🇸🇰🎖️🇷🇺 В Долината на смъртта край Дуклянския проход в североизточна Словакия беше открита статуя на съветския маршал Иван Конев, издигната по предложение на премиера Роберт Фицо. Откриването е дело на Словашкия съюз на антифашистките борци. Фицо не присъства заради вирусно заболяване, а правителството беше представено от министъра на земеделието Ричард Такач. Сергей Андреев, посланик на Руската федерация в Прага, отправи благодарности към словашкия премиер в словото си за инициативата, която според него е поел преди две години, съобщи местната агенция TASR.
Долината е място на ожесточените сражения от октомври 1944 г. в Карпатско-Дуклянската операция, която Конев ръководи като командващ 1-ви Украински фронт. Целта е да се подпомогне Словашкото национално въстание, като с нея започва освобождаването на Чехословакия. Кампанията завършва с успех, но с цената на десетки хиляди животи, най-вече на съветски, но и на чехословашки военнослужещи. Автор на статуята е словашкият скулптор Славомир Гибей, създател на символичния паметник на маршал Родион Малиновски в село Стари Теков, съобщи председателят на съюза Ярослав Демян. Към 5 октомври няма публични данни кой е платил паметника. Адриан Гужо, кмет на Кружлова и съпартиец на Фицо, отбеляза пред Korzár броени часове преди церемонията: „Дадохме само място и разрешение. Това не е наша дейност“. Всички нужни сведения имал съюзът.
Фицо и Путин заговориха за паметника в публичната част на своята среща в Кремъл на 9 май 2025 г. Първи го спомена руският президент: „Знам и за вашето предложение в Словакия да бъде издигнат паметникът на маршал Конев. Това е много благородно начинание, благодарни сме ви за него и ако ви трябва нещо от нас, готови сме да направим всичко“. Фицо потвърди, че идеята е свързана с Карпатско-Дуклянската операция, чиято годишнина Словакия отбеляза на 6 октомври 2024 г.
Най-остър политически тон внесе видеото на евродепутата Любош Блаха, заместник-председател на Смер, което той публикува във Facebook на 3 октомври. Блаха подчерта, че е щастлив, „че премиерът е изпълнил своето обещание и днес тук стои прекрасна статуя на този велик руснак“, както и че с радост виждал да се веят съветски знамена, а също и руски, тъй като Руската федерация е правоприемникът на Съветския съюз. След това се обърна към „фашистите на Запад“:
„Разпространявате русофобия, както някога нацистите. Искате да се разширявате на изток, както някога нацистите. Тласкате ни към война. Преди Вермахта, сега НАТО“, а врагът бил все един и същ – руснаците. „Нашето послание е ясно – никога срещу Русия“, каза Блаха и добави, че словаците искат мир.
Такач говори в различен тон. Паметникът не бил само за Конев, а за всички, дали живота си за свободата в този край, и „не можем да свързваме това, което се случва днес, с онова, което се е случвало преди повече от 80 години“. Блаха свърза паметника с днешния ден в публикация във : „Прогресивните варвари събарят статуите на героите, а ние, напротив, ги строим“. Пражкият район Прага 6 премахна собствената си статуя на Конев на 3 април 2020 г.
Президентът Петер Пелегрини, председателят на парламента Ричард Раши и министърът на отбраната Роберт Калиняк, които в същия ден говориха на честванията на 82-годишнината от операцията, не дойдоха на откриването, отбелязва Denník N. На 4 октомври в предаването „O 5 minút 12“ на STVR депутатът от SaS Юрай Крупа попита Калиняк дали не му е неприятно, че на Дукла е открита статуя на съветски маршал, на което министърът отвърна с упрек, че опозицията не е дошла на Дукла да почете падналите войници.
Конев е спорна фигура и извън 1944 г. През 1956 г. в ролята си на командващ обединените въоръжени сили на Варшавския договор, той оглавява операция „Вихър“ – съветската интервенция на въстанието в Унгария, започнала сутринта на 4 ноември. На 1 ноември политбюро на КПСС го кани да изкаже мнение, в отговор на което той казва три кратки изречения, които документи от ноември 1956 г. на съветското ръководство, цитирани от историка Ян Адамец, записват така: „Будапеща е в ръцете на въстаниците. Анархията се шири, реакцията тържествува. Решение: интервенция“. През 1961 г. в навечерието на издигането на Берлинската стена, съветският лидер Никита Хрушчов му поверява надзора над съветските войски в ГДР. Унгарската партия „Форум“, която няма представители в парламента, призова Фицо още през май 2025 г. да се откаже от замисъла: според председателя ѝ Жолт Шимон Конев „е лично отговорен за потушаването на унгарското въстание през 1956 г.“ и носи лична отговорност за смъртта на хиляди унгарци.
Най-спорният епизод е 1968 г. – годината на съветската инвазия в Чехословакия. През 2018 г. посолството на Руската федерация в Прага заяви, че Конев напуска ръководните постове през април 1963 г. и оттогава е в групата на генералните инспектори на Министерството на отбраната; историкът Даниел Поволни говори за пенсиониране от 1963 г. Това не го държи далеч от Чехословакия през пролетта на 1968 г. На 8 май, три месеца преди нахлуването, в страната без предварително известие каца самолет с делегация, ръководена от Конев. Домакините разбират за това едва в последния момент. На министъра на националната отбрана генерал Дзур казват, че гостите идват да поздравят стария си боен другар Лудвик Свобода за избирането му за президент. Делегацията се разделя на три групи. Най-голямата, водена от Конев, обикаля чешките земи, а групите посещават заводи и гарнизони и трябва да опишат настроенията в страната. Историкът Йиржи Фидлер пише, че Конев „със собствената си личност осигурява прикритие на разузнавателното проучване на Чехословакия преди нахлуването на войските на Организацията на Варшавския договор“.
Когато през 2018 г. Словашко-руското дружество предлага паметник на Конев да бъде издигнат в Банска Бистрица, държавният Институт на паметта на нацията, изследващ тоталитарните режими, го оценява като нежелан и отбелязва, че през май 1968 г. маршалът пристига с делегация в Прага да провери състоянието на въоръжените сили на страната. Военният исторически институт пък посочва личните заслуги на Конев за подготовката и провеждането на Карпатско-Дуклянската операция. Областта и градът се отказват от идеята за паметник. Руското посолство отрича през 2018 г. Конев да е участвал в подготовката на инвазията и каза, че архивите не потвърждават подобен факт. Поволни оценява ролята му като второстепенна: донесенията на делегациите са само един от потоците информация към Москва, а Конев не играе никаква роля в самото нахлуване през август, предполага той. На 4 октомври Блаха определи твърденията за участието на Конев през 1968 г. като „тотална измама“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар