Румъния ускорява защитата на пристанищата и енергийните си обекти в Черно море

🇷🇴🛡️ Румъния ускорява изграждането на способности за морско наблюдение, борба с мини и сваляне на дронове, които навлизат в нейното въздушно пространство и териториални води. Това е решено Върховния съвет за отбрана на страната (CSAT) на 22 октомври. Между 5 и 15 октомври по румънския и българския бряг на Черно море бяха атакувани 7 търговски кораба, а около 30 моряци загинаха или се намират в неизвестност, по изчисления на Reuters.

Президентът Никушор Дан ръководи заседанието в двореца „Котрочени“. В публикуваното комюнике CSAT определя ударите с дронове срещу търговски кораби „в териториални води на Румъния и непосредствена близост до тях“ и нарушенията на въздушното пространство като „пряко следствие от агресията на Руската федерация отвъд границите на Украйна“. Заплахите за свободата на морския трафик и за критични обекти, продължава текстът, са се засилили значително в последно време.

Съветът посочва и какво точно защитава: „Настоящите рискове налагат конкретни мерки за опазването на човешкия живот, за запазване на свободния достъп до национални пристанища и сигурността на енергийни обекти в изключителната икономическа зона.“ И двете са директно засегнати от поредицата удари. Част от ударените кораби са плавали по коридора към дунавските пристанища: HS DIGNITY е пътувал от алжирския Мостаганем за Браила, CHELSEA 3 – от турския Гиресун за молдовския Джурджулещ, докато танкерът YARA J е стоял на котва пред Сулина, когато е бил ударен на 14 октомври. Сулинският ръкав е морският вход към дунавските пристанища на Румъния, Молдова и Украйна. Самият президент заяви в интервю за NewsNation, че ударите са засегнали коридор, по който Украйна изнася стоките и зърното си.

Енергийните обекти в комюникето не са назовани, но най-големият такъв е газовото находище Neptun Deep на OMV Petrom и „Ромгаз“, всяка с дял от 50%. През юли там беше монтирана платформата за добив Neptun Alpha, свързана с брега чрез 160 км газопровод. Операторът очаква добивът на газ да започне през първата половина на 2027 г. и оценява извлекаемите запаси на около 100 млрд. куб. метра – обем, който по думите на компанията ще превърне Румъния в най-големия производител на газ в ЕС. Опасността за находището вече не е теоретична. На 20 август търговски кораб съобщи за малък морски дрон, носен от течението до платформата, на около 80 морски мили източно от Констанца. Излетяха два румънски изтребителя F-16, единият от които улучи дрона с бордовото оръдие, без да го унищожи. Унищожи го екип за обезвреждане на взривни устройства от пристигнал военен кораб. Министърът на отбраната Раду Мируца уточни, че дронът е бил зареден с взрив и се е намирал на няколкостотин метра от съоръженията на находището.

Приоритетите в решението са три: ускорено развитие на морското наблюдение, на противоминната борба и на „ефективната намеса срещу дроновете, проникващи неразрешено в националното въздушно и морско пространство“. Институциите ще провеждат чести съвместни учения и ще обновяват своя план за действие при инциденти, които засягат паралелно корабоплаването, икономическите обекти и морската среда. В по-широк план членовете на CSAT обсъдиха центъра за сигурност в Черно море по Стратегическия подход на ЕС към региона, чието бързо въвеждане в действие Букурещ нарича основен приоритет. Дискутирана беше и групата за противоминна борба MCM Black Sea, която Турция, Румъния и България създадоха през 2024 г. за обезвреждане на плаващи мини. През 2026 г. задачите ѝ са разширени и включват защита на критичната инфраструктура.

Решението идва 5 дни след последното прехващане на безпилотни заплахи. На 17 октомври 2 изтребителя F-16, вдигнати във въздуха от 86-а авиобаза в Борча, свалиха 2 дрона над териториалните води до Сулина, в 18:01 и 18:05 ч. местно време. Министерството на отбраната на Румъния не уточни конкретния произход на апаратите. На следващия ден Мируца, който в момента изпълнява длъжността във временния кабинет, каза, че скоростта на полет. от 450 км/ч показва, че може да са руски реактивни дронове „Геран-4“ и също така че Румъния сваля такъв дрон за първи път. По думите му засичаните дотогава дронове са летели със 150–170 км/ч.

Мерките се основават и на заседанието на Северноатлантическия съвет на 20 октомври, свикано по искане на Румъния. След него НАТО оповести, че съюзниците изпращат към Черно море морски патрулен самолет, радари, дронове, разузнавачи и екипи, които ще изследват останките от взривните устройства. Част от тях вече са налице, каза военният говорител на алианса полковник Мартин О'Донъл. На въпрос от NewsNation дали Румъния обмисля позоваване на член 5, Дан отговори, че разговорите в НАТО вече са се състояли и между партньори не е нужно нищо по-формално. В същото интервю той призна, че събитията в морето са твърде скорошни, за да се направи извод с висока степен на вероятност. Затова може да се подозира, че дроновете са руски, а разследванията продължават.

България, край чийто бряг бяха ударени 4 от 7-те кораба, върви по сходен път. На 16 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че е поискал от НАТО бойна авиация и антидрон системи. В района вече извършва патрули американски самолет P-8A Poseidon, изпратен по искане на управляващия кабинет. Премиерът Румен Радев и министър Стоянов казват, че логиката сочи към Руската федерация, но няма да я назоват официално без ясни доказателства, предава Mediapool. В Бургас при взривотехническа експертиза се търсят надписи и серийни номера по отломките от CHELSEA 3, по които да се установят вид и произход на дроновете. Нито София, нито Букурещ не приписва официално конкретните удари на Русия. Комюникето на CSAT говори за последици от руската агресия, но Дан посочва, че разследванията продължават, а София чака експертизата. И двете разчитат на съюзниците за наблюдението на морето.

Решението на съвета описва способности, които тепърва ще бъдат изграждани от Румъния. След удара по кораба YARA J Мируца призна, че военните радари не са засекли дрон, насочен към танкера. Дан казва, че вече е поръчано много оборудване по европейската програма SAFE, а до неговото пристигане страната му има нужда от временна помощ. По тази програма страната разполага с 16,7 млрд. евро заеми. Румънската авиация поразява засечените цели: F-16 свалиха и двата дрона на 17 октомври и улучиха морския дрон до Neptun Alpha. Пропускът се крие в засичането, защото за дрона във водите покрай платформата властите научиха от минаващ в близост търговски кораб. Затова, докато бъде доставено и въведено в експлоатация оборудването по SAFE, наблюдението на коридора към Сулина и Neptun Deep много вероятно ще зависи от съюзническа авиация и радари. Решаващо е кой ще засече следващия дрон над тези води. Ако го засече румънски радар, обещаното от CSAT ускорение вече дава резултат. Ако го засекат съюзнически самолет или екипаж на търговски кораб, ще се потвърди, че Румъния продължава да гледа морето през чужди очи.

📸 Снимка: Дим се издига след експлозия на морски дрон в румънското пристанище Констанца на Черно море, недалеч от нефтен терминал, без да причини жертви. (Observator Antena1/Handout via REUTERS)