, а през последната година – с 272, т.е. с над една трета повече.

Вечерта на 4 ноември превозвачът публикува в социалните мрежи видео и линк към страница със същото име в платформата „Желязното семейство“, създадена за подкрепа на железничарите и техните семейства, пострадали от руската агресия. Платформата обединява кампании в подкрепа и има раздел „Защитници“, за кръводаряване и за личните истории на служители. Новата страница съчетава паметта и помощта. Ако посетителят натисне изображението на влака, прозвучава „сигнал в знак на почит“, а дигиталната свещ, която може да запали, се посвещава на случайно избран човек от мемориала „Железните на небето“, който събра имената и лицата на загиналите. Под тях стои отчетът на платформата: 854 подкрепени семейства и 21 221 890 гривни помощ от дарения. Призивът е кратък: „Спрете за миг. Спомнете си онези, които войната отне. Те завинаги остават част от нашето семейство.“

Текстът, който представя влака, не е нов. Страницата повтаря публикация на компанията от 4 ноември 2025 г. И двата текста съдържат израза „продължаваме традицията“ и се говори за хората, които днес „трябваше с усмивка да посрещат пътниците, уверено да водят влаковете, да полагат коловози и да електрифицират нови участъци“. И в двата текста влакът „няма да вози пътници, но ще носи паметта“ за всички загинали, „защитавайки Украйна, спасявайки пътници, възстановявайки връзките“. Променя се само числото.

Във видеото гласът зад кадър представя и част от данните по категории. Сред 1220 са 961 железничари, загинали в редиците на Силите за отбрана, и „69 колеги железничари, които врагът уби на работните им места“. През октомври 2025 г. „Укрзализниця“ предложи на изданието LIGA.net по-подробни данни за 947 загинали: 753 в Силите за отбрана, при изпълнение на бойни задачи, 37 на работните места при вражески обстрели и 157 при други обстоятелства. Двете справки не използват едни и същи категории: през 2025 г. групата на загиналите в армията включва убитите при изпълнение на бойни задачи, а сега обхваща всички загинали в редиците на Силите за отбрана. Сравнима е само последната категория: броят убити на своето работно място почти се е удвоил – от 37 на 69.

Преди 6 дни такова работно място беше перонът на гарата в Днипро. Около 11:00 ч. на 29 октомври руските сили насочиха 4 реактивни ударни дрона към Днипропетровска област, съобщи командване „Изток“ на ВВС на Украйна, 3 от които са свалени. Последният удари перона, където беше крайградски електрически влак за Запорожие и пътнически влак, който се готвеше да тръгне. Сутринта на 30 октомври стана известно, че в болница е починал 40-годишен мъж, и броят на жертвите стигна 15, според Олександр Ганжа, ръководителя на ОВА. Сред тях са 10 мъже и 5 жени. Ранените са 14. 6 от тях се намират в тежко състояние, включително дете. Днипро и областта обявиха 30 октомври за ден на траур.

5 от загиналите са железничари, съобщи „Украинска правда“. 38-годишният Евгений Кривко от 4 месеца е бил един от „ангелите“ на гарата – служители, посрещащи пристигащите, придружаващи хората, нуждаещи се от помощ, за да ги ориентират. Според „Желязното семейство“ той помагал на пътниците при евакуация. Шафнерката Виктория Носикова е работила в пътническия влак, който се е готвил за тръгване. Тя е ранена фатално по пътя към укритието. Катерина Борисова, която 24 години работи като шафнерка в крайградски влакове, попада под удара, докато върви към укритието. 32-годишната Яна Шпакова, която ръководи детски кът на гарата, помага на хората заедно с други служители. 48-годишният машинист Руслан Дил, е отпуска и е пътува към дома си: в Днипро е трябвало да се прекачи на влака за Запорожие. От началото на войната участва в евакуационните превози от опасните райони на Запорожка област.

„Укрзализниця“ описа подробно минутите преди удара. Тревогата е обявена по цялата гара, докато екипът за наблюдение отчита повишена опасност, когато реактивният дрон наближава. Командите за спиране на движението стигат до локомотивните бригади и гарата. Евакуацията на електрическия влак за Запорожие е обявена над 10 минути преди попадението, а помощник-машинистът е обиколил всеки вагон. Плакатите и съобщенията във влаковете указват на хората не просто да слязат, а да напуснат перона и да се отдалечат поне на 200 метра. Въпреки това, по думите на превозвача, „много хора в съдбовния момент на удара са били в непосредствена близост до влака, затова и броят на загиналите и ранените е толкова голям“. Текстът продължава: „Запазваме движението въпреки огромните опасности, но цената става прекомерна, ако тези загуби се повтарят.“ Компанията обеща да преразгледа протоколите си и написа, че гарите в цялата страна, пероните и станциите, „всеки влак – както за дълги разстояния, така и крайградски“, днес са „приоритетни цели на врага“. Същата вечер ВВС отговориха на руски канали, които приписваха жертвите на украинската ПВО, със снимка на отломките на руския реактивен дрон, паднали направо на перона.

На 30 октомври руските сили нанесоха няколко нови удара по гарата в Днипро. Този път евакуацията беше обявена навреме, а пътниците и железничарите останаха невредими. В помещения под земята е обособена зона за продължителен престой. На 31 октомври вагоните на 4 влака от Западна Украйна бяха задържани в Днипро и превозвачът организира прекачвания за пътниците. Организацията World Central Kitchen нахрани 3650 пътници от влаковете за Харков и Днипро на 30-31 октомври, някои от които са чакали в укритие над 10 часа, съобщи „Укрзализниця“.

Датата на празника е свързана с Лвов. На 4 ноември 1861 г. там идва първият влак по линията от Пшемисъл на Галицийската железница на ерцхерцог Карл Лудвиг, която свърза града с Краков и Виена. Това е първата жп по днешните украински земи. В южните губернии на Руската империя линията Одеса–Балта е открита 4 години по-късно, през 1865 г. Празникът е установен с президентски указ от 15 юли 1993 г. Сегашната му дата, 4 ноември, е определена с указ от 11 декември 2002 г.

Както през 2024 и 2025 г., „Влакът на желязната памет“ е едновременно ритуал и отчет, а отчетът показва ускорение. Най-голямото увеличение е групата на загиналите в армията, но най-бързо расте най-малката група: убитите на работното място. Днипро показа какво стои зад нея. Двама служители на гарата загинаха, помагайки на пътниците да се евакуират, а две шафнерки – по пътя към укритието.